В Русия текат интересни промени. От промените в конституцията до състава на новия управляващ кабинет - във върхушката на Кремъл се усещат повеи от вятъра на промяната.
И не, тук няма как да говорим за същия онзи вятър, възпят някога от Scorpions - засега новите неща във властта в Русия са твърде малко и твърде на начално ниво, за да говорим за каквото и да е сериозно обновление. И все пак няма как да не се отбележи новият курс, който президентът Путин е задал.
Една от основните причини, според експертите, Дмитрий Медведев да оваканти премиерското място, е недоволството на държавния глава от липсата на прогрес по т. нар. национални проекти от 2018 г. - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж". С други думи - важните политики, които да работят за вдигането на жизнения стандарт на руснаците.
Сега Путин очаква от това ново поколение висши служители, които са направили цялата си кариера в публичния сектор под неговото управление, да стимулират растежа с ефективни, строго наблюдавани и добре насочени държавни разходи. И очакванията са тези планове скоро да се превърнат в реалност (или да се блъснат в нея).
Предишните руски правителства обикновено включваха няколко висококвалифицирани икономисти и икономически мениджъри, но също и много баласт от политически лоялисти и консервативни идеолози, които запазиха работата си, само защото дразнеха опозицията и Запада, ветерани от разузнавателните служби, лобисти за важни индустрии и различни близки и роднини на хора от близкия кръг на Путин.
И в новия кабинет на министър-председателя Михаил Мишустин има такива елементи. Така например новият министър на земеделието е Дмитрий Патрушев - син на Николай Патрушев, стар приятел на президента и секретар на влиятелния му Съвет за сигурност.
Въпреки това обаче балансът все повече се измества към една нова порода държавни служители - хора с доказана способност да изпълняват сложни проекти и с умения за самопрезентация, равни на тези на шефовете от частния сектор.
Средната възраст на 31-те членове на правителството на Мишустин е малко над 50 години, в сравнение с 53 години за предишния кабинет при Дмитрий Медведев. Трима от новите назначени са под 40 години.
Малко от тези хора обаче имат някакъв смислен опит в частния сектор. Напротив, техните постижения, които са ги изстреляли до министерските постове, са най-вече в служба на държавата или на държавните компании.
Държавните компании и правителството отдавна са предпочитаните работодатели сред младите руснаци. В една скорошна анкета сред абитуриенти, проведена от рейтинговата агенция RAEX, се вижда, че 53,7% от младежите искат да работят за контролирани от държавата компании, а 28,4% искат да влязат в държавната администрация.
Причините за това са много и част от тях могат да се търсят в миналото, където държавата е контролирала всеки аспект от бизнеса. Това послание остава силно и днес, като тази нова вълна от млади министри е отраснала със същия начин на мислене. И е успяла да извади максимума от него.
Вицепремиерът Марат Хуснулин беше отговорен за строителния бум на Москва при кмета Сергей Собянин, включващ 40 нови метростанции и основен ремонт на инфраструктурата на столичния обществен транспорт.
Другият нов вицепремиер - Дмитрий Чернишенко - ръководи организационния комитет на Зимните олимпийски игри 2014 г. в Сочи. Министърът на икономиката Максим Решетников, идващ от поста на областен управител в Перм, се приема в Москва за успешен регионален мениджър, който редовно провеждаше дълги сесии с въпроси и отговори с местни жители в Instagram.
Министърът на културата Олга Любимова е уважавана като ръководител на програмата на Министерството за подкрепа на киноиндустрията. Тя произхожда от стара московска театрална фамилия и е много по-приемлива за столичната интелигенция, отколкото нейният консервативен предшественик.
Министърът на образованието Сергей Кравцов пък е отговорен за въвеждането на стандартизирани тестове в руските училища, което също се оценява положително от експертите в Русия.
Същевременно с това обаче ситуацията е като с полупразната/ полупълна чаша. Хуснулин е любима цел на антикорупционните разследвания в Русия, като част от приятелите му очевидно са се възползвали значително от московския бум на строителството.
Олимпиадата в Сочи на стойност 50 милиарда долара може да се разглежда като голям успех или чудовищно пилеене на средства, ако човек погледне към пустеещите съоръжения, строени специално за спортния форум.
Намаляването на разходите на Решетников в Перм доведе до смъртта на много обичан футболен отбор, а той не успя да задържи Теодор Текуезис, международно известен диригент, който напусна поста си като художествен ръководител на Пермската опера. А фактът, че политикът е собственик на няколко изненадващо скъпи недвижими имоти в Москва го поставя под прицела на антикорупционните активисти в Русия. И засега той не дава задоволителни обяснения.
Междувременно Любимова не успя да защити режисьора Сергей Дворцевой, автор на наградения на фестивала в Кан филм "Айка" от огромна глоба, наложена от Министерството на културата за това, че приключи снимките по-късно от обещаното.
Общността Dissernet, която анализира докторските дисертации на висши държавни служители и знаменитости, пък откри непотвърдени цитати и позовавания в труда на Кравцов.
Това е Русия на Путин - държава-корпорация, в която политическата власт държи лъвския пай от икономическата сила. Тя предоставя на своите служители протекции, привилегии, както и лесен достъп до "кацата с меда". Това едва ли ще се промени с новите хора в кабинета, нито с лансираните промени в конституцията на страната. Надеждата за промени обаче все пак остава.
Проблемът в този строй идва от това как се измерва успехът. До голяма степен в момента той зависи от това да се изпълнят определени управленски програми, които са фокусирани по-скоро върху подпомагане на държавата, а не върху подпомагане на хората, живеещи в държавата.
Надеждата на Путин е, че т.нар. "национални проекти", които бяха в основата на недоволството му към Медведев, ще спомогнат за повишаването на жизнения стандарт на руснаците. Именно по този параграф идва най-сериозното недоволство в обществото срещу сегашната власт и затова президентът се насочва към такава смяна на кадрите.
Основната идея е да се вкарат доказали се в администрацията лица, които да освежат начина на правене на политики и да постигнат напредък в посока изпълнението на въпросните ключови проекти на стойност 400 милиарда долара, като инвестициите там ще са в инфраструктура и социални услуги и трябва да продължат до 2024 г.
Създавайки този нов кабинет през последните четири години от управлението си, Путин залага на повече подчинение, повече държавно планиране, повече експлоатиране на икономическите възможности на държавата.
Кариеристите от новия екип са добри в това нещо и вероятно ще получат някакви резултати, достатъчни поне за подобряване на автобиографиите си.
Големият въпрос е дали ще отидат извън стоящите и в момента чиновнически изисквания за успех? Ще съумеят ли да прокарат политиките по такъв начин, че действително да създадат по-добри условия за живота на руснаците?
Когато държавата толкова силно доминира икономиката на една страна, каквито и национални програми да се изпълняват, ефектите ще са съмнителни.
