Правителството на коалицията „Южен поток" си отива и избухналите протести преди година имат решителна роля за това. Внезапното им избухване обърка властта и тя месеци наред не можа да намери начин да си върне инициативата и да възстанови контрол върху българската публичност.
Форсира канонада от безумия и полицейщина, които сринаха каквато и да било подкрепа и доведоха до изборната имплозия на евровота. Доведе до може би най-мащабното прегрупиране на наличния корпоративен социално-икономически ресурс в най-новата история на страната.
Седмиците на публична безпомощност бяха заменени с тотална публична война с армии от тролове, шпицкоманди с опорни точки, които вършееха онлайн и офлайн. Срещу един говорител на протеста, излизаха по четирима. Срещу една теза, излизаха четири контри. Напразно, една година и няколко милиарда по-късно циркът се разпадна.
Мнозинството си отива и заради още три неща
Очаквано едно от тях е напълно безконтролната лакомия, която от самото начало бе негов символ. Нейното развихряне бе достатъчно очевидно.
Успешното сваляне на автократа Виктор Янукович и руската агресия са не по-маловажен фактор. Анексирането на Крим върна стратегическото в мисленето на Запада и внезапно уж завършения геополитически преход се оказа на карта и доведе до следваща вълна от развитие на неговия ангажимент в региона.
Каскадното спиране на европейските фондове сви окончателно перспективата пред мнозинството. Комбинацията от административна безпомощност и политическа арогантност не просто заплаши да повтори знаковото спиране от 2008 година, а на практика сложи въпросителна пред самия бюджет на страната. Възможността от постоянно нарастващи спирания на средства, глоби и покривания с национални средства на „финансовите корекции" де факто подкопа цялата финансова рамка пред управляващите.
Във вътрешен план нещата са в рамките на очакваното
Реформаторският блок е закрепен, но е все още труден и небалансиран партиен сбор. Не успя да интегрира в себе си лица на протеста с автентични биографии, а голямата заявка за нова форма на политика през Гражданския съвет не сработи. Все пак, те успяха да възстановят поне частично социално-експертната мрежа около себе си, която отличава традиционната десница.
Едва година след началото на протестите се оформят нови партии, които се опитват да включат в българската политика по-ново поколение хора. Например, ДЕОС и донякъде създаващото се Движение за независима България. Евроизборите бяха референдум срещу правителството, но и тест за готовността на повече хора да подкрепят политическа промяна почти 12 месеца след големия социален взрив.
Резултатите не са впечатляващи. До голяма степен ГЕРБ продължават да не разбират по-дълбокия смисъл на случващото се.
Вътре в самото гражданско общество и особено в структурно отношение няма неочаквани скокове напред. През изминалата година не се появиха значими нови субекти, „Протестна мрежа" остана вярна на името си, тук - там имаше сравнително успешни общи усилия, например по въпросите на съдебната система.
В страната продължават да се развиват хубави микро-инициативи и мрежи за солидарност (дарителство, фондонабиране за малки местни инициативи и т.н.), но няма очевидна формула, по която да прераснат в по-системен натиск за промяна.
Между мързеливата и прихваната държава и тези инициативи зее пропаст, която се запълва изключително трудно. Превръщането на неправителствените организации в доставчици на услуги, което много от еврофондовете стимулират също ще си остане сериозен проблем през идните години.
Ясно е, че това е възможната скорост на промяна
Автентичната енергия на това недоволство прави чашата наполовина пълна, особено на фона на свирепата ярост и репресия, която се изсипа през последните 12 месеца. Както и очаквахме най-голямата полза от протеста е в по-общ, културен план, в бавното вкореняване на непримиримостта, в плавното преминаване от мобилизация към промяна.
Няма съмнение, че все повече хора все повече протестират и са готови да защитават правата си. В същото време, скоростта и ресурса за имитация и директна профанизация на гражданското и политическото е очевидно ускорено през изминалите месеци и това изисква и внимание и реакция.
Контрапротести, контраНПО-та, контранаблюдатели, контрамедии.... Затова възможното темпо на промяна няма да е достатъчно.
Все пак много от силуетите имат вече лица и движението им е по-видимо. Бързото превъртане на сценарии е индикатор, макар все още повече за неудобство, отколкото за отстъпление. Мрежите на членствата ни в ЕС и НАТО сработват макар и неравномерно, а страната има нужда от нова вълна от реформи, за да си гарантира окончателно мястото в Европа.
Затова тази събота не е единствено и само ден за чествания, а и ден на всички, които имат своите продължаващи съмнения за бъдещето, за способността ни колективно да променим начина, по който се управлява в страната, за устойчивостта на нашето недоволство.
Бавно и мъчително прохожда опита ни да променим собственото ни общество, мъчено от добре познатите ни ограничения. Гражданското общество в България получава важна, заслужена и знакова победа, но мисията е едва започната.
Бойчев, успокой малко нервите бе. Споко, скоро може пак да те доведат с рейс на митинг да разгледаш София И се обади тоя път, тук половината форум искаме да се снимаме с тебе
Има една поговорка, че който не помни грешките си, е осъден да ги повтаря... Има и още една поговорка - че простият народ си заслужава управляващите. В случая народа наистина си заслужава тези конкретно управляващи. Същите тези, които предния път, когато бяха докопали кокала, сътвориха такива безумия и така осраха (с извинение) цялата държава, че след тях и Господ да беше слязъл, нямаше да може да изчисти и да опправи поразиите... Сега, след второто управление на същата група доказани и явни престъпници и измамници, нито Господ, нито която и да е друга сила или явление няма да може да оправи тези бакии, които са забъркани от тези боклуци. Яд ме е за едно - че всички много ги бива да реват по форуми и в нета изобщо, но когато дойде време за протести или каквото и да било реално действие в собствения му интерес, българинът се крие в миша дупка...Или си бие пълен пас, а после пак анонимно плюе из нета... Какво е положението сега? Ами към катастрфата от предното управление на турци и комунисти, се прибавя още една, още по-страшна...За която пак народа български ще плаща...Защото е прекалено тъп, за да гласува, прекалено овчедушен, за да поиска промяна...И защото не проумява, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се...Тоест - ние трябва да се спасим, ние трябва да си помогнем, като изметем веднъж завинаги тази турско-комунистическа паплач... И най-вече, който дойде след тях да мъчи да оправя тази катастрофа, да го оставим да работи...Защото българите в това много ни бива - търпим тези, които осират всичко и едва ли не им правим евала, а тези, които опитват да направят нещо читаво, искаме чудеса да сътворят и то веднага , и когато това не стане, безапелационно ги гоним с камъни... Ами тогава си заслужаваме тези управляващи, и това, което са сътворили!
И аз не съм съгласен с автора и също смятам, че протестите от миналата година нямат нищо общо падането на Орехарски по никакъв начин. Те дори не го докоснаха. Но си струваха - първият опит за нещо и за човека и за едно общество винаги са със смешни резултати, но резултатите идват с опита. Трябва веднъж да се почне. 97-бяха гладни бунтове, тогава нямаше граждани в този смисъл което се влага днес. Имаше идеалисти и нородонаселение. А иначе - след евроизборите Станишев явно усети, че под задника му е останала една единствена опорна точка-тази на гласовете на ДПС. Нито неговата партия има човешката сила за каквото и да е постижение сама, нито има вече приятелството на Русия, нито доверието на Запада. Станишев отказа да се надене на тази опора предоставена му от партньорите защото това означаваше партията му вече да не социалистическа а да придобие една много разширена политическа основа. И затова избра ролята на тесен социалист, макар че вече това определение едва ли отговаря на действителността.
Авторът Владимир Шопов си вади парите с политически ПР и е в близки отношения с медиите на господин Прокопиев (това си е съвсем ясно от блога му и от сайта на неговата собствена (!!!) ПР агенция), така че трудно би могъл да мине за безпристрастен. С други думи - обикновен платен политактивист. Затова е и тоталната неадекватност в писанията му. Проблема на протестите беше, че бяха смешни и малобройни, и това е причината да бъдат обречени на неуспех. А те бяха такива точно заради хора като господин Шопов и останалата соросоидна сган, която е в състояние да убие енергията на всеки спонтанен протест с натрапчивото си присъствие в челните редици, безумните си искания и нелепите си перформънси.
Айде леля Шалом да си ходи по гей-парадите и другите там пърформънси, дето й плащат за тях от родината, и да не ми казва какво трябва да ми харесва, и какво - не.
Сега всички ще се бият в гърдите, че заради тях е паднало правителството. Протестите не доведоха до нищо друго освен до тава, че много хора си набавиха едни парички за ваканция на море. А пък тези другите (не статистите) са толкова инфантилни - не казвам бяха, защото продължават да са такива, че са безпомощни да направят каквото и да било. Най-малко сваляне на правителство.
Чудя се дали оная дърта пияница Божо Димитров пък не е прав в една своя констатация. То като се замислиш и протестиращите да дойдат на власт кво пък по-различно ще направят. Геренова, моля те, припомни на аудиторията, какво каза Божо за народа
„Бавно и мъчително прохожда опита ни да променим собственото ни общество, ……. Може и това да стане, но се иска търпение и най-вече време, за да се случи това. По този повод ми идва на ум една перифраза на един виц от соца: Обама попитал Господ: „Боже, ще демократизираме ли Русия?” – „Да, рекъл Господ, ще я демократизирате, но ти няма да доживееш, за да го видиш!” Обама заплакал и си тръгнал. Ганчо, на свой ред, попитал Господ: „Боже, ще станем ли ние, българите, гражданско общество? Господ заплакал и казал: „Ще станете, но аз няма да съм жив, за да го видя!”