В галерията събрахме цели осем от най-любопитните комунистически суперколи:
Тази кола е наричана „комунистическото Ferrari” и още на пръв поглед става ясно защо. Всъщност родината на Melkus е Източна Германия, която явно се е вдъхновила от италианските си колеги - вратите на RS 1000 дори се отварят нагоре, а не настрани. Автомобилите са кръстени на автомобилния състезател Хайнц Мелкус, под чието ръководство са произведени точно 101 такива модела.
Представянето на пътя на Melkus RS 1000 обаче далеч не е особено спортно - той разполага със 70 конски сили и може да вдигне до 170 км/ч (трудно). През 2009 г. е направен опит за възраждане на бранда като в автомобила е монтиран двигател от Toyota, но нито инвеститори, нито купувачи проявяват особен интерес.
Това е първата и може би единствена спортна кола, която заводът в Москва успява да създаде и изкара от поточните линии. 112 Sports, който подозрително прилича на Shelby Cobra, излиза на пазара през 1961 г. и просъществува до 1969 г. Този ЗиЛ обаче се смята за един от най-успешните съветски автомобили във високоскоростния сегмент.
Колата може да се похвали с ергономичен дизайн, леко купе, което тежи 1330 кг, и максимална скорост от 230 км/ч. Постижението е доказано при демонстрация покрай соленото езеро Баскунчак и можеше да е още по-впечатляващо, но метеорологичните условия са били кошмарни. В момента един такъв ЗиЛ-112 Sports може да се види в музей в Рига, а един е в частна колекция на ценител от Швейцария.
Кабриолет версията на Москвич идва на бял свят през 1964 г., но така и не стига до серийно производство. Една от причините е, че колата е впечатляваща, само че крайно непрактична. Покривът, например, се състои от цяло парче пластмаса, което трябва да бъде сгъвано и разгъвано на ръка. Автомобилът задължително трябва да бъде съхраняван в гараж, отново заради покрива.
Въпреки това Москвич 408 Турист е можел да бъде успешен с дизайна си и подвижния си гюрук. Има иновативна технология за електронно впръскване на горивото и немалко от частите му са изработени от алуминий, което го прави по-лек. По това време обаче заводите в Москва работят над капацитета си, за да изпълняват поредната петилетка, и за този кабриолет просто не остава време.
Тази Tatra е с такъв дизайн, че просто не може да остане незабелязана. Родината ѝ е комунистическа Чехословакия и по-точно - Копршивнице, област Моравия. Автомобилът се води в свръхлуксозен за времето си клас и е достъпен най-вече за партийни величия и техните най-близки приятели.
Tatra 603 има няколко модификации, само че уловката е, че понякога не можете да разберете коя точно от тях е пред очите ви. Фабриката прибира най-старите автомобили, подменя износените им части, променя леко дизайна и ги пуска отново в обращение, което е олицетворение на комунистическия гений в действие.
ГАЗ-21 е замислен като пряк наследник на успешната ГАЗ-М20 Победа, но с по-иновативен и прогресивен дизайн, дело на автомобилния завод „Горки“ в Нижни Новгород в Приволжието. В сърцето на руснаците тази Волга заема същото място, каквото заема Renault Deux Chevaux, тоест има статут на легенда.
Колата няма кой знае колко забележително представяне на пътя, но се радва на популярност, която ѝ осигурява цели три серии на производство. Да притежаваш такава кола в Съветския блок през 60-те и 70-те години на XX век е било символ на успех и престиж, защото това е сред най-луксозните автомобили, продавани на частни клиенти.
Някои мило я наричат „съветския Land Rover” и има защо. Всеки, който е сядал зад волана на Lada Niva, знае, че за тази кола почти няма невъзможен терен. На места, където прехвалени високопроходими автомобили се задъхват, Niva се справя без особени засечки. Това до голяма степен се дължи на стегната конструкция и предно окачване, които я правят една не-спортна суперкола.
Колата започва производството си през 1977 г. и се произвежда до ден днешен в завода АвтоВАЗ в Толиати, Самара. Тъй като руснаците познават добре собствените си продукти, Lada Niva пристига при купувачите си с комплект за ремонти по автомобила.
Подобно на Lada Niva, за УАЗ-ките невъзможни пътища няма и затова се радват на популярност из целия Източен блок, особено сред военните и спецчастите. Тази разновидност на УАЗ, наречена кодово "Ягуар", е представена от Уляновския завод през 1971 г. и въпреки че не е предназначена за масово производство и шофиране, тя е нищо по-малко от суперкола.
Автомобилът има претенциите да е амфибия и да покорява не само високите терени, но и водата. Това се случва благодарение на две витла, монтирани отпред и отзад по оста. Във вода „Ягуар“ развива до 8 км/ч, а по суша - до 100 км/ч. Заради редица непреодолими препятствия пред дизайна и производството, колата си остава на ниво прототип.
Trabant е направен от странна формалдехидна смола, макар че до ден-днешен мнозина вярват, че е изработен от картон. Тежи от 600 до 700 кг и има двигател, който издава странни звуци и допринася сериозно за повишаването на въглеродните емисии. Въпреки това производството му просъществува до 90-те, а някои оцелели екземпляри се движат и до днес, макар и тунинговани. Дали мястото му е при комунистическите суперколи? Разбира се!
