Не е лесно да си мъж. И става все по-трудно. С пълно право ругаят Кирил Добрев, според когото жените ползваме само за едно; подозират Бойко Борисов, че пуска над себе си само жени, сиреч второ качество хора; подиграват се на онези застаряващи началници, които няма с какво друго да задържат младите си гаджета, освен с пост в политиката.
Защо изперка така нашият пол?
В една и съща ситуация българската жена действа спокойно, рационално, доколкото може. Аналогичният мъж истерясва, сърди се, пъчи се. Виждали ли сте жена политик да се хвали толкова, колкото Бареков? Да замеря келнери и напада стюардеси като почти изцяло мъжката компания при националистите?
През 90-те, когато се срути икономиката, в много от познатите ми семейства се случи едно и също: жената се адаптира, промени професията си, хвана се с каквото да е, за да храни семейството. В това време мъжът преживяваше екзистенциални кризи, пропиваше се, крещеше по митинги.
Това не е психология, нито някаква хормонална даденост
Става дума за културни очаквания, наслоени от хилядолетия, които съвременния свят преобръща. Вземете следния пример. Отивате в ресторант, келнерът нещо се бави, носи друго, надписва сметката, с една дума трябва да се "реагира". Ако заведението е от по-висок клас и има някакъв смисъл да се вика управителя, би било психология дали ще направи скандал мъжът или жената.
Ако се обаче в натурална кебапчийница ролите са ясни: мъжът трябва да крещи, да налита на бой в стил "дръж ме, че не знам какво ще направя". По-добре повече да не идете в това заведение - но какво да правим, такова е културното очакване към "главата на семейството".
С развитието на капитализма тази мъжка роля става все по-нелепа. Пазар, това значи прелъстяване: трябва да накараш другия да дойде на сергията ти и да купи, да му се харесаш, да го овладееш през желанията му. Заплаши го, удари го - ще го загубиш като клиент завинаги.
Женската стратегия - ако използваме тази разпространена метафора - неусетно побеждава мъжката
Казвам "метафора", защото женската стратегия не е непременно свързана с женското тяло и обратно.
И все пак хилядолетното културно очакване не може да изчезне така лесно, носи го литературата, днес - киното, стереотипите, в които мислим. Как точно да изграждаме мъжката си идентичност? Като защитим някой по-слаб? Ами кое слабо същество ни е под ръка наоколо?... Като отстояваме собствено мнение и чест? На фона на кое прагматично и скромно човешко същество наоколо?...
Да не си помислите, че оправдавам мачизма? Напротив, още много бой трябва да яде нашия пол, само обръщам внимание на цивилизационния обрат, през който преминаваме.
Момчето израства с наследените от културата оръжия, подвизи, приключения: после изведнъж се оказва, че всичко това пречи на модерното общество, където много по-добре успяват момиченцата - на които е внушавано, че трябва да учат и да овладяват социалната норма, че собственото им его не е чак толкова важно. Вземете само огромната разлика в успеха им в училище, в университета.
Някъде грешим дълбоко, не може момченцата да са толкова по-зле, а после да се оказват масово началници. Може би причината е в ответната реакция на мъжкия пол. В най-добрия случай - агресия и деструктивност, в най-добрия - риск, новаторство. От дъщеря си научавам, че в техния клас вече е норма момичетата да свалят момчетата. Какво ни остава, да се обезкосмяваме, за да не сме твърде много мъже? Сигурно културата "метро мен" ще измисли скоро нещо, но за сега положението е неясно.
Вижте как функционира кризата на мъжката идентичност на нашата политическа сцена. Демокрацията пак е един вид пазарна ситуация - политиците трябва да ни прелъстят, за да ги последваме, не да ни принудят или сплашат.
И какво правят те?
Но наместо да предлагат на сергиите си разумни решения, компетентност, почтеност - те изваждат там атрибутите от рицарско време, гневят се, викат, нападат се един друг - внушават ни, че властта си е такова нещо, мъжко, а по-разумните и овладени жени нямат място на първия ред.
Зад целия този театър реалните правомощия, които те имат, управленски действия, които предприемат - те, разбира се, са далеч по-скромни. Но политическата истерия има и по-дълбок смисъл - тя е битка за оцеляването на мъжката идентичност в един свят, който вече май няма нужда от нея.
"Как точно да изграждаме мъжката си идентичност? Като защитим някой по-слаб? Ами кое слабо същество ни е под ръка наоколо?... " това ме втрещи ... опитвам се да запазя надеждата си,че все още съществуват мъже, които са по-силни дори и от нормалната жена, коята работи, и съумява да се грижи за себе си и обществото, в което живее.Жените винаги са били и ще си останат по-слабия пол.
От една страна авторът масирано се изхожда по всякакви теми, само щото е професор по бащина линия. От друга е и "МЪЖ" ???. Ми нема смисъл, както казало Айшето, като го питали иска ли кафе със захар, или със без.
Тоя грозен тулуп кво се е нахилил до Арни.Само разваля картината...язък.
Статията е засегнала проблема и е много актуална. Не съм феминист нито мъж шовинист и като такъв реагирам на смисъла на статията чрез моя опит. Иска ми се по вече хора да се замислят и превъзпитат себе си, защото човешкото племе е пред критичен момент за оцеляването си. Наблюдавам обществата в Скандинавия от 32 години и сега, когато децата ми почнаха да се женят, феноменалните обстоятелства засегнаха и мен. Във Финландия, страната с най-голямо равенство на правата, разводите са 60% , което е възможно само ако поне 20% имат най-малко 2 брака. Увеличението на самотните майки, хомосексуалистите и двойките с отворен брак е в геометрична прогресия и заплашва обществото да пострада от структурни промени. Това е страна, в която престъпленията срещу личността и тези с огнестрелно оръжие я извеждат на второ место в Света след САЩ. Мъже колят жените си и по между си, жени колят мъжете си, деца трепат други като мухи и т.н. Да не забравихме и второто место по самоубийства в Света. Всичко това накара хора като автора на тази интересна статия да се замислят и дадат отговор къде сме сбъркали - един от най- високите стандарти на живот и прояви на първична животинска природа в едно. Нима огромната собствена къща, скъпата кола, възможността да пътуваш по Света и да си образоваш поколението е възможно да роди насилие и жестокост? Никой не успява да даде обяснение с логично начало и край, но всички в голяма или малка степен свързват нещата с променената роля на половете. Безграничните права на жените, тяхната осигуреност на гърба на обществото и възможността за реализация на всяко ниво на образование измества тяхната роля в семейството, която с векове е играла решаваща роля във възпитанието на следващото поколение в преданност на общите за етноса ценности. Картината става с излючително контрастни форми като сравним нашето модерно, християнско общество с неговите ценности, (все още останали) с това на ислямската религия. Тя е 600 г.по - млада от християнството и там нещата с а явно толкова назад и в семейното състояние. В двете конкуриращи се вече верски системи ролята и най-важното отговорността на мъжа и жената са тотално различни. Темата е толкова важна и обемна,че едно или две мнения не могат да я даже докоснат. Просто трябва да се прецени кое е по- важно за бъдещето, а това, че едно поколение ще остане обидено, забравете. Да са внимавали и да се сърдят на себе си, че не са забелязали промените и са мислели, че ще ги подмине. Да са ни живи и здрави еманципираните снахи възпитавани и насочвани от разведени и еманципирани майки !!!