Точно преди три десетилетия актьорът Стивън Фрай посещава Колежа по изкуствата в Норфолк, Великобритания, за лекция пред студенти, в която говори за кариерата си, увереността да застанеш пред камера и умението да се шегуваш с някои деликатни въпроси за британците.
В края на лекцията той се обръща към присъстващите за въпроси и първият, вдигнал ръка, е бъдещият фотограф Анди Готс. Младежът има проста на пръв поглед молба, но досадна за самия Фрай, който по това време е достатъчно известен, че да е позирал за не едно или две издания.
"Може ли да ви направя една снимка?", пита Готс, а актьорът извърта очи и се съгласява, стига да е за по-малко от 90 секунди. Резултатът е черно-бял портрет, който Фрай определя с една дума - "шедьовър".
Дали заради тази похвала, или заради неговата упоритост, техниката, която използва тогава, се превръща в запазена марка за фотографа до днес - изчистен стил на тъмен фон, улавящ момента и неподражаемостта на човека пред камера.
"Избрах да не редактирам снимката, защото, когато я погледна, искам да видя лицето на човека, когото съм заснел, а не някакво 3D изображение, наподобяващо го бегло. Когато камерата снима, тя хваща секунда във времето, която повече няма да се повтори, и искам зрителите да виждат точно тази секунда, тези емоции, които аз съм успял да хвана с обектива", разказва Готс пред The Sundey Post, като добавя, че все още не е изневерил на правилото си.
След Фрай младият фотограф снима неговия близък приятел - актьора Кенет Брана, а след него и съпругата му - актрисата Ема Томпсън, използвайки отново същия подход и отново получава комплименти, а не сърдите физиономии заради липсата на обработка.
Препоръките за Анди се разпространяват предимно от уста на уста, но пък за сметка на това идват от големи знаменитости. В средите той бързо придобива популярност на фотограф, който представя суровите кадри без Photoshop и заснема моделите си с естествените им изражения - с бръчките, непропорционалните черти и характерна усмивка.
В средата на 80-те, когато стандартите за съвършенство не са само каприз, а норма, това му решение изглеждало ексцентрично, и звездите, които чували за първи път името Анди Готс, изпитвали смесени чувства на страх и любопитство.
В началото на кариерата му за Анди не е никак лесно да убеди което и да е познато лице да застане пред камерата му. Но неговият инат не се пречупва лесно и звъни последователно на Клинт Истууд, Морган Фрийман и Харисън Форд с молбата да ги покаже без маската на фотографските фокуси на феновете им.
"Най-лошото, което можеше да се случи, бе да ми отговорят с "Не", коментира Гост пред CNN, като допълва, че някои от известните личности, дори и да се съгласят да му позират, са пристигали в студиото с куп изисквания.
Фотографът обаче не се стеснявал да ги предизвиква, поставяйки ги в неудобни за тях ситуации.
Например като с Мерил Стрийп, когато не я снима в предпочитаната от нея светлина, или с Харисън Форд, когото нарекъл "задник", след като прочел целия му списък от желания, или пък със звездата от Fleabag - Андрю Скот, когото разплакал пред камера.
Днес списъкът с имена, които Анди Готс е заснел без Photoshop, може да напълни телефонен указател - Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джулия Робъртс, Брад Пит, Кейт Уинслет, Джордж Клуни, Аня Тейлър-Джой. Но ако трябва да посочи една измежду всичките си сесии със звезди, която завинаги е запечатана в паметта му, за фотографа няма съмнение - това е портретът на покойния актьор Тони Къртис с изрисуваното американско знаме.
Британецът си спомня как с години е молел агента на актьора да го заснеме. След множество отхвърляния той успява да открие телефония номер на съпругата на Къртис и чрез нея се свързва със звездата и се уговарят за снимка.
Същата вечер обаче Къртис се обажда на Готс и се оплаква от здравословните си проблеми. Казва му, че се чувства зле, че се придвижва с инвалидна количка, но ще направи всичко възможно, за да изпълни ангажимента си към него.
На следващия ден се появява с една молба към фотографа: "Би ли ме заснел, така че поне веднъж да изглеждам като икона", а Готс му обещава да се постарае.
Заснетият кадър е последният портрет на Къртис, като актьорът успява да види снимката си часове преди смъртта си. На нея е характерния за Готс приглушен стил, от който се виждат прожекторите, проблясващи в очите на актьора, докато той се взира в камерата с нарисуваното си лице.
Изображението е сред десетките портрети на знаменитости, включени в новата изложба на Готс "Икони" в Лондон, която е придружена от книга със същото име. В кариерата му, обхващаща три десетилетия, фотографът успява да изпъкне с отличителния си стил зад обектива и минималистични фотосесии.
Готс се противопоставя на класическите цветни и пищни фотосесии, набрали популярност от 60-те години насам, и предпочита по-обикновения фон, фокусирайки се върху лицата на моделите в детайли и точно този момент все още не се харесва на всеки от потенциалните му клиенти.
"Има двама емблематични певци, може би най-известните в света, и двамата са ми казвали: Анди, обичаме твоята фотография, но никога няма да позволим да ни снимаш, защото не понасяме физиономиите си", споделя фотографът пред CNN.
Той обаче е решен да изведе "изпадналите в немилост" естествени снимки - без филтър, без каквато и да е обработка, преекспониране или ярки контрасти, които понякога отвличат вниманието от човека, застанал пред обектива, или го показват в светлина, така че собствената му майка да не го познае.
"Професията ми е да "събличам" лицата на холивудските знаменитости, защото по същество ме интересува само пейзажа на лицето - кътчетата, върховете и вдлъбнатините му. Това ми харесва. Всички красиви несъвършенства. Фантастични са и никой не може да ги повтори", смята фотографът.
