"Имаше едно малко съживяване, но не мисля, че Оле ще седи комфортно на стола си. Мисля, че осъзнава, че е на един лош мач от това облаците да се сгъстят отново."
Думите са на Гари Невил, който е виждал твърде много пъти този цикъл да се повтаря и нямаше как да бъде заблуден от победите над съперници като Партизан, Норич и резервите на Челси.
След 90 минути на дъжд, вятър и уморен, безинтересен футбол, Манчестър Юнайтед заслужено загуби с 0:1 от Борнемут и отново е заобиколен от мрак.
Малкото съживяване свърши, както и заблудата, че сегашният състав с този треньор и тези футболисти е нещо повече от средняк за нивото на Висшата лига.
Това си е същият Манчестър Юнайтед, който не е печелил два поредни мача в Премиършип от началото на март и който не е опазвал мрежата си суха в шампионатно гостуване от февруари. Вече в началото на ноември, този Юнайтед продължава да представлява нещо по-малко от сбора на съставните си части и призивите за търпение към младите не скриват проблемите.
В петък Оле Гунар Солскяер обрисува картина на един по-щастлив състав, добил увереност от последните победи, но нещо такова си личеше за не повече от пет минути срещу Борнемут.
В първия случай, когато домакините застрашиха Юнайтед, балонът на увереността се спука и всякакъв интензитет, движение и креативност се изпариха чак до последните минути.
Къде отиде взаимодействието между Антони Марсиал и Маркъс Рашфорд, дало надежди на феновете в мача с Норич? Къде беше Скот Мактоминей, впечатлил с контрола в халфовата линия срещу Челси?
Победният гол на Борнемут беше красиво изпълнение на Джошуа Кинг, но три четвърти от защитата на Юнайтед, в която бяха вложени 130 млн. паунда това лято, имаше вина за попадението.
Подобрението на отбраната е факт и това е единственото, с което Солскяер може да се похвали в момента, но и там нещата не са идеални, а когато отборът не може да вкарва, всяка грешка в задни позиции натежава твърде много.
Атаката обаче започва от защитата, а бековете на Юнайтед предлагат много малко в нападение и не могат да компенсират недоразумения като това, че Андреас Перейра играе като номер 10.
Преди година "червените дяволи" спечелиха същото това гостуване на Борнемут с 2:1 с късен гол на резервата Рашфорд и тогава тимът на Жозе Моуриньо отиде на пето място с 20 т. от 11 срещи. "Победата може да е достатъчна, за да продължи малкият възход в състава на Моуриньо", написа "Обзървър" на следващия ден.
Сега Юнайтед има само 13 т. от същия брой мачове, влачи се по средата на класирането и малкият възход в състава на Солскяер приключи скоро след като започна.
Няма шанс този тим без солидна селекция или смяна на мениджъра (или и двете) да припари до топ 4.
Като погледнем показаното на терена досега през сезона, Юнайтед е точно на мястото си на десетата позиция и тя е съвсем справедлива за един отбор с едва 13 вкарани гола за 11 двубоя, който съвсем изчезва при гостуванията.
Уви, облаците отново са гъсти и прогнозата е за още дъжд и мрак.
Специално за този мач ако говорим, умората си личеше от мача с Челси, играчите не бяха свежи, нямаше я тази преса и интензитет в играта. Все пак играха тежък мач като гост в сряда вечер, а сега пак гостуваха на корав тим, и то в събота, в ранния мач... а състава беше почти същия. Няма как да не им се отрази. Но ако говорим като цяло - да, играчи са нужни! И то още зимата, ако може! Нападател и халф ако могат да вземат сега, да закърпят сезона - пък лятото вече е ясно, че кесията ще трбява да се развързва пак! Има и много за продаване още - играчи, които отдавна не им е място в отбора! Оле мисля, че ще се справи за напред, нов мениджър не ни трябва!