Едва ли са останали много хора, които не са чули за впечатляващото постижение на Кристалина Георгиева. Номинацията за заместник-председател на европейската комисия и ресор „Бюджет и човешки ресурси" е изключително висока оценка за нейния професионализъм.
Тя ще бъде един от седемте заместници на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер и ще бъде де факто втори „първи вице-председател" след Франс Тимерманс. Тя не просто ще координира работата на цялата комисия, но на практика ще одобрява от ресурсна гледна точка всички нейни законодателни инициативи. По този начин Юнкер, Тимерманс и Георгиева са на път да се превърнат във властовия триъгълник на новата ЕК.
Ролята на комисар по въпросите на бюджета й отделя и особено голяма отговорност при преговорите и приемането на годишните бюджети на съюза. Макар седемгодишната рамка на съюза да е договорена, точното годишно разпределение на ресурсите е обект на все по-ожесточени дебати и сделки. Нещо повече, Юнкер очевидно планира да е доста по-настъпателен със свои инициативи, за които ще иска бързо финансиране, често в разрез с интересите и вижданията на страните-членки.
Така че в ролята на Георгиева ще има не просто технократски тънкости, но и много и трудна дипломация
Сегашният седемгодишен рамков бюджет на съюза е първият по-малък от предхождащия го. Донорите на съюза са все по-недоволни и все по-трудно дават средства.
През идните години предстои нов дебат за бъдещото финансиране на организацията, евентуални промени в цялостната философия на генериране на средства, начините, по които те се харчат и т.н. Този дебат също ще падне на плещите на Георгиева, макар тази задача да не е сред най-непосредствените. На нея се пада и особено тежката задача да продължи битката с финансовите измами, които пък имат пряко отношение към недоволството на все повече граждани и правителства в ЕС.
Тежката безвкусица, която винаги съпровожда подобни моменти ни връхлетя и този път. Господ отново стана българин, медиите, които доскоро напълно игнорираха или хвалеха треторазредните кандидати на правителството „Пеевски" сега преливат от хвалби и похвални слова. „Нашето момиче" е повод за национална гордост.
Именно поради такъв тип истерии е важно да се каже много ясно, че България има много скромен принос в избора на Кристалина Георгиева
Разбира се, президентът, сегашното правителство и ГЕРБ я подкрепиха и това няма как да не е било от полза. Но предходната гарнитура бе тръгнала да подменя Георгиева с треторазредни кандидати, които или щяха да бъдат неофициално отхвърлени от Юнкер или щяха да получат подобаващо периферни задачи. Авторитетът на страната в ЕС е вече почти нулев, ние сме кретаща държава-членка, която ражда всичко друго, но не и добри новини, троянско магаре на Русия. Затова няма никакво съмнение, че номинацията на българския еврокомисар си е почти изцяло нейно лично постижение в резултат на натрупан авторитет през годините.
Ако пък някой иска да види как назначенията се свързват с държавите, които комисарите представляват могат да погледнат случая с Естония. След като страната стана пример за електронно управление, икономика и публична администрация признанията не закъсняха и на ниво ЕК. Доскорошният естонски премиер Андрус Ансип бе предложен за заместник-председател с ресор дигитален единен пазар и ще координира работата на всички комисари, които имат отношение към сектора.
Обективността обаче изисква да припомним, че Кристалина Георгиева не беше особено активна в България по темите, за които отговаряше през последните години. Не защото трябваше да идва тук и да обикаля с лодки и хеликоптери, за да спасява хора и да раздава пари, а защото можеше да говори повече и да притиска заспалата българска държава да създаде най-накрая някакво подобие на система за реагиране при бедствия и аварии.
Можеше повече да обяснява на едва размърдалите се граждани, че и те трябва да изискват и притискат собствените си власти, за да реагират на ежедневната катастрофичност, която вече ни заобикаля. Ще бъде жалко, ако Кристалина Георгиева не промени това през идните години, защото бъдещите й отговорности имат още по-голямо отношение към безподобното блато, в което се е превърнала България.
В общата схема предложена от Юнкер има още поне три добри новини
Първата е идеята за тематични клъстери, които ще позволяват много по-голям фокус и активност на комисията по темите, представени от самия председател при неговото избиране. Техният фокус върху икономиката и създаването на нови работни места не е изненада след като и трите проевропейски партии правиха кампании с този именно акцент. Втората е, че първия заместник-председател на ЕК ще се занимава с въпросите на по-добрата регулация и политическите критерии, човешките права и правовата държава.
Това означава повече усилия за намаляване на регулациите и ненужната намеса, която така вбесява все повече европейци. Това означава и повече внимание към политическите безобразия в държави като Унгария, България и т.н. На трето място е особено полезен избора на Юнкер от бивши високопоставени политици от страните-членки. Това са хора с по-развит усет за общественото мнение и по всяка вероятност няма да изпаднат толкова лесно в добре познатия изкуствен и отдалечен брюкселски свят.
Едва ли са много хората, които се вглеждат в дребния шрифт и детайлите в подобни ситуации. Сигурен съм обаче, че вече доста хора са забелязали, че Георгиева има сериозни отговорности и отношение към службата за подбор и назначения. Може би пък така трябва да си обясним внезапната вълна на ентусиазъм и възторг, там където довчера имаше враждебност и злоба.....
