Може да звучи странно, но военен преврат в Африка стана повод за някои много сериозни въпроси относно енергийната сигурност на Европейския съюз (ЕС).
Нигер е една от най-бедните държави в света, но се нарежда сред челните места по износ на уран, който е най-използваното средство за захранване на атомни електроцентрали. Проблемът сега е, че новото управление в страната вече заплаши, че ще прекъсне доставките за Стария континент.
Така енергийният сектор на Европа, който вече бе сериозно разклатен заради войната в Украйна, може да претърпи пореден удар.
Данните на Евростат показват, че именно Нигер заема около една четвърт от целия внос (втори най-голям вносител) на уран в ЕС, което има потенциал да постави Общността в особено деликатна ситуация, тъй като ядрените мощности имат дял от 25% в общия енергиен микс.
В тези условия Франция изглежда особено уязвима като държава, която произвежда цели 70% от електроенергията си през АЕЦ.
Страната се нуждае средно от около 7800 тона уран на година, за да захрани общо 56 реактора в 18 ядрени централи. Това е основна причина Париж да задоволява 18% от нуждите си от уран чрез бившата колония Нигер. Най-големи доставчици са Казахстан и Австралия, а след тях се нарежда африканската държава.
В случая големият играч се явява мултинационалната компания Orano с централа в Париж, която е вторият най-голям производител на уран в света и експлоатира съвместно с нигерското правителство две големи находища с очаквания да станат три през 2028 г.
Франция поставя основите на минната индустрия в региона, още докато управлява в качеството си на колониална сила, и през последните шест десетилетия продължава да поддържа силни културни и икономически връзки.
По отношение на Нигер Париж е най-големия чужд инвеститор в страната и най-големият търговски партньор, докато в обратна посока вървят най-вече имигранти.
Дали обаче пред Европа и Франция наистина е надвиснала опасност за недостиг на гориво за атомните електроцентрали?
Първата реакция на пазара след преврата е леко покачване на цената на урана на световните пазари.
В понеделник тя достигна 56,25 долара, след като седмица по-рано е била 56,15 долара, по данни на консултантската фирма UxC. Обикновено пазарите са особено чувствителни и те първи реагират на подобни събития, така че липсата на резки флуктуации в случая е позитивен сигнал.
От Европейската общност за атомна енергия (Евратом) побързаха да успокоят ситуацията с аргумента, че в рамките на ЕС има достатъчно запаси от уран, които да стигнат за три години.
"Ако вносът от Нигер бъде прекъснат, няма непосредствени рискове за сигурността на производството на ядрена енергия в краткосрочен план", казват от Агенцията в официална позиция.
В Orano също коментират ситуацията и опитват да разсеят притесненията.
"Настоящата криза не носи краткосрочни рискове за капацитета за доставки на Orano както във Франция, така и в международен план", каза говорител на Orano, цитиран от AFP. "Доставките са достатъчно диверсифицирани, тъй като действаме с мини на четири континента."
Историята на Нигер след обявяването на независимост през 1960 г. е доста бурна.
Превратът от миналата седмица е пети в рамките на шест десетилетия, като страната заема последно място в Индекса на човешко развитие на ООН, страда от разширението на пустинята Сахара и от години е белязана от деструктивната дейност на джихадистки организации, свързани с "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
Никога обаче не са се появявали опасения относно добива и търговията с уран. Вероятно, защото евентуалното спиране на доставките за Европа би било пагубно за икономиката на Нигер, тъй като 33% от целия износ е насочен към Франция.
Сега обаче ситуацията е малко по-различна, тъй като в района агресивно настъпват нови играчи.
От една страна стои Русия, чиито наемници от частната военна компания "Вагнер" се наместиха в съседните на Нигер Мали и Буркина Фасо след военни преврати в рамките само на две години.
От друга страна е Китай, който е вторият най-голям инвеститор в Нигер.
Едва ли е изненада, че интересът на Пекин е насочен именно към енергийния сектор. Държавната PetroChina е държи 60% от местната петролна рафинерия и разработва петролното находище Агадем, на 1600 километра от столицата Ниамей.
Освен това китайският енергиен гигант строи най-дългия нефтопровод в Африка, който свързва Агадем с пристанище Котону в Бенин. Общите инвестиции на PetroChina в Нигер се оценяват на почти 4 милиарда долара.
Пекин също така има интерес и към богатите залежи на уран. Китайската национална ядрена корпорация само преди седмици подписа договор, който ѝ позволява да експлоатира голяма мина в централната част на страната.
Разгледано от подобна перспектива новата военна хунта може и да не бъде особено склонна да работи с Европа и да потърси други партньори отвъд Стария континент.
А това може да е лоша новина за европейската ядрена индустрия.
