Шнур на танк "Армата" - как Русия (не) милитаризира Евровизия

Победата на Украйна на Евровизия с песента на Джамала за депортацията на татарите през 1944 г. удари Русия по всички болни места.

Представянето й на Евровизия - формално, аполитичен музикален конкурс, но де факто политическо състезание - се вписа точно в контекста на руското противопоставяне срещу Запада и особено ролята на Русия в конфликта с Украйна.

До такава степен, че вицепремиерът по отбраната - националистът-ястреб Дмитрий Рогозин - заплаши да изпрати на следващата Евровизия рокера от "Ленинград" Сергей Шнуров-Шнур, известен с меко казано "ненормативната лексика" на песните си.

"И да победи, и да не победи, поне ще обясни на всички къде да се дянат", написа Рогозин в Twitter.

Както и в други години, разбираемо, и сега отново се надигна вълна от (по-скоро искрено) възмущение срещу резултатите от Евровизия.

Говорителят на руското МВнР Мария Захарова намекна, че следващия път Русия можела да участва с песен за Асад (с подобаващо ужасяващия припев: "Асад е кръвопиец, Асад е зъл. Дайте ни наградата, за да бъдем домакини"). Други руски политици също избухнаха срещу "демонстрацията" и "политизирането" на конкурса.

Прокремълската телевизия RT обяви, че музиката е умряла и че конкурсът се е превърнал в "последния фронт на обсесивната и неуморна нова Студена война на западния елит срещу Русия".

Но дори на този фон, полу-заплахата - полу-обещанието на Рогозин се материализира като апотеоз на "въоръжаването" на поп-културата от страна на Русия.

Самият факт, че реакцията идва от вицепремиера по отбраната - колкото и майтапчийска да е тя - превърна поп-конкурса, който в най-добрия случай може да се определи като инструмент в информационната война, в самоцелна война от друго измерение.

Все пак, украинският премиер Петро Порошенко също се включи в кампанията (или поне лапна въдицата), като призна, че песента на Джамала отначало трябвало да се нарича "Крим е наш", но впоследствие заглавието било променено на "1944" - годината на татарската депортация - така че да не звучи прекалено политическо.

В известен смисъл, реакцията на Рогозин сякаш идва да покаже, че Русия не се спира пред нищо в името на дрънкането на оръжия - дори като намеси тежки LGBT намеци в едно невинно музикално състезание (например, че Джамала била "обръснатата" Кончита Вурст).

Преди Русия "въоръжаваше" своите журналисти, сега "въоръжава" поп-певците и рок-звездите си.

Само че на второ четене ще осъзнаете, че тъкмо напротив - не поп-културата влиза на въоръжение.

По-скоро геополитическите приключения на Русия през последните години се вдъхновяват повече от стила на таблоидното ТВ шоу на Джери Спрингър, отколкото от съветските военни доктрини.

Фабриките за тролове в Санкт Петербург, дезинформационните емисии на Дмитрий Кисельов за превръщането на САЩ в "радиоактивна пепел", проактивните провокации от страна на руски изтребители срещу американски бойни кораби - тази комбинация не прилича на стикована стратегия за агресия, колкото на несвързано реалити шоу, в което има само едно правило.

Колкото по-безвкусен е скандалът, толкова по-добре - защото това възбужда аудиторията.

В този смисъл, жизнерадостният meme-фест, който последва след постинга на Рогозин, беше показателен, ако не и доста по-забавен от самата Евровизия.

Една от снимките показваше как Шнур разбира китарата си, а поне един от постингите съдържаше gif-a на объркания Траволта от "Криминале" на "Евровизия 2017".

Виолета Волкова, която навремето беше адвокат на Pussy Riot и чиито туитове я причисляват към патриотичния отбор на защитниците на анексирането на Крим, вдигна залога на Рогозин за изпращането на Шнур на следващата Евровизия, като добави: "За предпочитане - върху "Армата" (най-новия руски танк, който аварира при премиерата си на Червения площад през 2015 г.).

Дали умишлено или не - репликата на Волкова беше двойно по-красноречива. Армата се произвежда в "Уралвагонзавод", танковата фабрика, която се превърна в синоним за лоялна база на Владимир Путин. Очевидно те са зрителите на неговото реалити шоу, така че - естествено, ако Сергей Шнуров отиде на Евровизия, то трябва да се качи на техния танк.

Последната дума обаче имаше самият Шнур, който вдигна играта на съвсем различно ниво.

В профила си в Инстаграм той написа:

"Доживяхме. Излиза така, че от 140 милиона граждани - дори ако трябва да се прати някого на майната си - може да го направи само един човек. Това пише в Twitter-а си вицепремиерът на една ядрена държава".

Шнур използва коментара на Рогозин - достатъчно хиперболизиран от самия факт, че авторът му е зам.-министър председател на ядрена сила - и я хиперболизира още повече до степен на епични пропорции, каквато само едно руско реалити шоу може да поеме.

"Руският народ като приказен герой призовава Шнур като нечиста сила от най-нисш порядък, за да победят заедно абсолютното приказно зло в неговото приказно леговище, което ни показа вълшебното огледалце" #МътенУм

Мы живём в сказке. Здесь свои правила. Событие не случается или не фиксируется (что в медиа мире одно и то же) если оно не укладывается в иную, запредельную, параллельную, нелогичную логику. Событием в сказке становится только то, что имеет сказочный смысл или то, к чему его можно прирастить. В нашем мире много чего происходит, но не замечается как происходящее только потому, что не вписывается в сказочный сюжет. Евровидение же высится над общим горизонтом всех событий. Это да! Песенный конкурс с элементами вольной психологической борьбы, ставший настоящим ритуалом, результаты которого воспринимаются нами, как проявление воли высших сил. Но глас народов, как и слух богов капризен и избирателен. "Нет правды на земле, но правды нет и выше", - по другому музыкальному поводу написал Пушкин, но не в сказке. В сказке же необходимо торжествует справедливость. Жажда сказочной правды диктует многочисленные обращения ко мне с просьбой отправиться на ненавистное Евровидение в жуткое Европейское царство. Вполне себе сказочный сюжет. Русский народ, как сказочный герой, обращается к Шнуру, как нечистой силе низшего порядка, чтобы вместе победить абсолютное сказочное зло в его сказочном логове, которое показало нам волшебное зеркальце. #мутныйум

A photo posted by Shnurov Sergey (@shnurovs) on May 15, 2016 at 1:17am PDT

Не е ясно доколко Шнур говори сериозно, когато сравнява Европа или Евровизия с "абсолютното приказно зло". И макар че отговорите му заслужиха цяла статия в руския таблоид "Московски комсомолец", всъщност нищо от това няма значение.

Целият смисъл на коментарите на Рогозин и Захарова е в кликовете и рейтинга - не в политиката.

В контекста на техните реакции спрямо Евровизия, трябва да отбележим, че и двамата са хора, които използват социалните мрежи заради едната суета. Това не са хората, които решават кой ще живее и кой ще умре.

Опасността се крие във факта, че все пак те имат характеристиките и на втория тип политици, независимо с какво се занимават.

Рогозин не само показа, че може да се шегува в Twitter. Като човек, който се е срещал и е правил интервюта с него няколко пъти, за мен няма почти никакво съмнение, че мненията и шегичките му са искрени, а не плод на пресметливост.

Той показа, че цялата политика на "агресия" от страна на Русия е по-скоро спектакъл, отколкото трагедия или комедия.

У дома - този спектакъл забавлява и разсейва. Навън - той разсейва и всява ужас.

Актьорите в това шоу се борят за вниманието на публиката, която отдавна напусна домашната територия и се прехвърли на световната сцена. Ако стъпим върху хиперболата на Шнур - дори на божествената сцена.

Тогава защо Русия реагира толкова пресилено на един конкурс за поп-музика?

Защото политиката й - колкото и летална да е тя - почти не се различава от нивото на телевизионния скандал по рецептата на Джери Спрингър.

Тук няма ендшпил. Това е просто зов за внимание.

Новините

Най-четените