На фона на честванията и контра-честванията, възхвалата на демокрацията и носталгията по социализма, развълнува ме един кратък пост със заглавие: „Четвърт век от живота ни - пропиляно време". Човекът, който се определяше като „редови", окайваше студа, който се е възцарил във взаимоотношенията и душите, пропуснатите възможности, разрухата - с една дума му беше много, много мъчно.
Лесно е да се влезе в такъв спор с абстракции от типа на демокрацията, с макроикономически данни или аргументи за това, че Съветският съюз така или иначе беше решил повече да не поддържа с евтини суровини източноевропейските си сателити. Подобни емоции са силни именно защото не са политически и пораждат емпатия, независимо от рационално възприетите ни позиции.
Ако е за бедност - и преди не бяхме кой знае колко богати. Въпросът е в разслоението - в това, че лошите хора, тези, които не се побояха да прекрачат норми и дори закони, спечелиха, а добрите обедняха.
Подобна драма неведнъж преживяват вярващите от една или друга религия. По време на първото Макавейско въстание от 2 в. пр. н. е. евреите биват нападнати от гърците по време на шабат, т.е. в момент, когато религията им забранява да използват оръжие. Следват мъчителни теологически терзания: защо бог позволи да ни изколят, след като ние спазвахме стриктно неговите повели? За да ни накаже? Да ни изпита? Може би страданията са за добро?...
На „редовия" нашенец няма кой да предложи подобни метафизически конструкции. Просто доброто, така както той го разбира, е разгромено - успели са тези, които са изоставили семейство, които бързо са се отметнали от предишното си аз, които са сложили крак в незатворената вратичка на закона.
Втория път, когато селевкидската армия напада евреите, те решават, че богът им разрешава по изключение да не спазят шабата - и този път храбро влизат в бой, но за пенсионирания работник на закрития завод вече е безвъзвратно късно.
Погледнете този човек без идеологически филтри, няма значение какъв е бил и в какво е вярвал, той едва ли е особено сложен като мислене. Живял е по едни правила: колективизъм, скромност, трудолюбие, послушание. После, току-преди края на живота му, изведнъж алгоритъмът се сменя:
сега важно е да си егоист, да вървиш обратно на другите, да се самопромотираш без срам, да протестираш.
Ако погледнете назад, ще видите, че предното поколение е рестартирано дори два пъти - веднъж след Девети, веднъж след Десети.
Представяте ли си една световна революция под флага на СИРИЗА и „Подемос", испанския им аналог, която криминализира парите и свърже общественото уважение с това колко безкористен си? И днешните финансисти, които пишат тъжни постинги: студ в душата, студ в офиса...
Още по-важна причина за загубата на смисъл е липсата на колективен проект. В 19 век строят национални държави. През 20 век масите, направени излишни от индустрията, биват организирани от тоталитарните режими за покоряване на природата, идеологически ритуали, класови и расови войни. После имаше борба между системите; детството ми беше доминирано от грандиозния - не по-малко абсурден - план за завладяване на космоса.
Влизането за Европа вече почна да прилича на анти-проект, доколкото в царството на консумацията всеки е за себе си: озовавайки се там, ние щяхме да престанем да бъдем „ние". Така и стана. Едни живеят прекрасно, интересно, богато, други горе-долу, трети - хич. И какво да кажем сега на тъжния стар човек, който е градил някакви неща, които се оказват безсмислени?
Накъде вървим? Защо беше всичко?
Една от драматичните промени в съвременния свят е, че фалира масовото производство не само на стоки, но и на смисъл. Както автомобилът се прави все по-индивидуализиран, за нуждите на определен клиент, така е и със смисъла на живота. И тук е най-голямата несправедливост на съвременния свят: неравенството по отношение на смисъла.
За някои работят идеолози, продуценти, туристически агенти, куратори, архитекти, индивидуални „треньори", лайф-стайл дизайнери. Другите трябва да се справят сами: да комбинират малко семейни ценности, с конспиративни теории от жълтите медии, да добавят малко религия, да застроят със съвети на лекаря. А тъкмо те, обикновените хора, до скоро са били най-зависими от масови вярвания и утехи - първо религиозни, после идеологически.
Аз, разбира се, мога да намеря аргументи, с които да ободря тъжния ни съгражданин. Дъщеря му е вече гражданин на Канада, работниците от завода му вече не се тровят с химикали, животът му е пълен с приятели. Мога да измисля и контра- аргументи. Не му стигат пари за лекарства, ужасно мрази тези, дето се появяват на телевизора, с приятелите вече няма за какво да си говорят...
Не се задава обаче общ за всички смисъл, към който той да се присъедини, не се задава ново „ние".
Възходът на психологията като дисциплина вероятно е свързан с това фрагментиране на живота ни. Нещо подобно става в началото на 20 век, в апогея на пищната Бел епок, когато се ражда психоанализата, индивидуализирано търсене на смисъл вътре в психиката на отделния човек. Спомняте си от историята какво следва.
Не се задава обаче общ за всички смисъл, към който той да се присъедини, не се задава ново „ние". Едва ли е възможно по-точно да се формулира аргумент за житейската философия на егоизма, която е спечелила „сърцата” и умовете на новите поколения, наследници на европейската цивилизация. Всеки има право да извоюва своето щастие в конкуренция с всички останали. Защото няма общ смисъл, не съществува и не се задава някаква общност с която човек да се солидаризира в усилията си да направи нещо за другите. Няма място за сантименталност, който иска да успее, трябва да мисли само за себе си, затова и в САЩ, страната в която конкурентната борба е най-жестока и безкомпромисна, се е наложило да реформират християнското учение, така че да могат да бъдат да бъдат дълбоко религиозни, а едновременно с това да унищожават своите конкуренти. Изхвърлили са овехтелите, според тях, принципи на Христос – великодушие, милосърдие и любов към ближния – и са ги заменили с един единствен „християнски” принцип: „свещен дълг на всеки е да се грижи само за себе си, грижа на Господ е да се грижи за другите” . Как иначе един бизнесмен с чиста съвест ще разори свой конкурент, ще съсипе живота му и живота на близките му, или банкер ще изхвърли от ипотекираните жилища неизправните длъжници, без да го е грижа къде ще отидат?
Разбирам песимизма на проф. Дичев, но не всичко е загубено Все още има хора на духа, които не мислят, че не съществува някакъв общ смисъл. Които много добре виждат че тоталното варваризиране на хората от „цивилизования” свят не е някакъв естествен процес, а в резултат на преднамерени усилия на „тях”, като опозиция на изчезналото „ние”. Хора, които правят всичко по силите си да пренесат духовното наследство на миналите поколения през мътния поток на нашето съвремие и да го предадат непокътнато и обогатено от тях на следващите. Една колкото и благородна, толкова и неблагодарня задача. Неблагодарна в смисъл че няма да могат да изградят в резултат на труда си своето „щастие”. Ето няколко сайта на такива идеалисти: Литературен клуб – http://www.litclub.bg/ Литературен свят – http://literaturensviat.com/?page_id=2 ЛиРА - http://lira.bg/ Палитра – http://www.palitrabg.net/
„Няма успяла идеология, но има една камара личности, постигнали личен успех, експлоатирайки дадена идеология........” Не съм много съгласен с подобна констатация. Юдео-християнската традиция, която сама по себе си е идеология, е оформила европейската цивилизация до такава степен, че и днес, хората, твърдо убедени, че са атеисти, приемат като безспорни нравствено-етичните принципи на тази традиция. Може да не ги спазват, да ги заобикалят, но не могат да ги отрекат. Какво са прословутите „общочовешки ценности” , ако не европейските ценности, които европоцентризма обявява за общочовешки. Когато говорим за юдео-християнска традиция, то тази традиция е много далече от юдаизма, в смисъл, че християнството е намерило благоприятната почва на гръко-римската култура, за да стане една от световните религии. Колкото до това, че „има една камара личности, постигнали личен успех”, то това е характерно за всички обществени организации, където съществува йерархия. По тази причина при китайския будизъм, даосизма и конфуцианството няма „негово преосвещенство” и висши йерарси, защото няма йерархична организация.
Шамито, драго ми беше да прочета поста ти, може и да се кодошиш, но няма значение. Ние тук сме анонимни, така че и похвалата и кодоша са без точен адрес. Сега за гръко-римско-християнската традиция и какво е достигнало до наши дни и кое се е загубило на границата на някои поколения. Аз не мисля, че традиция оцеляла от III до XVI век може да се нарече неуспяла. В китайската философия има обяснение, защо духовните ценности се изчерпват с времето, докато престанат да бъдат ценности, а отживелици и реликви от старото време. Според китайците не съществува опозицията материя – съзнание (или дух) в човека. Съществува единна душа,в която има два полюса: дух (анимус ) и вегетативна душа (анима). Когато човек умре анимата се връща в земята, но индивидуалната душа (анимуса) не се разсейва в единния свят на духовното, а пребивава като дух за известно време между живите. Нашите души, като на обикновени хорица – за 2-3 дни, на някой професор – една неделя, за гениалните творци – стотици, а и хиляди години. Духът пребивава в гениалните творения под формата на ентелехия и затова те така ни вълнуват и ни въздействат. Но нищо не е вечно, ентелехията се изчерпва и творение, което е вълнувало предните поколения, нищо не говори на следващите.
капитализъзмъ, се прееба..............спомнете си от.....бъдещето,какво следва.....
Много е удобно, знае се за кои, да се каже, станалото е станало, има само „аз”, няма „ние” и не се задава такова нещо, естествен процес на очуждаване или да бъдем по-научни – „алиенация”. Отделните хора много по-лесно се манипулират и заблуждават. И да има някои, които да се досещат, много важно. Ето един казус: Представете си, че руски командоси превземат Киев, арестуват Яйценюк, отвеждат го в Москва, скалъпват му обвинение, съдят го по руските закони и го вкарват в затвора. Установяват „законно” правителство и си решават по този начин въпроса с газопровода, така че е излишно да строят южни или турски газопроводи. Каква мислите ще бъде реакцията на международната демократична общност? Всеки може да си отговори. Ето и един действителен случай от преди няма 30 години. През 1989 година САЩ нападат Панама, окупират я, отвеждат президента Нуриега в САЩ, съдят го по американските закони и го вкарват в затвора. САЩ установяват демократичмо правителство в Панама и си решават въпроса с Панамския канал. Някой да се сеща сега за този прецедент? Кой да се сети, като няма „ние” а само „аз”.
Току-шо забелязах, че съм сгрешил при изписването на имената на Нориега и Яценюк, за което, съжалявам.