Първи голям трофей за Юнайтед под ръководството на Моуриньо, еуфория в съблекалнята и сред феновете и нова порция заслужени хвалебствия за Златан Ибрахимович, който помогна за Купата на Лигата с два гола във вратата на Саутхемптън.
След невероятното представяне на шведа на "Уембли" отново се заговори колко е важно да му бъде предложен нов договор, без да има опасения заради възрастта му.
И това изглежда логично на фона на 26-те му гола в 38 мача, след като преди повече от десетилетие записа толкова попадения за Ювентус в 92 срещи.
Няма как да се поставят под въпрос качествата на Ибра и манталитета му на победител, който заразява и съотборницие му, но все пак за шведа се мисли в грешна посока.
Дългосрочното обвързване с футболист на 35, от когото зависи целият отбор, няма как да е приемлива опция.
Купата на Лигата повишава самочувстието, но фокусът трябва да е върху преходния период и възраждането на Юнайтед, в което ролята на Златан е периферна.
В момента той е в услуга на философията на Моуриньо "сега и на момента", но сякаш не се мисли в перспектива, каквато грешка допускаше Специалния във всеки от предишните си клубове.
Златан игра във всеки един мач във Висшата лига с изключение на този срещу Арсенал през ноември, когато беше наказан.
И постоянно "яде" игрови минути от ярък талант като Маркъс Рашфорд, за когото сега е времето да се развива и да обръгва като един от бъдещите лидери.
А когато младокът все пак е на терена, той е забит някъде по крилото, тъй като в центъра на атаката господарят е само един.
Получава се така, че се спира развитието на млад играч, за да се угоди на звездния ветеран.
Ясно е, че бележи и че е от изключителна важност в общата картина в главата на Моуриньо на "Олд Трафорд", но мисли ли се за времето, в което ще трябва да бъде компенсирана липсата на Ибрахимович и да се промени схемата?
Припомнете си какво стана в ПСЖ, където решиха да започнат нов живот и да се трансформират от крайно зависим от Златан отбор в такъв, който разчита най-вече на колективните усилия под ръководството на новия наставник Унай Емери.
Парижани се нуждаеха от ракета-носител, която да ги отведе сред най-големите на континента и когато го стори, осъзнаха, че времето за раздяла е дошло.
Тимът бе станал силно зависим от него и на "Парк де пренс" решиха да потърсят механизми за успех в отсъствието на Златан.
Бележеше като машина, но целият отбор играеше за него, което не може да се оспори.
Кавани мина на заден план и по време на трите сезона на Ибра в Париж отбеляза съответно 25, 31 и 25 гола, а сега, в началото на март, вече има 36...
Уругваецът вече се радва на свободата да играе в централната зона и е много по-енергичен от своя предшественик.
И още нещо. Да разчиташ на такъв като Златан, когато си безспорен доминант в първенството, какъвто беше ПСЖ, е едно, а съвсем друго да се бориш за място в зона "Шампионска лига".
Когато шведът играе добре и е щастлив, всичко е ОК. Но когато нещата не му се получават, буксува целият отбор на Юнайтед и няма алтернатива на план "А" на Моуриньо, който е голове, голове и пак голове от Златан.
По време на сушата в продължение на шест мача на Ибра по-рано през кампанията, "дяволите" спечелиха само веднъж. Моуриньо нямаше никакво намерение да потърси друг вариант за сметка на талисмана си и Топ 4 се отдалечи.
Все още нищо не е изгубено, но проблемът е друг.
Ибрахимович е твърде стар, за да играе съществена роля в отбор, в който целта е да бъде възроден. Затова не бива да се изкушават да му предлагат нов контракт.
