Ето, че се случи и немислимото. Партията на справедливостта и развитието (АКП) на турският президент Реджеп Ердоган загуби избори. Това се случва за първи път в цялата история на АКП, откакто бе основана през 2001 г.
От тогава насам Ердоган убедително спечели всеки един вот, без значение дали става въпрос за местни, парламентарни, президентски избори или референдуми.
Ето обаче, че сега загуби. Не с много, но пък за сметка на това болезнено. Резултатите от местния вот в неделя все още не са окончателни, но предварителните данни при около 90% обработени бюлетини сочат, че опозиционната "Републиканска народна партия" (РНП) печели около 37% от общия вот, докато АКП на Ердоган остава на второ място с близо 36%.
РНП също така взима контрол над 35 от общо 81 провинциални центрове, включително с убедителни победи в трите най-големи града в страната - Истанбул, Анкара и Измир, където действащите досега опозиционни кметове бяха преизбрани.
Партията на Ердоган не само, че не успя да си върне контрола върху тях, но и претърпя неочаквани загуби в считани за сигурни крепости като Бурса, Анталия, Маниса и Денизли.
На този фон какви изводи могат да се направят от местните избори в Турция?
Ердоган се провали в теста на доверие
Преди само девет месеца АКП и по-малкият ѝ политически партньор в лицето на партията на Девлет Бехчели спечелиха изборите за парламент и президент. Това съответно доведе до разпад на сложната опозиционна коалиция между секуларисти, националисти и ислямисти, на която се възлагаха големи надежди да събори Ердоган от власт.
В навечерието на сегашния вот опозицията изглеждаше разделена, фрагментирана и страдаща от конфликти заради миналогодишния провал, докато АКП спокойно можеше да се възползва от достъпа си до държавните ресурси и влиянието върху медиите.
Предварителните прогнози сочеха поредна победа за Ердоган, която да утвърди властта му в страната като върне контрола си върху най-големите градове.
Само че това не се случи и избирателите очевидно оценяват негативно опитите на правителството за справяне с високите нива на безработица и инфлацията, предизвикани от срива на турската валута през 2023 година.
Надига се нов политически играч
"Новата партия на благоденствието" (НПБ) съществува самостоятелно от шест години насам, но се смята за наследник на едноименната ислямистка партия на бившия премиер Неджметин Ербакан, която има важна роля в политиката на страната през 90-те.
Неслучайно неговият син Фатих е лидер на сегашната организация.
През 2023 година НПБ на Ербакан-младши участва в коалицията на АКП, но за сегашните избори издига свои кандидати и се класира на трето място с около 6% от вота на избирателите. В Централна Турция партията на Ердоган губи позиции именно за сметка на НПБ.
Резултат от 6% не е голям в условията на турската политика, но тези гласове в голяма степен идват от консервативни и религиозни избиратели, които са недоволни най-вече от недостатъчно твърдата позиция на Ердоган по отношение на Израел и войната в Ивицата Газа.
При всички положения Ербакан ще се очертае като важен политически играч в следващите няколко години и президентът ще трябва да отчете това като фактор, ако не иска да губи още подкрепа от консервативните среди в Турция.
Екрем Имамоглу е най-големият опонент на Ердоган
Победата в Истанбул на Имамоглу на предишния местен вот през 2019 г. бе отбелязана като голяма изненада, докато сегашното преизбиране вече утвърди образа му като най-сериозен опонент на Ердоган.
Имамоглу е единственият значим политик, който на два пъти е побеждавал в избори АКП и вероятно по тази причина все още над него виси опасността да влезе в затвора за 2 години и 7 месеца, ако бъде признат за виновен по маргиналното обвинение в обида на държавата.
Миналата година остана на заден план като опозиционен кандидат-президент за сметка на далеч по-безличния тогавашен лидер на НРП Кемал Кълъчдароглу, но убедителното представяне сега отваря нови възможности.
Истанбул е огромен мегаполис с население от над 15 милиона души. Търговски, финансов и икономически център, който е по-голям от много държави в Европейския съюз.
Който управлява този град, може спокойно да има амбициите да управлява цяла Турция.
Ако Имамоглу се задържи до следващите президентски избори през 2029 година, без съмнение ще представлява най-голямата заплаха за режима на Ердоган
