Интересните кадри в София се ловят, когато се скриеш в храстите и...чакаш. Задължително условие е фотографът да има и шлифер. Това, разбира се, е шега. Но донякъде вероятно обяснява как Николай Николов улавя своите гледни точки към София. Всъщност столицата извън туристическите си места, може да бъде също толкова интересна и по своему забележителна.
Със сигурност това си личи в блога minisofia, който Николай създава като алтернативен гайд на София. Въпреки че не е имал намерението да праща туристи по стъпките си, американското издание citylab.com се свързва с него, за да публикува част от работите му в сайта си.
Хияди години история и панелки
„Хиляди години история могат да бъдат открити в София. Заобиколен от примери за архитектура, която представя миналото на българската столица, Николай Николов се фиксира върху сградите, за които изглежда, че може да се каже най-малко", пише сайтът. Това, което ги впечатлява, е историята на комунизма, запечатана в архитектурата на сградите.
Както казва Ники, „не са си имали такова нещо, любопитно им е". Във фотографиите той не дава оценка на това, което вижда, но е убеден, че не само храм-паметник „Св. Александър Невски" говори за София. Панелките също говорят. "Без значение дали е било добро или лошо, то е било", казва той.
Minimalistic Sofia е успокоението му, че прави поне нещо, свързано с фотографията, след като все още не е намерил своето място в медия. След кратък сблъсък с информатиката за около семестър в университета, сега сблъсква в абсурдна визуална връзка хората и средата, която ги заобикаля.
Излиза на дълги разходки из София, а после проверява на карта маршрута си и отбелязва местата, на които е снимал. Така всеки, който види картата, може да потърси мястото на дадено изображение и да предложи свой прочит. Николай ходи по около 10 километра от началото на проекта през ноември до сега. Самата идея на блога му е вдъхновена от стила на минимализма, въпреки че не всички изображения са издържани в него.
Pink Floyd в "Дружба" 2
Влекат го крайните квартали заради нотката на комунизъм, която чисто визуално е останала от „едно време, на което, за щастие, не сме били съвременници, но родителите ни са били". Роден е през 1989 година - точно навреме, за да хване промяната. Обикновено излиза с фотоапарат и слушалки. Казва, че да слушаш Pink Floyd в „Дружба" 2 е неповторимо. Не съм сигурна, че искам да проверя дали е прав. Това, което го впечатлява наоколо, е отчуждението между хората и апатията към света наоколо - завещание от социализма у нас.
Така той създава алтернативния си фотопътеводител - надграждайки малки парченца от всекидневния живот на София чрез елементи от сивата панелена архитектура, паважа или графитите, пътните знаци или дрехите на хората.
Щегува се, че в бъдеще ще направи Minimalistic Burgas или Minimalistic Plovdiv. Въпреки че все още не е успял да направи добър кадър от кв. Обеля например. А със сигурност и там може да намери достатъчно истории, разказани през сградите покрай малките хора в големия град.
