"Плаша се от нищо."
Баща ми е запомнил този израз, който съм казвала, когато съм била на две-три години и все още не съм говорела напълно гладко. И до ден днешен с него се чудим какво съм имала предвид - дали че не се страхувам от нищо, или, тъкмо обратното, че мога да се уплаша и от нищо и никаква дреболия.
Може би по някакъв начин и двете неща са верни едновременно и досега.
Не се страхувам да сменям работата и даже професионалното поле, когато ми омръзне настоящото. Нито да експериментирам провокативно с външния си вид, когато имам нова идея. Нито да направя аз първата крачка, ако си харесам някого. Нито пък да пътувам съвсем сама из непознати дестинации и да търся проактивно контакти с нови местни хора. А това са си все страшнички неща.
За сметка на това си умирам от страх при вида дори и на миниатюрна хлебарка. И мога да припадна, докато гледам игла да влиза във вена, което ми пречи както на кръводаряването, така и на гледането на любимия филм "Трейнспотинг". Така и не се престраших да се пусна по баир с колело или с ролери...
Когато говорим за страх - същински първичен и неподлежащ на контрола ни страх, подсъзнанието понякога е по-силно от логиката и от причинно-следствените връзки.
Понякога до такава степен, че чак е трудно да повярваме от колко странни неща е възможно да се страхуват хората.
И на най-смелите от нас може да се случи да бягат на прибежки към леглата си, за да се завият презглава след загасянето на осветлението в спалнята, ако преди това някой филм на ужасите им е влязъл под кожата.
Но знаете ли например, че по света има хора, които страдат от анатидаефобия - страх, че по някаква причина отнякъде във всеки един момент скришно те наблюдава патица? Сякаш по-реалистично звучи опасността да се задавиш от смях, представяйки си как тази фобия се случва на практика. И все пак абсурдните човешки страхове далеч не се изчерпват с този.
Брадите, които повечето жени намираме за секси допълнение към мъжкото лице, за други хора пък са причина за неподправен ужас, наречен погонофобия.
Друг страх, който понякога може буквално да се надуши в градския транспорт, се нарича аблутофобия. Всъщност в най-ранните етапи на детското развитие той е напълно нормален и следва да отшуми с годините, но се случва да остане и у възрастните хора вследствие на ранна травма, свързана с водата, и може да причини социални предизвикателства поради съответно съпътстващите го хигиенни проблеми.
Вероятно някой със злорадо чувство за хумор стои зад името на друг един страх, познат като хипопотомонстросескуипедалиофобия. Или, на галено, сескуипедалиофобия. Страх от твърде дълги думи.
Това постоянно опасение се приписва на категорията на социалните страхове, защото се смята, че се дължи на притеснение от излагация по време на разговор, заради потенциално неправилното произнасяне на съответната твърде дълга дума.
Ако пък сте срещали човек, който никога не яде зеленчуци - както мой колега и приятел, който не може да понесе дори и доматения сос върху пицата си, е възможно проблемът при него да се дължи на лаканофобия. Параноичният страх от зеленчуци може да накара страдащите от него да изпитват пристъпи на тревога при вида на пълна купа със салата, дори ако те самите в момента изпитват вълчи глад.
Трипофобията, тоест страхът от разположени близо една до друга дупчици и неравности, означава, че няма никак да се забавлявате да пукате любимите на мнозина балончета от опаковъчно фолио. Глобофобията ни кара да избягваме балони с всякакви размери и форми, докато ейзоптрофобията ни държи далеч от огледала.
A някои от странните страхове идват и с времената и нравите си. Към тях спада номофобията, или иначе казано страхът от това да останеш без мобилен телефон наоколо. Той със сигурност няма как да бъде приписан на предците ни само няколко поколения назад.
Може би именно той ще се стори най-относим на мнозина от нас спрямо всичко изброено дотук. Кой не е изпитвал поне нервно напрежение при мисълта да остане без мобилна услуга или без добре заредена батерия, когато очаква важен разговор, предстоят му дълги часове пътуване с влак, или пък се нуждае от напътствия за достигането до дадена локация?
Забелязахте ли, че всички изредени дотук страхове се определят като фобии?
В съвремието сме привикнали да използваме това понятие повече във връзка с различни форми на омраза или антагонизъм, но всъщност корените му в гръцкия език означават именно това - страх. Първичен и често ирационален.
Именно дълбоките ни, алогични и понякога по-силни от самите нас страхове често са причината да изпитваме неприязън към различното или различните - те подсъзнателно може да символизират за нас непознатото, мистериозното, тъмнината.
Всъщност обаче човешките страхове ни сближават повече, отколкото ни разделят.
Защото има общочовешки страхове, които споделяме - независимо от различията помежду си, независимо от най-абсурдните си лични фобии, суеверия или индивидуални странности. Ще разпознаем тези страхове по това, че са сянката на най-обичаните от нас неща в живота.
Страхуваме се за здравето си, защото се чувстваме щастливи и пълноценни, когато сме жизнени, енергични и подвижни. Страхуваме се за благоденствието на любимите си хора, защото ги обичаме, понякога повече дори и от себе си. Страхуваме се за домовете си, защото сме ги създали и подредили с любов, за да събираме там своите близки и да отгледаме в тях децата си.
Страхуваме се за домашните си любимци, защото нищо не би било същото, ако те не ни посрещат на вратата след тежък ден с весело размахана опашка. Страхуваме се за автомобилите си не толкова заради материалната им стойност, колкото заради споделените спомени от дестинации, където сме били щастливи заедно, и от следващите мечтани места, до които предстои да ни заведат. Страхуваме се да не загубим работата си, само тогава когато искрено обичаме своят професия, или пък сме избрали чрез нея да носим отговорността за издръжката на своите семейства. Страхуваме се да не изгорят билетите ни за концерта на групата, с която сме израснали, или за следващата ни ваканция, защото обичаме приключенията.
Общочовешките страхове идват от любов и грижа. И именно с любов и грижа се лекуват.
Ако ирационалните фобии понякога изискват дълбок самоанализ за откриване на първопричината им и дори професионална намеса за тяхното преодоляване, в случай че пречат на ежедневния ни живот, то към тези общовалидни страхове може да се подходи с низ от отговорни решения, така че да се предотврати изобщо нуждата да се страхуваш.
Да се погрижим за здравето си с всяко свое решение - храненето ни, съня ни, физическата ни активност, редовните профилактични изследвания. Да помагаме на близките си и, доколкото ни е възможно, да създаваме за тях защитена среда. Да обезопасим домовете си. Да възпитаме животните си добре...
Колкото и усилия да положим, не можем да елиминираме изцяло всички основателни причини за страх, макар и да можем да ги сведем до минимум. Просто защото не всички обстоятелства наоколо ни зависят от нас самите. От нас зависи обаче дали ще се подготвим с любов и грижа за моментите, когато някои от страховете ни се сбъднат, като заменим страха със сигурност.
С помощта на ДЗИ.
