Най-любопитната подробност на банковата блиц криза бе съвпадението й с успешната дългова емисия на финансовите пазари. В един и същи ден символно лъсна огромната пропаст между формалните, обективни критерии за оценка на една икономика и държава, и нашите собствени, субективни оценки и интуиции за тях.
По пътната карта на първите ние сме едва ли не отличници, които могат да си излизат на световните дългови пазари, когато си поискат и да получават ресурс срещу ниска лихва. В нашия прочит на собствената ни реалност в същия този момент има устойчиви подозрения и доказателства, че нищо не работи и опасността дебне отвсякъде.
Това разминаване в оценката за реалността
е чудесно обобщение на нашето недоверие и несигурност, на усещането ни, че нищо не е това, което изглежда и със сигурност е по-лошо.
Протестната година може и да не е успяла да генерира значими политически субекти, но активно разголва задкулисието. През последните дни видяхме, че това ново знание, преди евентуално да направи хората по-смели, ги е направило по-плашливи.
Подозренията си имат вече имена, отвращението също, но на първо четене това по-скоро задълбочава ужаса от собствената ни реалност и страховете за нейното бъдеще. И прави България по-лесно чуплива, а дистанцията между номинално и реално все по-голяма.
Плащаме цената на разрушеното доверие и неспособността ни да създаваме работещи институции. Социалният бартер „ти на мен, аз на теб" продължава да е неписания гръбнак на живота ни, а разписаните правила и норми неудобство.
По тази причина там, където анализаторите виждат изпълнени параметри на банкова и икономическа стабилност, много от нас виждат единствено някаква конспирация, която предстои да бъде разкрита.
Профанизирането на медии и публичност все повече създават удобна психологическа среда за колективна истерия
Повечето сегашни сайтове и „източници на информация" вече не са дори жълти. Жълтото гони и разкрива кюшетата на реалността, преследва, осветява и хиперболизира човешките слабости, „повдига завесата" и се опитва да декодира наглед очевидните факти от живота.
Повечето сегашни медии са зелено-кафяви, бойни единици в калташки войнички. Не разкриват, а измислят и създават лъжливи образи по поръчка, по ценоразпис. Заливат с отрова, докато всякакви информационни ориентири се размият и разхлабят дори интуициите на хората за света около тях.
Контрареалността не е просто антипротестна стратегия, а системен опит за подкопаване на цялостната информационна среда в страната и култивирането на объркани, податливи и плашливи хора.
На усещането за чупливост вече му се намират и подходящи политически употреби
На вълната от въпроси след блиц кризата се отговаря с натиск за вълна от мълчание. Предлаганите дефиниции за наказания при публично говорене на тема банки и банкова система са толкова широки, че при добро желание на властта сигурно половината Facebook профили стават легитимна цел.
Вместо като общество да си задаваме и отговаряме на въпроси, сега БНБ ще се опита съвсем да потъне и заживее като затворен джентълменски клуб, който дори не може да се споменава.
Мълчанието ни се предлага като оръжие срещу собствената ни чупливост
Това е не просто неубедително, а рецепта за нови проблеми. По този начин крехкостта на всичко българско и родно ни се предлага като аргумент за полагане на клетва за мълчание.
Една дума и цялата кула може да се срути. Но ако се опитате да вкарате езика в нелегалност, то единствено увеличавате неговата разрушителна сила. Май наистина банкерите трябва да четат (много) повече книги (по Г. Господинов), а истинското доверие да се спечели.
Тази заплаха може да се окаже много удобна и навременна. През идните дни предстои да разберем реално дали и как банковия надзор се прави в България. Оценката за състоянието на КТБ ще бъде една от първите публични оценки какво е наред и какво не, какво трябва да се промени и кой да го направи.
Вместо това, настойчивите покани за мълчание са на път за пореден път да заглушат това, което като общество трябва да научим и променим, за да станем, евентуално, по-силни.
Никой не счита за необходимо да даде информация и обяснения за извънредни аукциони на ценни книжа, искания до ЕК за държавна помощ за банките, евентуалното харчене на тези средства и т.н.
Някой трябва да започне разговор и разследване защо и как ДАНС е в състояние да проспи подобни случки, някой трябва да поиска сметка от прокуратурата за де факто съучастието си в цялата нестабилност от последните седмици, някой трябва да попита защо СЕМ продължава да съществува.....
Усещането за собствената ни чупливост сякаш кара много хора да са ненужно щедри в тази ситуация, „добре, че се размина", „каква беля можеше да стане" и прочее. Скалъпената в 12 без 1 политическа реакция и защитната мрежа на еврочленството носят фалшиво спокойствие.
Погледнато отблизо няма да намерим много хора и институции, които се държаха адекватно през последните седмици
СЕМ? ДАНС? Прокуратурата? Кутев? Борисов? БНБ? Министерски съвет? Т.н. премиер? Сигурно е възможен и по-положителен прочит, все пак обществото прояви някакъв здрав разум, президента успя да придаде някакво излъчване за държава, доста хора се мобилизираха и започнаха да убеждават околните в безумието на ситуацията. Независимо от това все още приличаме на общество, което е постоянна боксова круша за стотина души, които са отвлекли държавата.
Един ден ще се опитат да му сложат Пеевски за шеф на сигурността, друг ще му натресат няколко милиарда дълг без обяснение, трети ще ми разклатят банка, защото са си я харесали. Силите са все още твърде неравни и не е ясно още колко рунда ще можем да издържим.
