Новият тип пропаганда не се основава върху цензура, каквато трудно може да се постигне и от най-изобретателната власт днес.
Днес ни манипулират чрез свръх-информиране: обливат ни с факти, хипотези, сценарии, цифри, от които наместо яснота и готовност за действие, следва единствено шемет, разнопосочни раздразнения, глад за още и още.
Проследете последните дни: прегрупиране на олигархията, кой на кого какво дължи, какво искат руснаците, за какво натискат американците, колко велик е Протестът, каква простотия изрекъл Борисов, какви били любовните отношения на Станишев и съпруга...
Има ли възможна история, която да не се разказа от медиите?
А знаем ли от това повече? Тотално зашеметяване, после, в стил Monty Python: "And now something completely different" - футбол.
Предлагам да се върнем към прочутата фраза на Русо в началото на "Разсъждение върху произхода и основите на неравенството между хората" (1755): "Нека оставим настрана всички факти, защото те не докосват същината на въпроса".
Какви проблеми виждаме, когато се отдалечим малко от политическия анекдот?
1/ Държавата е неуправляема. През подобни периоди на нестабилност преминават повечето южноевропейски държави през 60-те и 70-те. Рецептата е или да възприемем мажоритарна система като във Франция, или - което ми се вижда по-лесно - да се възприеме гръцкият вариант, където първата партия получава бонус от 40 места в парламента, което й позволява да управлява.
Вярно, че ще има недоволни, ще протестират, че как може да се управлява с 32 процента, например. Но хаосът е по-лош - както казва Хобс, по добре лоша власт отколкото никаква власт.
2/ Свръхбогатите (олигархията, плутокрацията...) са концентрирали твърде голяма част от националното ни богатство; държавата практически се управлява от 100-ина семейства.
Това превръща България в страна от третия свят, т.е. прави я още по-нестабилна. Лечението тук също е добре известно: прогресивна скала на данъчно облагане, война срещу офшорките, антимонополно законодателство. Подобни мерки обаче предполагат точка 1, т.е. субект на управление на тази държава, какъвто в момента няма.
3/ Виждаме вече 22 години изключително съмнително поведение на прокуратурата, която при епизода "Филчев" достигна до медицински измерения. Тази институция следва да влезе при изпълнителната власт и да престане да играе независима роля, обществото отдавна не вярва в нея.
Най-пагубно тук е срастването на прокуратурата с медиите, което превръща правосъдието в реалити-шоу което гъделичка най-долините завистливи инстинкти на зрителската тълпа.
4/ Виждаме накрая една съвършена безотговорност на публичните говорители, които си позволяват клевети, катастрофизъм, лични обиди, та дори расистки заигравания.
Тук, честно казано, е най-трудно, защото всяка сериозна мярка рискува да застраши свободата на словото. Аз лично бих приветствал закриването на медии, които нарушават закона, но знам, че още дълго няма да има сила, която да направи това.
Може би за начало една гражданска организация може да се захване с това да проследява поведението на публичните лица, да помни какво са казали преди, да информира хората къде са прекрачили закона.
