Колко пъти за последните няколко часа Реджеп Тайип Ердоган се закле в демокрацията? Едва ли могат да се изброят. Ердоган - човекът, който гледа на държавата като султан на империята си.
Автократът Ердоган и демокрацията.
След като превратът на военните го хвана неподготвен, Ердоган използва приложение за видео-чат през iPhone-а си, за да се включи на живо в една от новинарските емисии.
Автократът Ердоган и свободата на интернет.
Erdogan making a statement on facetime right now. pic.twitter.com/F1Nip0C01V
— Ceylan Yeginsu (@CeylanWrites) July 15, 2016
Докато армията заплашваше да отнеме властта му през изминалата нощ, всички парламентарни партии се обявиха срещу опита за преврат - сред тях беше дори про-кюрдската Демократична партия на народите. Това са политическите представители на онези хора, на които Ердоган обяви война.
Автократът Ердоган и опозицията...
Тогава се включи и международната общност: американците, европейците, руснаците, китайците, японците, всички, които през изминалите години бяха провокирани, тормозени и засягани от Ердоган, сега се противопоставиха срещу преврата, като призоваха за възстановяване на демократичния ред в страната.
Демокрация, свобода на изразяването, опозиция, съюзници: Всичко и всеки, който някога е бил презиран от Ердоган, сега му дава гаранции за властта.
Справедливо ли е това? Въпросът е погрешно зададен.
Първо, защото тук не става дума за Ердоган, а за принципа - може ли да бъде толериран опитът за преврат срещу правителство, излъчено след избори, чиято демократичност така и не беше оспорена от останалия свят? Не може.
На второ място - на карта е заложена политическата стабилност в една от най-важните държави в най-големия конфликтен регион на планетата.
Западът зависи от Турция на Ердоган. Държавата е член на НАТО от 1952 г., като в рамките на военния съюз притежава втората по големина армия след тази на САЩ. Турция е единствената мюсюлманска държава-член на НАТО, по време на Студената война играеше критично важна роля, а днес има още по-голямо значение за стабилността на региона.
"Турция е ценен партньор на НАТО", както каза генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.
Показателно е, че за разлика от военния преврат в Египет през 2013 г. сега американският президент не остави отворена "вратичка" за евентуално бъдещо военно правителство в Турция. Барак Обама и държавният секретар Джон Кери бяха единодушни, че всички сили в Турция трябва да "подкрепят демократично избраното правителство, да се оттеглят и да избягват всякакви форми на насилие или проливане на кръв".
Американците имат нужда от Турция във войната срещу терористите от "Ислямска държава" в Сирия и Ирак - изтребителите на коалицията срещу ИДИЛ излитат на бойните си мисии от турската военна база Инджирлик в близост до сирийската граница.
Това се случва въпреки изключително обтегнатите отношения между Обама и Ердоган поради факта, че младите мъже и жени, вербувани от ИДИЛ, преминават безпроблемно през Турия към Сирия, за да се включат в джихада. И разбира се - поради факта, че Ердоган атакува онези сирийски кюрдски организации, които се бият срещу ИДИЛ на страната на САЩ. Някои неща са просто неприемливи.
По дребните детайли може да се види колко е сериозен гневът на САЩ срещу Ердоган. Дори от един туит на Брад Шърман, член на Камарата на представителите от Демократическата партия, който участва в Комисията по външна политика.
Military takeover in Turkey will hopefully lead to real democracy - not Erdogan Authoritarianism
— Brad Sherman (@BradSherman) July 15, 2016
В нощта на петък срещу събота Шърман написа: "Надявам се, че военният преврат в Турция ще доведе до истинска демокрация, а не Ердоганов авторитаризъм".
Три часа по-късно, когато пучистите вече бяха разпръснати, Шърман вече демонстрира готовност за отстъпки: "Никой не знае какво ще е бъдещето на Турция и какви са целите на преврата. Надявам се, че разрешаването на кризата ще доведе до реформа на авторитарното управление на Ердоган".
Още по-комплицирани са отношенията между германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Ердоган.
Меркел изпадна в подчинено положение на Ердоган по време на бежанската криза. Оказа се, че не ЕС, а автократът от Анкара бди над границите на Европа. Ердоган не пропускаше шанс да демонстрира новото си самочувствие за превъзходство над европейците отново и отново.
А сега ще настъпят ли промени? Ще стане ли Ердоган още по-силен след преврата? В крайна сметка, дори опозицията го защити срещу натиска на военните. Може ли контраатаката срещу опита за преврат да доведе до ново единство сред турския политически елит?
Може ли да се говори за потенциал за възраждане на демократичната култура?
Естествено, че не.
"Притеснително е, че репресията се засилва все повече и повече, а превратът се използва за разчистване на сметки не само с реалните, но и с предполагаемите противници на държавния апарат. Тази криза само ще подсили мита Ердоган", казва Нилс Анен, експерт по външна политика пред Der Spiegel.
Въпреки това, смята той, е напълно оправдано да се потуши бунта на военните, а реакцията на международната общност за недопустимостта на преврата е "успокояваща".
Председателят на Комисията по външните работи на ЕП Елмар Брок коментира, че Ердоган ще се опита да разшири властовите си позиции.
"Това може да доведе до драматично разцепление в обществото", коментира той пред "Welt".
Войната е живителната сила на Ердоган. Той се нуждае от врагове, за да съществува. Винаги се е движил нагоре в борба срещу противниците си.
Със сигурност Ердоган е боец, а не помирител. А след 15 юли този извод важи повече от всякога.
ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ НА НЕЗНАЕЩИТЕ Явно мнозина от пишещите не знаят, че републиканската система създадена от Ататюрк залага на ПЪРВО МЯСТО на армията, като ГАРАНТ за светските устои на нова Турция. Самият той и съмишлениците му, са били турски националисти, атеисти* и врагове на Османската империя, която, според тях е задушавала турската идентичност. Мустафа Кемал е бил реформатор от световна величина. С един замах прави следното: - прави правосъдието САМО светско и оставя Шариата само за религиозните дела - отделя мюсюлмянското вероизповедание НАПЪЛНО от държавата - изравнява правата на ВСИЧКИ граждани, незав от пол, религия, социално положение - забранява покриването на жените под каквато и да е форма - въвежда задължително европейското облекло в цялата администрация - въвежда нова азбука - латиница, вм арабската - въвежда Грегорианския календар вм мюсюлманския - въвежда европейската раб седмица (с поч ден неделя) - въвежда всеобщо европейско образование Омразата срещу Ататюрк от страна на ислямистите е била безгранична, но той се е ползвал с полубожествен ореол на победител и спасител (оттам и прякорът), а и времето е било такова - турска нац еуфория. Той, обаче е мислел напред - в Конституцията е записал спец член ГАРАНТИРАЩ намесата на армията, при отклонение от СВЕТСКИЯ ПЪТ на турската република (това армията прави няколко пъти в следващите 70 години). Отмяната на този член от Ердоган преди няколко години (под аплодисментите на брюкселските зелки) беше повратна точка в борбата на му срещу "кемалистите". След това беше мистификацията "Енергекон" с която разчисти висшите и донякъде средните ешелони на военните от кемалисти. За Ердоган ЕДИНСТВЕНАТА реална сила, която може да му противостои е АРМИЯТА. И той е взел правилните мерки, както стана явно днес. Кемалистите (явно от старшите офицери, защото висшите останаха непоклатимо на страната на Ердоган, а пък младшите вече бяха негов продукт, както и по-голямата част от войн маса) видяха, че времето работи срещу тях и направиха последен отчаян опит (разбира се, има и друга, макар и много по-малка вероятност зад опита да стои другият ислямист - враг на Ердоган, Ф Гюлен). Разбира се, засега Ердоган не може да замеси името на Ататюрк** - все още авторитетът му е огромен. Но продължава да се работи за ерозия на този авторитет и директния сблъсък между кемалисти и ислямисти все някога ще стане. ___________________________ * Мустафа Кемал е наричал Мохамед "този неграмотен бедуин" **според някои сведения (Енциклопедията на бр Данчови и др) Мустафа Кемал е син на помаци от Неврокопско. В нач на ХХ в семейството емигрира в Солун, търсейки прехрана. Бащата става работник, а майката - слугиня при местен турски богаташ - Кемал. По-късно бащата умира, а майката се жени за Кемал, който осиновява малкия Мустафа и го праща във военно училище, откъдето започва неговата военна кариера. Той знае перфектно български език (заради това, изглежда е изпратен като военен аташе в България). Официалната версия е, че го е научил в Солун, играейки си с децата.
Ердогане,докара собственият си народ до братоубийство,всичките ти съседи те мразят,кюрдите ти дишата в ухото,целият свят видя какъв боклук си,скара се с най-голямата геополитическа сила по тези земи...Времето ти изтича