В ранния следобед на понеделник - време, в което повечето хора в Делхи вече си лягат, американският президент Доналд Тръмп пусна "бомба", която сериозно разклати отношенията на САЩ с Индия.
"Бях с министър-председателя на Индия Нарендра Моди преди две седмици. Той всъщност каза: "Бихте ли искали да бъдете медиатор или арбитър?" Попитах къде? Той отговори "Кашмир". Отговорих му, че бих се радвал да бъда посредник."
Изказването на Тръмп дойде по време на срещата му с пакистански премиер Имран Хан, който е във Вашингтон тази седмица. И усмивката по лицето на Хан беше видима.
Думите на американския президент предизвикаха незабавна реакция от Ню Делхи, като от кабинета на индийския премиер публикуваха опровержение.
"Такова искане не е направено", написа Равеш Кумар, говорител на Министерството на външните работи на Индия.
Междувременно лидерите на опозицията гневно поискаха от премиера Моди да изясни какво всъщност се е случило между него и Тръмп в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Токио миналия месец.
И докато Моди все още се очаква да даде отговор, министърът на външните работи на страната Субрахманян Джайшанкар прочете изявление в горната камара на парламента, дипломатично отразявайки казаното от неговия говорител: "Повтарям, че такова искане от министър-председателя към американския президент не е било правено."
Защо Индия е ядосана? И защо е непреклонна по въпроса с включването на посредник за решаването на Кашмирския въпрос?
Проблемът датира още от 1971 г., когато Източен Пакистан придоби независимост, превръщайки се в суверенната държава Бангладеш. Индия изигра централна роля в тази война, като се бори със Западния Пакистан и даде възможност на Източен Пакистан да се откъсне и да сформира нова страна. През юли 1972 г., индийският министър-председател Индира Ганди и пакистанският президент Зулфикар Али Бхуто се срещнаха в индийския град Симла, за да изградят план за възстановяване на отношенията между двете държави. Войските бяха изтеглени отвъд граничните линии; имаше размяна на военнопленици и т.н.
Но по-последователно, двете страни подписаха т.нар. Споразумение от Симла - документ, който начерта линия за контрол върху спорната територия на Джаму и Кашмир. Важният момент от това споразумение в случая е един ред: "Двете страни са решени да уредят различията си чрез мирни средства чрез двустранни преговори".
Оттогава насам Индия и Пакистан оттогава са участвали в няколко въоръжени конфликта една срещу друга, но Ню Делхи упорито държи на написаното в Споразумението положение за двустранните преговори и отказва въвличането на посредници в отношенията си с Пакистан.
"Абсолютно немислимо е един индийски лидер, да не говорим за министър-председателя, да поиска от чуждестранен лидер да посредничи за Кашмир", коментира Навтей Сарна, бивш посланик на Индия в САЩ между 2016 и 2018 година, в коментар за Foreign Policy. "Ние имаме твърда позиция по този въпрос, която съществува от години. Това е добре известна динамика."
Индийските дипломати отдавна са заявили ясно на колегите си от други държави, че не искат международна намеса по спорния въпрос територията Кашмир, в който и Индия, и Пакистан претендират за цялата територия, но на практика Индия контролира 45%, Пакистан - около 1/3, а останалата част от Кашмир - регионът Аксай Чин - е под контрола на Китай.
Една от причинитре Делхи да е категоричен за ненамесата на трети държави в изясняването на Кашмирския въпрос, е фактът, че международното посредничество може да доведе до неблагоприятни резултати за Индия, включително налагането на референдум сред жителите на (доминирания от мюсюлмани) Кашмир, който да реши съдбата на региона. Това не просто би дало на Пакистан по-силни карти в спора, но също така би създало опасен прецедент за Индия, който може да се повтори и в други части на страната.
Защо Пакистан иска посредничество за Кашмир?
Казано просто, след като Кашмир има предимно мюсюлманско население, пакистанците отдавна го смятат своите претенции към територията за по-легитимна от тази на Индия.
Президентът на Пакистан Имран Хан също реагира на изказването на Тръмп и на последвалите реакции от Индия. В свой туит той изрази изненадата си и възмущението си от реакциите на Ню Делхи спрямо офертата на Тръмп за медиация.
"Поколенията на кашмирци страдат всеки ден и се нуждаят от разрешаване на конфликти", пише той.
В неотдавнашно интервю за Foreign Policy президентът на Пакистански Кашмир Масуд Хан обясни защо Пакистан подкрепя референдум в Кашмир, посочвайки като причини за това "индийската принуда и държавен тероризъм", който по думите му Делхи използва, "за да покори народа на Кашмир".
"Брюксел, Лондон, Вашингтон - те мълчат. Понякога ще има някои скучни изявления, само за да се балансира изкуствено връзката им с Индия. Иначе няма да отворят уста", коментира
И в този смисъл посещението на Имран Хан във Вашингтон и неочакваните коментари от Тръмп се възприемат като огромен успех за пакистанската дипломация.
Излъга ли тогава Тръмп, че Моди го е помолил за медиаторство по въпроса с Кашмир?
Светът едва ли някога ще разбере какво точно са говорили Моди и Тръмп в Осака по време на срещата на Г-20, но почти по всяка вероятност Хан ще повдигне въпроса за Кашмир по време на посещението си във Вашингтон. А за американския му колега въпросът изглежда е привлекателен, на фона на това, че Тръмп се опитва да си спечели помощта на Пакистан за изграждането на мир в Афганистан.
Според Навтей Сарна Тръмп смята себе си за абсолютен майстор на сделките. Бившият посланик допусна, че е напълно възможно американският президент да не е разбрал казаното от Моди или е бил погрешно информиран. Въпреки това той заяви, че според него по-скоро става дума за типична Тръмп стратегия - да пуска дадена идея, без да има задълбочено познание върху проблемите.
Какво се случва сега с отношенията между Индия и САЩ?
"Най-лошото вече е зад нас", коментира Сарна. Вероятно за затихването на скандала е помогнало и това, че няколко конгресмени от САЩ се заеха с изглаждането на отношенията с Делхи. Брад Шърман от комисията на Конгреса по външните работи (демократ) написа още в понеделник пише в понеделник, че се извинява на посланика на Индия "за аматьорската и смущаваща грешка на Тръмп".
Алис Уелс, действащият помощник-държавен секретар по въпросите на Южна и Централна Азия, леко отстъпи коментарите на Тръмп в туит, в който казва, че "Кашмир е двустранен въпрос, който и двете страни да обсъдят".
За последните две десетилетия американско-индийските отношения се затоплиха, независимо от правителствата на власт в двете държави. Индо-тихоокеанската стратегия на Вашингтон и инициативата "Закон за Изтока" на Делхи са свързани помежду си по отношение на техните по-големи цели; висши лидери от двете страни се срещат редовно по въпросите на отбраната и борбата с тероризма; а нарастващото търговско партньорство доведе до превръщането на САЩ в най-големия икономически партньор на Индия.
"САЩ и Индия имат много важни стратегически отношения", каза Ниша Бисвал, председател на Американско-индийския бизнес съвет и бивш помощник държавен секретар по въпросите на Южна и Централна Азия между 2013 и 2017 година. "Двете държави имат светоглед, който до голяма степен се сближава по отношение на бъдещето, което виждаме и желаем - свят, основан на правото."
Има ли търговска война между Индия и САЩ?
Може да се каже, че да. Макар тя да не е с такава сила като тази между САЩ и Китай, двете страни имат няколко дългогодишни спорове в търговията.
Част от тях включват индийския контрол върху цените на лекарствата и новите правила за чуждестранните компании, които ги задължават да съхраняват електронните си данни на местно ниво на сървъри в Индия.
Тези проблеми обаче достигнаха нова върхова точка тази пролет, когато Тръмп отмени статута на Индия за преференциалната търговия със САЩ, оказвайки влияние върху няколко индийски стоки, които се изнасят без данъчно облагане. Ню Делхи отвърна с тарифни увеличения на продукти като бадеми и ябълки.
"Това са въпроси, които трябваше да бъдат решени с диалог, а не с търговска война. Имаме известна нестабилност в търговския аспект на отношенията. Като добавите към всичко това и липсата на сигурност от стратегическа страна и страна на сигурността, това ни връща една-две стъпки назад", коментира Бисвал, позовавайки се на претенциите на Тръмп.
"Ето защо е важно за тази администрация (на Белия дом) да бъде пределно ясно за това къде стои въпросът с дългогодишни въпроси между САЩ и Индия."
