Доскоро се задаваше въпросът: дали българските ВВС ще разчитат в бъдеще на Gripen или F-16. Сега може да кажем смело, че отговорът на този въпрос е... МиГ-29.
Преди дни Народното събрание рестартира процеса за избор на нов изтребител, след като прие доклада на т.нар. Комисия „Gripen", а депутати от ГЕРБ атакуваха пригодността на шведските изтребители („бутикова измишльотина" по дефиницията на Антон Тодоров) за нуждите на българските ВВС.
Ако правителството на Бойко Борисов имаше силно желание за покупка на F-16 заради определени политически аргументи и ангажименти, то сега е точният момент кабинетът да заяви, че покупката на новия боен самолет преминава в изцяло политически въпрос и се взима решение за директна сделка за F-16 - независимо дали е нов или употребяван.
Правителството има такива правомощия, а подобно решение няма да е прецедент. Румъния направи точно такова нещо, независимо, че имаше по-добри оферти от чисто икономическа и техническа гледна точка.
Обаче е много малко вероятно да се стигне до подобно развитие и по-скоро някъде в бъдеще ще се търси нова конкурсна процедура. А предвид не особено добре аргументираните обрати в настоящата процедура (плюс калния дебат, воден в публичното пространство), е интересно и да се види колко държави ще имат желание да участват в повторна процедура у нас.
Едно продължава да е сигурно, липсата на желание за инвестиране на големи суми в отбраната от страна на лидера на ГЕРБ ще продължи да бъде спирачка за реализирането на каквато и да е сериозна програма за превъоръжаване в България.
Какво всъщност откри комисията?
Комисията „Gripen" бе стартирана през юни с намеци от страна на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че „крадецът вика, дръжте крадеца" - репликата му дойде по повод настояването на президента Румен Радев за създаване на единен независим орган за разследване на корупцията.
25-страничният доклад на Комисията се оказа своеобразна вакханалия от сух бюрократичен език, непрестанни отправки към публично недостъпни документи и оплетени и повърхностни обяснения за сложни и продължителни процеси.
И все пак, ако трябва да направим кратко резюме на проблемите според доклада, то то би изглеждало така.
Според комисията, въведената през есента на 2014 г. от служебния министър Велизар Шаламанов, система за проектно управление PRINCE2 довежда до известен хаос в процеса на избор на нов изтребител. Този хаос се засилва от действията и бездействията на следващия военен министър - Николай Ненчев.
Комисията намеква, че генерал Румен Радев (тогава командир на ВВС и началник на борда за управление на проекта) се възползва от това и одобрява методика за оценка на офертите, която по-късно ще се използва за дисквалифициране на офертата на САЩ и Португалия за употребявани изтребители F-16.
Според „Комисията „Gripen", проблемният момент в методиката е въвеждане на задължително условие за разсрочено плащане на сделката по определена схема. Условие, на което уж САЩ не могат да отговорят, поради особености на тамошното законодателство.
Междуведомствената експертна комисия, която е оценявала офертите е отхвърлила обяснението на САЩ за теоретична възможност да се съобразят с българските изисквания, при наличие на политическо решение.
Пикантни подробности, като раздаване на пари под и над масата, изнудвания, принуждавания, лобистки натиск и други подобни, липсват.
Вместо тях в доклада четем суперлативи за свършената работа от експертите през годините, а независимата експертиза на методиката за оценка на офертите, я определя, като доближена в най-висока степен до добрите практики и общите теоретични концепции в областта на анализа на алтернативи.
Има ли аргументи срещу доклада?
Главният секретар на президентството, бивш началник-щаб на ВВС и бивш ръководител на проекта Димитър Стоянов даде няколко интервюта, в които атакува фактологията на доклада. Той твърди, че въпросното задължително условие, свързано със схемата за плащане, е въведено, защото присъства в много официални документи - и в инвестиционния проект, който парламента одобри през юни 2016 г. (факт, който яростно се оспорва днес, въпреки че това е записано черно на бяло), и в бюджета за 2017 г., и в средносрочните прогнози на финансовото министерство.
Всъщност, много по-интересно е да се види как така една толкова проблемна процедура е минала през множество цедки, както и дали наистина ГЕРБ и настоящите им коалиционни партньори са били в пълно неведение за случилото се. В последните месеци, председателят и заместник-председателят на „Комисията „Gripen" многократно заявиха, че предишното Народно събрание явно е било подведено, но от кого и как не бе казано.
Оказва се, че 43-тото Народно събрание е било доволно добре уведомено за случващото се около проекта за придобиване на нов изтребител. На 20 октомври 2016 г. пред Комисията по отбрана в парламента доклад за развитието на проекта е изнесен от командира на ВВС и заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов (той е от квотата на ГЕРБ и продължава да е зам.-министър).
Пред депутатите е представена и методиката за оценка, включително с всички свои критерии и задължителни условия, които днес се оказват проблемни. Нещо повече, методиката е била разпратена до всички депутати от комисията, като четирима от тях (депутати от ГЕРБ) днес са членове на „Комисията „Gripen", включително и заместник-председателя ѝ Христо Гаджев.
Днешният министър на отбраната Каракачанов също е сред депутатите, запознати с методиката. Но тогава няма никакви възражения.
Няколко седмици по-късно от парламентарната трибуна се изказва и тогавашният военен министър Николай Ненчев, който също говори за задължително разсрочено плащане. Отново няма реакции.
Всичко отначало - за пореден път
Това, което се случва практически мигновено, е задраскване на избора на Gripen C/D, който бе направен от междуведомствената експерна комисия през април 2017 г. Докладът на комисията се препраща на Министерство на отбраната, а към него вървят и пет предложения, които изискват пренаписване на инвестиционния проект с всички съпътстващи го документи, изготвяне на нови запитвания за даване на оферти и практическото провеждане на нов конкурс.
Като цяло, приетият документ е част от едно многоходово измиване на ръцете и размиване на отговорността по този проект за превъоръжаване.
Правителството можеше спокойно да игнорира и даже да отмени решението на служебния кабинет „Герджиков", което се състоеше в това, че приемаше класирането на експертната комисия и оставяше окончателното решение на редовния кабинет.
Вместо това се сформира анкетна комисията в парламента, но въпреки всичките ѝ констатации, в окончателния ѝ доклад няма и дума за това какво да се прави с направеното класиране. Дават серия се от предложения до Министерството на отбраната, които де юре нямат задължителен характер и тяхната реализация е оставена на преценката на министъра.
Топката е в полето на Красимир Каракачанов, а той вече многократно заяви, че няма никакво намерение да бърза.
Или както прозря в телевизионно интервю: „Няма нужда да се прави нещо прибързано. Има една поговорка българска - бързата кучка, слепи ги ражда, а бързите сделки - комисионни раждат"
Кой печели от всичко?
Безспорният печеливш е премиерът Борисов. Без да навлизаме в ефекта на сегашния скандал в меренето на рейтинги и боричканията за позиция в общественото пространство между него и президента Радев, то няма как да не се отбележи, че от плещите на Борисов бе свален товарът на отговорност за този проект. От премиера няма да се очаква да взима каквото и да е решение по него, а това за Борисов, който въобще не гори от желание да „дава" пари за отбрана, е дар Божи.
Непрекъснатото ангажиране на общественото внимание с изтребителния проект в последните месеци определено води до тежка маргинализация на темата и претръпване на данъкоплатците към нея. А когато говорители като Антон Тодоров заемат централно място в някакъв дебат, то е очакван ефект, че темата спира да се взима насериозно.
Другият сериозен печеливш е руската компания РСК „МиГ". Министър Каракачанов вече многократно заяви, че наличните МиГ-29 ще се поддържат от тях, като дори започна да говори за модернизация на почти 30-годишните изтребители. Сумите за всичко това няма да са никак малки, а това се случва и с благословията на премиера Борисов, който още от пролетта говори, че имаме изтребители, които могат да ни служат до 2028 - 2030 г.
А как ще изглежда следващата процедура за избор на нов изтребител?
Едва ли някой знае кога и как ще бъде продължен процесът. Смело може да се предположи, че нищоправенето около новия изтребител би било по вкуса на премиера, който в последните месеци си намира мислими и немислими извинения да не инвестира в отбрана - от купуването на нови влакове за БДЖ до необходимостта от вдигане на пенсиите.
В същото време, и военният министър, и премиерът Борисов (доколкото той признава, че все някога ще ни трябват нови бойни самолети) говорят за купуването на чисто нови изтребители, като и двамата в различни изказвания се обявяват против покупката на употребявани машини.
Ако наистина е имало желание за новопроизведени изтребители без значение от конкретния им тип, то експертната комисия бе избрала точно такива. Явно обаче шведската оферта не се ползва с любовта на управляващата коалиция.
Тази ситуация обаче гарантира, че геополитическата „шизофрения" на България ще продължи - хем Русия ще е заплаха за националната сигурност (независимо дали това е казано в прав или не толкова прав текст в различни правителствени документи), хем ще продължим да се молим на руски държавни компании да поддръжат все по-остаряващите МиГ-29.
