Колко силна е Русия?
Това е въпрос, който е особено актуален не само през последните месеци заради войната в Украйна, а може би доста преди това - още от 2014 г. и анексията на Крим, станала причина за постепенното влошаване на отношенията между Запада и Москва.
Така днес те са в най-ниската си точка от времената на Студената война насам.
Нещо, което се потвърди и от думите на президента Владимир Путин. Само преди няколко той отправи предизвикателство, че ако Западът наистина иска да победи Русия на бойното поле, "може да се опита."
На този фон бойните действия на фронта в Украйна прераснаха в по-широка икономическа война срещу Европа и САЩ, чиито ефекти ще продължават да имат негативно въздействие върху световната икономика още дълго време.
Така че няма как да не си зададем въпроса колко силна е Русия и дали нейната мощ е толкова голяма, че да сломи колективния отговор на западните държави.
Според класическите разбирания за това що е сила в международните отношения географското положение на една държава е един от основните определящи компоненти. В това отношение Русия, както знаем, е най-голямата по площ страна в света, заемаща територия на два континента и с излаз на два океана.
С "двор" от 14 милиона квадратни километра и централно място като транзитен коридор между Азия и Европа страната, управлявана от Путин, няма как да не е важен фактор в световен мащаб. В исторически план именно необятността на руската шир е била една от причините за неуспехът на различните чуждестранни нашествия през последните столетия.
Размерът на тази територия обаче има и своите лоши страни. Ако САЩ са изолирани от океани на съвсем друг континент и без конкуренти близо до границите си, то на Русия се налага да съжителства в непосредствена близост с амбициозния Китай, който от години се заглежда Сибир.
Към това прибавяме и врагът в лицето на Европейския съюз.
По отношение на човешкия си потенциал Русия се нарежда на девето място в света с малко под 146 милиона души население, далеч зад САЩ с близо 335 милиона и Европейския съюз с 447 милиона.
Според данни на Световната банка продължителността на живота на руските граждани през 2019 г. е била 73 години, което е с 6 години по-ниско от САЩ и ЕС (79,7 години и 80,4 години). Настоящите тенденции сочат, че руснаците ще намалеят до 136 милиона в рамките на следващите две десетилетия заради ниска раждаемост и относително висока смъртност.
Най-критично обаче е бързото застаряване, което ще настъпи през следващите две поколения.
Делът на хората над 65 години в Русия е 15 на сто - почти два пъти по-висок от средното за света от 9 процента. Според ООН хората над 65 години ще станат 24% до 2050 г., което означава, че потенциалната работна сила на възраст 20-64 години се очаква да намалее от 61 процента днес до 55 процента през 2050 г.
Това би оказало изключително негативно въздействие върху икономическия растеж, тъй като застаряващите общества са склонни да увеличават социалните си неравенства. Причината е, че здравето и продължителността на живота са свързани с образованието, доходите и стандарта на живот.
Споменавайки икономиката, то Русия изостава значително като тежест. Брутният вътрешен продукт на страната е от 1,48 трилиона долара, което я нарежда на 11-то място в света непосредствено след Южна Корея и с едно място над Бразилия.
За сравнение БВП на САЩ се равнява на 20,89 трилиона долара, докато този на ЕС е 17,9 трилиона. Всъщност Русия има значително по-малка икономика също от Япония, Германия, Великобритания, Франция, Канада и дори Италия.
Ако пък погледнем данните за БВП на глава от населението, ще видим, че руският е сравним с този на най-бедната държава в ЕС - България, като и за двете страни той е около 10 000 долара за 2020 г.
За разлика от развитите пазарни икономики на запад, тази на Русия е зависима в голяма степен на износа на природни ресурси. През 2019 г. петролният и газовият сектор формират около 40% от приходите на федералния бюджет и представляват до 60% от целия износ.
Казано с други думи - страната разчита най-вече на продукти, които притежава, а не произвежда.
Оценка на Международния валутен фонд от 2014 г. определя дела на руската държава в икономиката на 70%, въпреки че по-съвременни оценки предполагат някъде между една трета и една втора в зависимост от това как се отчитат предприятията с държавни инвестиции.
Но между предприятията, собственост на държавата и на олигарсите, има малко конкуренция или стимули за растеж, а корупцията и неправилното разпределение на капитали са широко разпространени.
Резултатът е голяма неефективност. Според Организация за икономическо сътрудничество и развитие руските работници произвеждат само 40% от това, което произвеждат работниците в САЩ за час.
Ниската производителност и пазарите, които са повлияни от непредсказуеми държавни намеси, правят Русия непривлекателна за чуждестранните инвеститори, въпреки апетитния си енергиен сектор.
Не на последно място, разбира се, остава военната мощ.
Тук Русия отделя 4,3% от БВП за своята армия (67,1 милиарда долара), което ѝ помага да поддържа въоръжени сили от почти един милион, включително огромен ядрен арсенал, и четвъртата по мащаб оръжейна индустрия в света. Само в Близкия изток много по-малките държави отделят по-голям дял от икономиката си за военни разходи.
В абсолютни стойности обаче Русия изостава далеч назад след САЩ, Китай и Индия, чиито годишни разходи се равняват съответно на 778 милиарда, 252 милиарда и 73 милиарда.
И все пак големите цифри не е задължително да означават и висока ефективност.
През последното десетилетие руската армия осъществи операция в Сирия и използва свои наемници в редица конфликтни зони в Африка, като изпрати съветници чак до Венецуела. Същевременно разработи хиперзвукови оръжия и задълбочи сътрудничеството си с Китай в областта на отбраната.
На терен в Украйна обаче ситуацията не се разви според първоначалните цели. Опитът за скоростен пробив само за няколко дни с леко подвижни, мобилни групи се провали и руската армия трябваше да премине през серия от промени в стратегията и приоритетите, си което включи и смяна на военното ръководство.
В резултат успехите на Москва в момента са предимно частични в сравнение с очакванията за колапс на украинските сили и бързо овладяване на столицата Киев.
Така че ако в Москва най-вероятно ще трябва да се задоволят с една малка победа срещу Украйна, без да са изпълнили първоначалната си цел, то какво остава за победа срещу НАТО и Запада...
