Крайно време беше София да се сдобие с паметник на цар Самуил, това поне е безспорно.
И не заради исторически неверните твърдения, че бащата на цар Самуил, къмет Никола бил управител на Средец - това е само историческо предположение, а защото съвременна България е наследница на могъществото на средновековната ни държава и София като нейна столица има право да издигне паметник на цар Самуил (997-1014) - един от най-могъщите ни владетели от това славно време.
Ахатовите очи на бронзовата скулптура, светещи или несветещи, бяха в основата на всички досегашни обсъждания.
Ще твърдя и в бъдеще, че това е най-дребният проблем.
Ако изобщо е проблем, защото видях паметника и в тъмната част на денонощието, очите всъщност само блестят, а не "светят", и поради малките им размери от подножието на паметника едва се забелязват. Цялата тази "очна" истерия ми се струва по-скоро инсценирана, чрез нея трябваше да бъде отклонено вниманието от важното - историческите и политическите недомислици в паметника.
За съжаление, приключвам дотук с одобренията.
Всяко по-нататъшно вглеждане ще ни изпълва с недоумение, срам и страх. Цялостният резултат е, както ще стане ясно надявам се по-долу, че бе пропусната златна възможност София да има достоен паметник на цар Самуил, а не безродно бронзово скулптурно изображение в историческо безвремие.
Мястото на паметника, в непосредствена близост до Паметника на Незнайния воин, определено е неподходящо.
Струпването на разновременни и разностилни национални символи води неизбежно до смисловото им дискредитиране.
Крайно спорният нов паметник стои като архитектурна кръпка до бляскавата базилика "Св. София" и до Паметника на Незнайния воин (арх. Никола Николов и скулптор проф. Г. Димитров, 1981), който е вписан ненатрапчиво в сложната историко-културна среда на площад "Св. Александър Невски".
Що се отнася до свободните съчинения, че Самуил бил посещавал църквата "Св. София", че бил роден в София и даже, че бил кръстен, моля ви се, в нея, то те даже не се нуждаят от особено опровержение.
Пребиваването на къмет Никола в Средец е само историческо предположение и нищо повече, изворите не казват нищо по този въпрос. В същото време "Св. София" е преизградена през VI в. като гробищна църква върху руините на християнски храм от IV в., и двете сгради са разположена сред най-големия и най-важен некропол на Сердика, а и на Средец до едно определено време.
А и се е намирала далеч извън крепостните стени (не е една!) на града, които на изток стигат до подлеза пред бившия Партиен дом. И макар в пространството между източната порта и "Св. София" да е имало известно застрояване, може би дори и през Х-ХI в., то пак цял един град (от западната до източната порта на Сердика-Средец) разстояние дели "Св. София" от същинския Средец.
Та кой се "черкувал" и бил кръстен, казвате, в гробищната църква на Средец и далеч извън града?!
Още в началото трябва да сме категорични - в новия паметник на цар Самуил няма нито един исторически верен елемент.
Краткият анализ на паметника ще трябва да започна с уточнението, че се срамувам от това, което се налага да напиша по-долу.
Срам ме е заради титулуваните бездарници, иначе широко рекламирани из средствата за масово осведомяване, които са били професионално задължени да дадат оценка на историческата пригодност на паметника на цар Самуил още докато е бил в проект, но не са я дали както поради липса на знания, така и поради тежка политическа зависимост. Каруцарският език на директора на Националния исторически музей по повод нехаресването на паметника ще прескоча тук от неудобството, че изобщо познавам този човек.
Срам ме е и заради ония, които днес са незаслужено в ролята на български държавници, а изговориха безчет безсмислици по повод откриването на паметника.
Срам ме е и заради арогантното невежество на скулптора Хайтов, който не само е бягал от всички лекции по история на изкуството, не само го е домързяло да направи наложителните исторически справки, но и очевидно се гордее с това.
Срам ме е, но и ме е страх.
Понеже от най-високо място ни "заплашиха", че скоро трябва да чакаме нови паметници на български владетели. Ако ще са като този на цар Самуил, дано котка да им мине път.
Лесно получаваме съставляващите статуята елементи, а тях разделяме в два типа - антропологични и части от облеклото и инсигниите. Изгледът на царя смущава, защото дори не наподобява нито едно от известните ни четири (не две, както смята скулпторът) възстановки по черепа от гроб 3 в църквата "Св. Ахил".
Скелетът от гроб 3 е всичко друго, но не и масивен, поради което царят е бил повече човек на духа, а не разярен воин, както е представен.
И на мене ми писна от темата, но едва днес видях Пластичната реконструкция на проф. Йордан Йорданов от Института по антр...
Posted by Боян Георгиев on Wednesday, 10 June 2015
Освен това е известно, че Самуил умира около 70-годишен, а бронзовата статуя представя мъж малко над 40-годишна възраст - по това време той още не е бил цар, а, формално, само пълководец на цар Симеон Роман (977-997), поради което окичването му на тази възраст с царска корона е нелепо.
Вторият тип елементи - неопределяема дреха, абсурдни инсигнии с безреден и разновременен набор от хаотично нахвърляни символни знаци.
Най-шокиращото е използването на фибула с 16 лъча звезда от Вергина, за която са в лют спор Гърция и БЮРМ; женският накит за глава от ХIV в., "преправен" на царски колан; мечът, сякаш нарисуван в тетрадката на скучаещ ученик в долните класове; безумният скиптър; и, разбира се, унгарската корона. Някои от символите са дадени накратко в изображението, но за повече разяснения не остана място, за съжаление.
Мраморният постамент на паметника представлява измислен капител с абсурдна украса, поради което не подлежи на анализ.
Красив ли е паметникът?!
Понеже "красотата присъства там, където истината е намерила подходяща форма" (Айрис Мърдок, 1973), то и отговорът би трябвало да е станал ясен, след като уточнихме, макар и съвсем набързо, историческата непригодност на новия паметник на цар Самуил в София.
Дано никога повече не се налага на никого от нас да чете или пише за друго такова произведение. А всичко е било толкова лесно, трябвало е скулпторът само да помоли някого за съдействие, което нито е сложно, нито е трудоемко, или поне сам за седмица да се справи с литературата по въпроса. И резултатът щеше да е друг, сигурен съм.
Ако можеше да се види в тоя си вид, като паметник в София, цар Самуил щеше да се обърне в гроба, ако Николаос Муцопулос не беше го извадил от там.
В името на историческата правдивост би било редно да се преправи поне каквото е възможно по паметника - подвижната корона, мраморният постамент, фибулата със звездата от Вергина и, непременно, "патриаршеският жезъл".
Като се имат предвид словесните изяви на скулптора, а също твърдоглавието и природната недостатъчност на политическите му покровители, това обаче едва ли ще стане.
Тъжното в цялата тази случка е не толкова издигането на една исторически непригодна бронзова статуя, а това, че паметникът на цар Самуил е част от усърдно създаваната у нас безнадеждно невежествена историческа среда, в която ни налагат да пребиваваме.
Това е крайният резултат от съществуването в България на явна мафиотска структура в областта на изучаването на миналото - нарекохме я преди време "Новото Аненербе", която се намира в престъпна симбиоза с политическите структури в държавата.
Резултатите са безумни реставрации на исторически архитектурни обекти, непригодни паметници и фалшиви учебници по история. И всичко това съществува, защото ние го допускаме, не знам докога.
* Поради ограниченото място тук свеждаме само до кратък текст иначе твърде обемната доказателствена част към анализа на паметника.
Текстът е публикуван във в. "Сега" със заглавие "Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден".
Когато бях малък, ясно си спомням колко ярко се е врязъл в съзнанието ми паметника на асеневци във Велико Търново. Този образ беше един от най-силните тласъци да започна да се интересувам от история. Да направим един кратък анализ на паметника на Асеневци. 1. Исторически достоверни ли са одеждите на онези мъже ? 2. Доколкото помня никой от изобразените конниците не умира на възрастта в която е изобразен, не е ли така ? 3. Има ли излишна символика в знаците ? Претрупаност, недостоверност или нещо от рода? И на фона на всички изрази и "новооткрити" факти, не е ли редно да си съборим всички паметници. Само няколко примери в тази насока относно промяната на някои термини, които са градирали странно от годините на моето детство: Най-невинния : Прабългари -> протобългари -> просто българи Хан -> Къхан -> Кан Аспарух -> Исперих или нещо от сорта не съм сигурен кое е първо. Тоест историците не са сигурни дори как се произнасят думите от писмените извори, които изследват. Но всички са на едно мнение, че този паметник е недостоверен. Мога ли да попитам исторически достоверна ли е картината на Симеон ? Онази на Борис Кръстител или ...сниманата реконструкция на главата на Самуил в уикипедия ? Или онези негови портрети , рисувани през годините ? И понеже ми писна да ви слушам и чета глупостите. Предлагам да бъде направена гражданска подписка този паметник да бъде заменен с друг изобразяващ 70 годишен човек, проста роба, без никакви символи, в момента, в който получава инфаркт ! Игото стана робство , робството - владичество, владичеството - присъствие. Самуил от цар стана чалгар. https://benwilliamsworld.files.wordpress.com/2013/01/img_5918.jpg - това е Ричард Лъвското сърце. http://ipanic.gr/wp-content/uploads/2013/10/jean.jpg - това е Жана Д'арк Ако искате историческите ви личности да изглеждат като герои, идете в Западна европа. ТУК ТОВА Е КИЧОЗНО!
"Светеха под сенника само очите му и в тях беше сякаш цялата сила, която още крепеше неговото тяло, та и железата на гърдите и на рамената му. — Царю, помогни ни… Те се бутаха, клатеха, въртяха глави, търсеха него. ... Те бяха вървели след него по всички краища на царството и вън, по ромейска земя. Никъде не бяха го изоставили тия проклети мърморковци. Заедно бяха гладували и жадували, заедно бяха проливали кръв и бяха мрели в битки и по пътищата. И дълго стоя мълчалив и неподвижен, само вятърът подухваше дългите му бели коси. Сетне колената му започнаха негли сами да се присвиват, той се приведе и двете му колена отеднаж тупнаха върху влажния пясък. Поклони се царят ниско, на колена пред ослепените войници, и промълви най-добрите думи, които можеше да им каже: — Деца мои, синове мои… Войници мои добри, войници мои храбри, народе мой… Не каза нищо повече. Нямаше повече и по-ясни думи за неговата мъка." Из "Самуил" на Димитър Талев
Освен това е известно, че Самуил умира около 70-годишен, а бронзовата статуя представя мъж малко над 40-годишна възраст - по това време той още не е бил цар, а, формално, само пълководец на цар Симеон Роман (977-997), поради което окичването му на тази възраст с царска корона е нелепо. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това е така и за съжаление, е доста често срещан случай, който показва посредственото ниво на разните му там творци. Един от най комичните и фрапантни случай за подобно невежество е изтипосан насред катедралата св. Петър в Рим. Там има една подобна безумна скулптура, така наречената La Pieta дето Исус е изобразен като 40 годишен мъж,а държащата тялото му дева Мария като 18 годишно момиче! Ама е пльосната на това място, защото авторът и, известен като "любимеца на папите" е ясно какъв връзкар е бил.
Браво ! Само една забележка !Ако не беше написал откъде е цитата, половината "исторически достоверници" нямаше да разберат. И за да пълна гаврата със светлата памет на Културните дейци, препоръчвам и "Сказание за времето на Самуил...." от Антон Дончев. Да, да - същия комунистическия поръчков писател. Питали ли сте се как Хайтов, благодарение, на който видяхме екранизацията на Капитан Петко Войвода и Антон Дончев (автори и на неизвестни книги като тези са Самуил и Аспарух - видни комсолски дейци ) - Време разделно, бяха набързо обявени са "курви на режима", а онези които нацъфкаха цяла България с незнайни руски партизани и сталински войни си живеят като национални герои и до днес? Никой досега не ми е показал снимка на Самуил. Уви на Григор Вачков има много снимни, но непомня на някоя от тях да изглежда като Камък с глава и ръчички. Барем главата да изглеждаше като неговата. Този паметник прилича на някой, след който можеш да тръгнеш. Това намирам аз в него. Дали е с унгарска корона ( никой не спомена за династичния брак между Гаврил Радомир и дъщерята на унгарския крал) , дали мечат му не бил исторически достоверен, или робата му, или лицето....Паметник се прави за да припомня и вдъхновява. А не за да го сравняват антрополози и историци. Как пък не се намери един бразилец да пита къв е тоя кич в Рио и кой е решил, че Иисус изглежда така. Май най-достоверният паметник, който сме виждали в последно време е този на Кристиано Роналдо. Направете следващия път един на Ники Михайлов до "Син Сити" и логистически правилно ще е разположен и тематично значение ще има, пък даже и на него може да прилича. Само хабите материали за тез царе!
Днес съм много неграмотен обаче
“Очите за душата, Молец, са като грахово зърно в постеля на принцеса. Не й дават покой......”
Е, аман!! Не съм чула нито една дума от отворковците за художествените, историческите и моралните стойности на паметника "Альоша" в Пловдив, например. Защо така? Нима той е толкова съвършен, нима радва окото на познавачи и граждани, нима точно отговаря на антропологичния си прототип?? Защо устите на едни хора се отварят и затварят толкова регламентирано?
......нима точно отговаря на антропологичния си прототип?? --------------------------------------------------- Вярно е това. Альоша на паметника изглежда трезвен.
какъв референдум?
Ако някой се престраши да се заеме с някакъв следващ паметник, препоръчително е да е минал школата на мадам Тюсо - никакви символи, никакви хиперболизации, никакви внушения. Придържане към автентичността до най-малък детайл. Ако няма фотографии, да се издирят описания на поне 4 съвременници. Преимущество е, ако още са живи.
След като и Петрински се разджавка, всичко около кампанията срещу паметника на Самуил вече е напълно ясно. Може ли Ивайло Дичев да лае слещу месечината, а той да си мълчи?
Ами спрете истериите тогава, паметник като паметник. Аз лаик в изкуството и обикновена българка го харесвам. На мястото си е. Има символи и в мястото и в очите.
Ама абсолютно е прав Шамито, че тоя въпрос се превърна във велика истерия! Айде стига вече! Аман!!!!! В стотиците изказващи се по въпроса много често се спряга т.нар. "кич". Като че ли преобладава мнението, че "кич" - значи претрупаност. Според мен /съвсем лично мнение/, претрупаността е най-слабият индикатор за кич-а. Лично аз не виждам претрупаност в този паметник. Такава май съществува единствено в главите на някои, при това в резултат на неимоверни усилия да се открие такава. И... да не пропусна - не съм виждал още паметника на живо. Гледал съм само снимки. За мен кича е преди всичко опит, една непонятна за широките маси философия или идея, да се представи по възможно най-достъпен и разбираем за тях начин. Нещо като "кокетничене" с широките народни макси. В резултат на такива опити сме свидетели на стотици милиони уродливи изображения, които всъщност са кич. Например: Грубо подобие на айфеловата кула /от порцелан!!!/ съединява двете панички на солница - в едната за сол, в другата за черен пипер, чубрица или други меродии. Ама каква страхотна идея, а? Просто хващаш "айфеловата кула" с три пръстчета, приближаваш я до чинията и си овкусяваш салатата или манджата. Или пък пластмасово изображение на Статуята на свободата, наместо дръжка на капака на тигана!!! Ето това, според мен е кич. А претрупаността още не означава, че става дума за кич. Лично аз намирам скулптурата за изящно изваяна, а относно това дали има претрупаност - тук някои считат, че такава има относно символите. Но ако погледнеш статуята просто така, все едно я виждаш за първи път, според мен никаква претрупаност не се натрапва в пъртите впечатления. И следва да се има пред вид, че Самуил е живял в т.нар. "варварски времена" /не, че сегашните са по-различни /, а за тях е известно, че за да се внуши власт, могъщество и сила в околните, редовно са прибягвали до всякакви претрупаности. За съжаление, никой не може да знае със сигурност как са изглеждали владетелите в онези времена. Информацията за това е оскъдна. Но от това следва ли, че е най-добре никой да не дръзва да изобразява каквото и да било за онези времена? Тогава да се надяваме археолозите да открият статуя на Самуил, изваяна от негов съвременник. Само тогава ще я признаем, нали.
Мако, ръкопляскам. Аз мисля, че просто искаше да каже човекът, че Самуил е бил кмет, а този на паметника, въобще не прилича на кмет. И едно специално обръщение към всички хора на науката и изкуството. Знаем, как се става доцент, професор и народен артист. Знаем колко струвате. Не се опитвайте да политизирате и да корумпирате нещо смислено, така както го правите в академичните среди. Платените Ви научни открития Ви компроментираха достатъчно, за да изгубим вяра, в каквото и да е, което твърдите.