* Мария Черешева е журналист и доброволец към гражданска инициатива „Приятели на бежанците"
Политици и експерти плашат с масирана бежанска вълна, ще строим извънредно ограда на българо-турската граница за десетки милиони левове без обществена поръчка, скинари нападат с ножове чужди граждани, а мерките за интеграция на бежанците са само мираж...
Текстът, който четете, не е от есента на 2013 г., когато бежанската криза свари България напълно неподготвена, предизвика тотален хаос в институциите и хвърли обществото по пътя на паниката и омразата. Намираме се година и половина по-късно, в началото на 2015 г., а действията на управляващите спрямо миграционния феномен, застигнал и България, създават едно натрапчиво усещане за deja-vu.
Светкавичното преназначение без конкурс на стария-нов шеф на Държавната агенция за бежанците - Никола Казаков дойде в комплект с унищожителен одит на Сметната палата.
Ревизията показа, че в периода 2011-2013 г. (първият мандат на Казаков) близо 2/3 от бюджета на ДАБ са похарчени безотчетно. Едва 329 000 от 900 000 лева годишен бюджет са изразходвани по предназначение - за интеграция на хора, получили бежански или хуманитарен статус. И то, за шокиращо малък брой хора - за 2831 души за три години.
От тях само 256 души (или по-малко от 10% от получилите закрила) са се възползвали от Националната програма за интеграция и то - непълноценно, защото 163-ма са я напуснали преждевременно.
Получилите сертификат за владеене на български език след завършен курс са 83-ма, 24-ма имат завършено професионално обучение, на 7 души е осигурено съдействие за започване на работа от бюрата по труда, а на 86 души е бил платен наема.
Въпреки че потокът от имигранти към България се увеличава 7 пъти между 2011 и 2013 г., средствата за интеграция остават непроменени.
Голяма част от предлаганите на хартия услуги за бежанците - като еднократна финансова помощ, помощи за посещение на детски градини, социална и културна адаптация и ориентация, изобщо не са били осигурявани.
Сметната палата заключва, че „с изпълнението на мерките за интеграция на новопризнатите бежанци е осигуряван ограничен и незадоволителен достъп до голяма част от предвидените финансови помощи", и то само на територията на София-град.
Припомняме, че през наблюдавания период са функционирали и центровете в Баня и Пъстрогор, а към края му - и в Харманли. Според одиторите, „подходът за изпълнение на Националната програма не я прави разпознаваема и привлекателна за бежанците и ги ориентира към самостоятелна интеграция или отказ от интеграция в българското общество."
Тук идва въпросът: връщаме ли се обратно на изходна позиция или има шанс крехкият напредък, постигнат по отношение на бежанците, да бъде запазен и надграден?
През 2013 г. ръководството на агенцията беше уволнено заради несправяне със задълженията си и лоша комуникация с международните институции. Надали е необходимо да си припомняме кадрите на премръзналите жени и деца, настанени в мръсни изоставени сгради на училища и затворено армейско поделение и спешните мерки на организации като ВКБООН и „Лекари без граници", които по принцип се намесват активно в страни - жертви на тежки военни конфликти и хуманитарни кризи. А не такива от Евросъюза.
Още по-голямо недоумение предизвика фактът, че броени дни преди правителството да избере шеф на ДАБ, ресорният вицепремиер Меглена Кунева заяви твърдото си намерение назначенията на ръководителите на държавни агенции да не бъдат директни, а чрез конкурси и публични обсъждания с гражданското общество. Намерение, вписано и в новата стратегия на правителството. Изглежда обаче и най-твърдите намерения не могат да устоят на волята на премиера.
Нещо повече - при предишното управление на г-н Казаков, достъпът на доброволци до бежанските центрове беше силно ограничен, независимо, че именно гражданите бяха тези, които реагираха навременно на бежанската криза, самоорганизираха се и започнаха да осигуряват безвъзмездно стоки и услуги от първа необходимост за бедстващите обитатели на лагерите.
Факт е, че година и половина по-късно отношението към доброволческата общност е доста по-различно и достъпът до центровете на тези, които искат да помагат, е отворен с официалното съгласие на новия председател.
Това безспорно е положителен сигнал и една малка победа за гражданите, които със своите безвъзмездни усилия всекидневно се стремят да подобрят качеството на живот за бежанците и да развият предлаганите от държавата и неправителствените организации услуги. Допускането на доброволците до центровете на ДАБ е решение, което може да донесе само ползи на държавата, която така или иначе разполага с ограничени средства за подкрепа и интеграция на хората, търсещи закрила на територията на страната.
В момента предизвикателството пред държавата е многократно по-голямо - по данни на ДАБ, само за 2014 г. получилите международна закрила у нас са 7000.
На този фон - обявените от Министерството на труда и социалната политика 400 000 лева за интеграционния процес изглеждат крайно недостатъчни.
Дори и голяма част от бежанците да напуснат страната, остава под въпрос как заделените от социалното министерство средства ще гарантират включване в българската социална и икономическа система на няколко хиляди души годишно, ако подходът, прилаган досега, не се промени коренно и не стане по-ефективен, прозрачен и привлекателен за самите бежанци.
Заканата на вицепремиера Кунева да бъдат наказвани бежанците, които не желаят да се интегрират, да пращат децата си на училище и да приемат оферти за работа, е, меко казано, цинична. Няма как да накажеш някого за това, че не е приел нещо, което никога не си му предлагал... Или пък че иска тутакси да напусне видимо безперспективната България и да потърси по-добър живот в някоя уредена западноевропейска страна. Нещо, което вече са направили близо 2 милиона българи, без дори да им се налага да бягат от гражданска война или геноцид, налаган от организации като „Ислямска държава" и „Боко Харам".
И все пак... човек спокойно може да си каже, „мен какво ме интересува това?"
Отговорът е да, и то по ред причини. Всекидневно се чуват заплахи за засилване на бежанския поток към България с настъпването на пролетта. Капацитетът за настаняване на ДАБ е запълнен на 60%, а предишното й ръководство не веднъж алармираше за недостатъчен брой преводачи и интервюисти за процедурите по предоставяне на закрила.
Съвсем логично е да искаме държавата ни да разполага с необходимия капацитет, за да не допуска бежанци да остават на улицата, превръщайки се в опасност за себе си и за обществения ред, както и да провежда качествена проверка на влизащите, за да не се разхождат на територията ни хора с опасен профил. Тук изобщо не се позовавам на хуманистични, а на чисто практически подбуди.
Държавата твърде дълго вече ходи по тънък лед, без да предприема мерки за интеграция, като така рискува сформирането на още една бедна и маргинализирана социална група, която, предвид на нестихващите проблеми в Близкия изток и Африка, има потенциал единствено и само да расте.
Това е процес, който ние няма как да спрем, дори и да оградим цялата територия на България със стена.
Нуждата от политическа воля, която да реален старт на интеграционния процес е огромна, тъй като реализацията му далеч не опира само до ДАБ, а напротив, до координираните усилия на министерствата на труда и социалната политика, образованието, здравеопазването, вътрешните работи, местната власт. До качествено преформулиране на национални политики, договаряне на солидарна подкрепа от ЕС и промяна на обществените нагласи. Всичко това изисква решителност, обмислени действия, взаимно доверие и най-вече - много време, с което България не разполага.
