Само за една година над 2500 мигранти са изгубили живота си в Средиземно море вследствие на потъването на претъпканите с хора кораби, които се опитват да стигнат бреговете на Италия или Гърция.
Потокът от отчаяни бегълци от Близкия Изток и Африка, които преследват надеждата си за по-добър живот в Европа, вече надвишава значително нивото от същия период на 2014 г.
Тенденцията показва, че все повече хора изминават опасния маршрут през Западните Балкани, за да достигнат крайната си цел - Германия или друга северноевропейска държава.
Ето отговорите на някои от ключовите въпроси около кризата:
Колко души бягат към Европа?
От началото на годината над 300 000 мигранти са опитали да прекосят Средиземно море към Европа въпреки животозастрашаващия морски преход, по данни на ООН.
За сравнение - общият брой на средиземноморските мигранти за цялата 2014 г. е около 219 000 души.
Близо 200 000 от мигрантите са стигнали до бреговете на Гърция, а 110 хиляди души са акостирали в Италия.
По-голямата част от хората, търсещи вход към Европа през Гърция, идват от турския бряг. Обикновено достигат до островите Кос, Хиос, Лесбос и Самос. Тъй като маршрутът им не е твърде дълъг, често използват малки надуваеми или дървени лодки.
За сметка на това пътуването от Либия до Италия е по-продължително и много по-опасно.
2015 г. беше година на трагични инциденти, довели до смъртта на стотици имигранти:
500 души загинаха при потъването на две лодки на 27 август на заминаване от Зувара в Либия. Телата на 71 души, сред които и малки деца, бяха намерени в изоставен камион в Австрия в същия ден. Близо 800 мигранти загубиха живота си при крушението на претоварен кораб край бреговете на Лампедуза през април.
Хаосът в Либия всъщност дава пълна свобода на трафикантите да експлоатират "клиентите" си.
Оцелелите след тези катастрофи често свидетелстват, че са станали жертви на насилие и физическа разправа от страна на каналджиите. Голяма част от хората, търсещи път към Европа, са принудени да плащат на трафикантите на хора хиляди долари за всеки член на семейството си.
Според данни на Фронтекс - европейската служба по външните граници - през 2015 г. има двойно увеличение на мигрантите, използващи канали за трафик през Западните Балкани. Още по-голям е годишният ръст на онези, които пресичат Егейско море от Турция през гръцките острови.
Откъде идват мигрантите?
Най-голямата национална група сред мигрантите е тази на сирийските бежанци - хора, които се опитват да избягат от бруталната гражданска война в родината си.
На второ място по численост се нареждат афганистанците и еритрейците. В повечето случаи хората бягат от бедността и нарушаването на човешките права в собствените им държави.
Големи групи се образуват около мигрантите от Нигерия и Косово. Най-голямата част от косовските емигранти са бедни маргинализирани роми.
Новите мигранти от Еритрея формират най-голямата група в Италия, следвани от нигерийските преселници. През Гърция влизат най-много сирийци, следвани от афганистанците.
Накъде отиват мигрантите?
До момента Германия е одобрила най-голям брой молби за бежански статут в сравнение с всички останали страни от ЕС, като Берлин очаква да приеме 800 000 бежанци до края на годината.
Тенденциите показват, че основният маршрут на хиляди бежанци е по линията Гърция - Македония - Сърбия - Западните Балкани или Унгария - Австрия - Германия или друга страна от Северна Европа.
Според данни на ООН, всеки ден около 3000 нелегални емигранти пресичат границата между Гърция и Македония, като се очаква напливът да се запази през следващите месеци.
Голяма част от тях се озовават в Сърбия; службите в Белград твърдят, че от началото на годината са заловили около 90 000 мигранти.
Само през юли 2015 г. 34 000 мигранти са засечени при опита им да пресекат границата между Сърбия и Унгария, за да влязат в Шенгенското безвизово пространство.
В опита си да се справи с бежанската вълна Унгария строи 175-километрова ограда от бодлива тел по границата си, която (без особен успех) цели да спре навлизането на мигрантите.
Властите в Будапеща отправиха призив към останалите страни от ЕС да спрат да връщат нелегални имигранти към тяхната територия, въпреки че имат регистрация в Унгария. Според регламента от Дъблин, обаче, отговорността за одобряването на молба за убежище се пада на първата държава от ЕС, в която са регистрирани мигрантите.
Унгария не е единствената държава, която показва, че не може да се справи с бежанската вълна.
Австрия също очаква поне 80 хиляди искания за предоставяне на убежище през 2015 г.
Хиляди мигранти живеят в лагери около Кале в Северна Франция, а голяма част от тях са готови да пожертват живота си в опит да преминат Ла Манша, за да влязат във Великобритания.
Какъв е отговорът на властите?
Повечето спасителни операции, свързани с мигрантите по външните граници на Европа, се изпълняват от служителите на Фронтекс.
След тежки спорове между европейските лидери през април финансирането на службата беше утроено, като бюджетът набъбна до 120 млн. евро.
Четири месеца по-късно обаче се оказва, че голяма част от парите не достигат до Фронтекс. Службата се оплака, че не получава достатъчно средства от държавите-членки на ЕС, за да може да помогне на Гърция и Унгария да се справят с миграционния натиск.
Италия се отказа от поддръжката на мисията Mare Nostrum за издирване и спасяване при бедствени ситуации в Средиземно море, след като няколко европейски държави декларираха, че вече не могат да си позволят да издържат програмата. Решение, което беше остро разкритикувано от множество правозащитни групи.
През април ЕС се ангажира да подсили военноморските патрули в Средиземно море, които да могат да прекъсват мрежите на трафикантите, като унищожават корабите им още преди мигрантите да бъдат натоварени на тях. Всяко действие на военните обаче трябва да съответства на изискванията на международното право.
Сериозни противоречия има и около въпроса какво се случва с мигрантите, които все пак успяват да влязат на територията на ЕС.
Брюксел се опитва безуспешно да убеди държавите-членки да приемат квотна система, според която 40 000 сирийци и еритрейци да бъдат разпределени във всички страни от съюза в рамките на близките две години.
В крайна сметка, се реши да бъдат приети само 32 500 мигранти и то - на доброволни начала по инициатива на приемната държава.
Петстотин души от тях ще дойдат в България. Страната ни настояваше за специално отношение и беше против предложената първоначално квота от общо 788 души.
Още 20 000 бежанци, които се намират в лагери на ООН, стоят в очакване да бъдат прехвърлени в ЕС, но окончателно решение по този проблем също не е взето.
Справедливо ли е разпределението на бежанците в ЕС?
В продължение на години ЕС се опитва да хармонизира политиката по отношение на предоставянето на убежище за външни лица. Опитът се сблъсква със сериозни трудности поради характеристиките на отделните 28 страни-членки, всяка от които разполага с независими правоохранителни органи и съдебна власт.
Лобирането в полза на правата на бедните имигранти също не е лесно на фона на нестабилния икономически климат в Европа, в която има страни със значителна безработица и опасения от отнемането на работни места от чужденци.
Самите държави от ЕС са разделени по отношение на разпределянето на бремето от огромния външен наплив.
Гърция, която е претрупана с молби за убежище като първа страна от ЕС на пътя на бежанската вълна, успя да се договори с част от европейските страни да не връщат нелегалните имигранти обратно към Атина.
Германия обяви, че няма да прилага регламента от Дъблин, и реши да предостави убежище на всички сирийски бежанци, независимо как са пристигнали в Европа.
Финландия също е сред страните, които спряха да експулсират имигранти към Гърция.
По данни на Евростат броят на молбите за бежански статут в ЕС е достигнал до 626 065 заявления през 2014 г., докато година по-рано броят им е бил 435 190. Най-голямата част от тях са одобрени от Германия, следвана от Швеция и Италия.
Как мигрантите получават бежански статут в ЕС?
Кандидатите за убежище трябва да докажат пред властите, че бягат от преследване в родината си и че ако се върнат обратно, рискуват да бъдат подложени на репресия или дори да загубят живота си.
Според правилата на ЕС бежанецът има право на храна, първа медицинска помощ и подслон в приемен център. За всеки бежанец трябва да бъде направена оценка на потребностите. Настанените в приемните центрове имат шанс да получат бежански статус "на първа инстанция". Ако молбата им не бъде одобрена, те могат да обжалват отказа пред съда.
Всеки бежанец би трябвало да получи право на труд в рамките на 9 месеца след пристигането си в приемащата страна.
Кризата с бежанската вълна е без прецедент в историята на Европейския съюз.
Самият ЕС е принуден да се справя с още серия вътрешни проблеми - като финансовата криза с Гърция, проблемите на южните страни-членки с безработицата и срива на икономиката, политическия възход на антисистемни партии, терористичната заплаха след атентатите във Франция, Дания и Белгия, и др.
Липсата на лидерска визия за справяне с мигрантската вълна обаче може да се окаже най-сериозното изпитание за страните от ЕС. Някои от тях - като Великобритания и Франция, например - вече усещат последствията от провала на интеграцията на мигрантите от бившите си колонии в Близкия изток и Африка.
Бездействието на ЕС не само задълбочава проблема с притока на мигранти, но и създава благоприятна среда за мощно развитие на транснационални организирани престъпни групи, които се захранват с пари от трафика на хора.
В дългосрочен план резултатите от този хаос могат да бъдат унищожителни за ЕС.
