Ако следите новините, няма как да не ви направят впечатление две тенденции от последните години - желанието на Министерство на здравеопазването да закрива болници или да отнема акредитация, и лавинообразните молби за парична помощ с цел „Лечение в чужбина".
Цялостното усещане на много български граждани е за недостатъчно добри здравни грижи и често - излишни манипулации и предписване на болничен престой.
За последните близо 25 години броят на болниците на 100 000 души население в България е нараснал от 2.85 (през 1990 г.) до 4.71 (последните данни са от 2013 г.). През този период в Австрия, Словакия и Испания показателят е спаднал леко, в Ирландия и Швейцария намалението е по-значително, показват данни на Национален център за общественото здраве и анализи (НЦОЗА).
И определено там услугите са по-добри, апаратурата е по-модерна, а смъртността - по-малка. Здравето и продължителността на живота зависят от много фактори, но със сигурност добрите болнични и извънболнични услуги са на първите места.
Големите инвестиции
Една от големите промени в българския здравен сектор е навлизането на голям чужд инвеститор - турската Acibadem.
Най-големият здравен холдинг в България вече е факт с официалното приключване на сделката между турската „Аджъбадем", която придобива контролен дял от българските „Сити клиник" и „Токуда". С това в България навлиза една от най-големите в световен мащаб здравни групи.
Компанията-майка Acibadem Sağlık Hizmetleri ve Ticaret и дъщерното й дружество в Македония - „Аджъбадем Систина", придобиват групата на „Токуда" и се сливат с веригата „Сити клиник", обясниха от ръководството на новата структура.
Стойността на сделката е 125 млн. евро, с които се придобиват всички активи.
Името на новия холдинг ще бъде „Аджъбадем Сити клиник", а изпълнителен директор ще е д-р Илиан Григоров, досегашен изпълнителен директор и съосновател на „Сити клиник".
Само за последните няколко дни бяха обявени три нови големи инвестиции в здравеопазването - освен сделката на „Аджъбадем", в Панагюрище беше открит комплект „Уни хоспитал", проект на „Асарел Медет", а във Варна започна строителството на болница за сърдечни заболявания - проект на проф. Александър Чирков.
В „Аджъбадем" смятат да развиват комплексно лечение на всякакви заболявания, плюс ранна диагностика, профилактика и извънболнична помощ - нещо, което като цяло е слабо застъпено в българското здравеопазване.
Здравен туризъм
Целта на новата верига болници е да привличат пациенти от Балканите, Русия и Близкия Изток. По оценка на самата компания повече от 1 млн. български граждани ще получават медицинска помощ в заведенията й.
"Ние ще продължим да предлагаме същите услуги. И в момента предоставяме услуги на чужди граждани и се надяваме да увеличим дела им", коментира пред Webcafe.bg Илиан Григоров.
Досега в региона предпочитана дестинация за здравен туризъм е Турция, където има развита мрежа от болници с модерно оборудване и специалисти с висока квалификация. Григоров допълни, че при нужда ще изпращат пациенти за продължаване на лечението в Турция, когато възможностите в България се изчерпят.
Намерението на новия холдинг е да открие изцяло нова болница във Варна и да разшири съществуващата в Бургас, както и да развие повече извънболничната помощ. Наред с разширението, ще се инвестира и в модерна апаратура, стана ясно от думите на ръководството.
Турският холдинг работи с общо 18 болници и 13 медицински центъра, има поделения в Македония и Ирак и обмисля разрастване и в други балкански държави.
Опитът от Турция
"В Турция има много акредитирани и частни, и държавни болници. Там е създадено устойчиво отношение към качествена медицинска услуга", разказа ръководителят на българското поделение. Прогнозата му е, че в България рано или късно ще настъпи окрупняване на пазара, тъй като на глава от населението болниците са повече, отколкото в други европейски държави.
„Много от болниците в други условия не биха били лицензирани като такива. Но в България системата е ориентирана към плащане на болнична помощ, а има много процедури, които няма нужда да се извършват там", каза още Григоров.
Турция вече е редовна дестинация за лечение на българи, особено при туморни заболявания. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2014 г. най-много българи са починали от сърдечни болести и рак - при 993 на 100 хил. души причината за смъртта са сърдечни заболявания и такива на кръвообращението, включително мозъчно-съдови проблеми.
Туморите са виновни за смъртта на всеки 251 на 100 хил. човека, като сред тях най-многобройни са белодробните и тези на отделителната система.
Според мнения на много специалисти тютюнопушенето, мръсният въздух и лошите хранителни навици са основни причини за двата типа заболявания, а късната диагностика често прави лечението им много трудно и скъпо. Постоянните проблеми с финансирането също затрудняват навременната диагностика и лечение, но засега поне алтернатива на НЗОК няма.
Ефективна дейност
В България „Аджъбадем Сити клиник" ще продължи да работи с НЗОК, обясни Григоров. Според него бюджетът на касата е достатъчен за предоставяне на добро здравеопазване и е съпоставим с държавите от ЕС като дял от БВП.
Проблемът е в неефективното използване на средствата, включително и заради вкарването в болница за рутинни дейности.
Намаляването на дела на болничната и увеличаване на извънболничната, профилактиката и ранната диагностика са важни стъпки за по-ефективни здравни услуги, каза Григоров. Друг проблем според него е недостигът на болници за долекуване. По повод емиграцията и напускането на лекари, Григоров смята, че това
не е толкова голям проблем, колкото липсата на медицински сестри.
Всъщност, броят на лекарите на 100 000 души население в България се е увеличил спрямо 1990 г., по данни от НЦОЗА. Ако преди 26 години те са били 317, през 2014 г. вече са 398. Това е повече от Хърватия, Чехия, Унгария, Словения, дори от Финландия и Холандия. По този показател ни изпреварват държави като Германия, Гърция, Норвегия, Швейцария. Като цяло броят лекари на 100 хил. души в България е по-голям от средното за ЕС, което е 347.
Макар цялостното усещане на много хора е за по-добро здравеопазване по времето преди 1989 г., голяма част от статистиките опровергават това - като се започне с растящата продължителност на живота и се стигне до детската смъртност.
Разбира се, напредъкът на медицината е важен фактор, но е добре да погледнем детската смъртност - един много добър показател за добри здравни грижи. През 1970 г. починалите деца до 1-год. възраст са били 27.3 на 1000 живородени, през 1990 г. броят им пада до 14.8, а 2014 г. е 7.6. Рязко и кратко увеличение има само в кризисната 1997 г.
Научни разработки
Освен с медицинска дейност, „Аджъбадем Сити клиник" ще продължи да се занимава и с другите две основни направления - образователно и изследователско. И досега „Сити клиник" беше университетска болница.
„Основната ни изследователска дейност е свързана с научни и клинични проучвания. Източна Европа е добре поставена в областта на научните проучвания", разказа ръководителят на клиниката.
Лечебните заведения на Acibadem имат акредитация от Joint Commission Internation (JCI) и си партнират с германската Labmed Dortmund. Турският холдинг е част от групата IHH Healthcare Berhad, която работи в Далечния Изток. Групата притежава и здравния застраховател Acibadem Insurance. Пазарът на здравни застраховки в България е много слабо развит, но не е изключено застрахователят да навлезе и в този сектор.
