От няколко години насам всички започнаха да говорят за времето. Няма как да не ви е направило впечатление, постепенно неговите прищявки се превърнаха в една от водещите теми. Между хората, по медиите и дори публичните институции. Радиата, които традиционно пълнят време с приказки за слънце, дъжд и сняг, също отделят все повече внимание на темата.
Сякаш внезапно сме станали англичани, мрънкаме по опашки, обсъждаме с приятели, страдаме във Facebook, в телефоните на всички имат поне една апликация за прогнози. Сайтовете по темата също се умножиха, кратка проверка показва поне десетина. Друг е въпросът на колко от тях информацията има въобще някакво отношение към случващото се навън. Имената на представящите времето по телевизиите са вече известни на повечето от нас, някои дори са вече рекламни звезди.
Откъде дойде тази мания?
Най-лесният отговор е, че просто времето се е променило. Вместо ясно разграничените четири сезона, дългите топли и слънчеви лета, последвани от цветна есен и снежна зима, сега имаме някакъв миш-маш, в който може да вали сняг през май, да има порои през август и топло слънце през ноември. С други думи, сезоните са разбъркани, времето непредвидимо и пълно с непрестанни изненади.
Затова и гледаме постоянно нагоре, проверяваме телефоните, внимаваме повече по време на прогнозата, отколкото на самите новини. Това обяснение се споделя най-вече от тези, за които глобалното затопляне е необратим факт и разбутването на атмосферата е само един от множеството катаклизми, които постоянно ще ни застигат оттук нататък. Така че времето не просто се е променило, а става все по-екстремно, още един източник на грижи и притеснения в ежедневието ни. По тази причина трябва да му правим постоянен мониторинг.
Оптимистична, но и невярна, интерпретация би била, че въвеждането и стриктното използване на системата за предупреждения с различните кодове стимулира интереса в прогнозите за времето. Ако през ден ви засипват с жълт или оранжев код няма как да не се вторачвате в небето и да не очаквате изненадите му.
В нашите условия обаче прекомерното използване на тази кодова система от институциите по-скоро прилича на измиване на ръцете, отколкото на разумна система за превенция. Всички сме свидетели колко често институционалните извинения вървят по линията „природа, какво можем да направим". Нещо повече, свръхупотребата на тези кодове започва да притъпява сетивата, най-малкото защото много често обещаваните катаклизми просто не се случват. И стават повод за присмех по адрес на официалните институции.
А и колко удобно водата залива всички безобразия, които остават под нея при всичките наводнения
Може би пък вълната от интерес към времето е просто, защото някои са успели да го направят добър бизнес. Не може да се отрече, че телевизиите например успяха много добре да комерсиализират целия времеви слот на прогнозата. Не просто наеха привлекателни дами и остроумни мъже, за да ни информират и веселят едновременно, но и успяха да го натъпчат с реклами преди, по време и след самата прогноза. Преди години новините свършваха със спорта, сега всички чакат и времето.
Самият факт, че рекламната пауза между самите новини и спорта са с почти същата дължина като тази между спорта и времето е достатъчно доказателство. Всичко е вече по-атрактивно, самият фон, движещите се облаци, бързо сменящите се карти. Водещите постепенно промениха езика и начина, по който съобщават неща, които преди години бяха сухи фактологии. Сега има съспенс, около времето ни съветват какви неща да правим, къде да се разходим, цялата работа си има сюжет.
По-вероятно е обаче истериите около времето да са свързани с развитието на самите медии в страната. От една страна те са все по-задръстени с криминални, трагични и клюкарски „новини". Един наръган с нож да има на територията на седем и половина милионна България за него ще научите от първите страници.
Катастрофа, още по-добре. Развод, чудесно. Свлачище, отлично
От друга страна, те са вече натъпкани с откровени измислици, по правило направени в цветовете на предателството, низостта, алчността. Де факто монополизацията на печатните издания и фалшивото многообразие на новите онлайн медии естествено ги превръща в „цедки на реалността", през които не могат да минат нормални политически и управленски теми. Така всъщност основните парчета от ежедневието, които са обект на информация и анализ в нормалните медии по света въобще не влизат в нашите.
Те са не просто бухалки, а хладни оръжия за осакатяване на нацията и нейната способност да вижда и разбира какво й се случва.
Именно в това поле нахлува непрестанно усилващата се мания по времето. Медийният образ на нашия свят е не просто осакатен, повърхностен и пошъл, но върху него постоянно се наслагва паника, настъпваща неизвестност, страх и несигурност. В него се включва и времето с неговата непредвидимост, допълнителният ужас, който може да се стовари върху и без това отблъскващия живот на нашата земя.
Прогнозите за времето са вече не част от информационния свят, а от производството на страхове. Някакъв панически код, който ни принуждава да хвърляме нон-стоп по едно око нагоре. Ако покрай паниката клъвнете на някоя от рекламките отдолу още по-добре.
От друга страна последните месеци болезнено илюстрираха, че дъждът си е сериозна заплаха за сигурността на нацията и нейните граждани. А дали пък не стана вярно, че наистина времето е най-интересното, което се случва по тези земи.....
