Утре българският футбол отново ще си избере за началник Борислав Михайлов и новината ще бъде протоколно отбелязана от медиите, които все още смятат, че привличат публика с подобни новини. Изборът ще е много важен за тези, които залагат на бившия вратар за изпълнението на своите политически, бизнес и чисто лични амбиции в сферата на родния футбол. Явно не са малко, след като кампаниите и изборите на Михайлов все повече приличат на изборите от времето на социализма - предрешен избор и впечатляващо висок изборен резултат за победителя. Т.е. за единствения участник.
За феновете на българския футбол общо взето вече им е все тая кой управлява футбола. Защото промяната упорито не се случва. А цикличността на тъпотиите дори стана лесно предвидима.
Уредените мачове и контроли си личат от километри, „големите" ни клубове са в постоянна финансова криза, от време на време има проблясъци като настоящия рейд на Лудогорец в Европа, но дано поне това да е началото на някакъв смислен футболен проект, а не поредното изхвърляне за много пари и бързо угасващи амбиции.
Ако на конгреса се намери някой който да попита Борислав Михайлов да обясни какво точно е свършил за изминалия си мандат и какво не е свършил, едва ли ще се получи интересен разказ. Защото бившият национал отново ще омота публиката в клишета и накрая сигурно ще се разсърди, че изобщо го питат подобни неща. Затова е по-добре някой друг да разкаже тази история. Но надали ще се намери този някой.
Факт е, че БФС се кичи с приличното представяне на националния отбор, но в същото време там продължават да се взимат непрозрачни решения, прогресът по отношение на противопоставянето на расизма и други недопустими прояви по стадионите е нулев, двойните стандарти сякаш са измислени там, особено когато става въпрос за наказания на столични клубове и да не забравяме, обтекаемото и многозначно тълкуване на правилата е висшата политика на футболната централа.
И въпреки това днес спортната преса у нас пише, че големият проблем пред Боби Михайлов бил кого да вкара в новия Изпълком, щото петима си тръгвали, пък имало 25 кандидати за техните места. Сериозно ли?
