Всяко шофиране на BMW идва с едно особено усещане, което не е свързано с лукса, нито с любопитството към новите модели на иконичната марка. То е по-скоро подтик да се концентрираш върху тази жива машина, която има дух и присъствие, неотстъпващи на тези на хуманоидните роботи от сериала "Западен свят" на HBO.
Ноев ковчег
Първите минути на настоящия xDrive tour на BMW са на борда на 3-та серия седан по пътя към Банско.
Настроила съм се за скоростно шофиране и спорове с представители на КАТ, но метеорологичното настроение не предразполага към хулиганщини.
Малко преди Железница небето буквално се отваря и върху асфалта се изливат някакви безумни количества вода, които превръщат шофирането в аквапланинг, а чистачките работят толкова усърдно, че ми идва да им хвърля стотинки за добре свършената работа.
Докато минаваме покрай Ярема не е много ясно дали тестваме автомобил или яхта, но във всички случаи това, което ни прекарва през потопа работи като един много приличен Ноев ковчег и когато наближаваме Банско, вече съм изградила доверие към автомобила - един от стълбовете, които създават отношението ми към дадена кола (другият е способността му да ни развлича - няма нищо по-фатално в автоиндустрията от скучен автомобил).
В пороя "тройката" може да се е държала като Ноев ковчег, но доброто й поведение не идва свише.
То се дължи именно на интелигентната xDrive система, която тестваме.
Системата е създадена през вече далечната 2003, но непрекъснато търпи надграждане и изкусуряване. Сравнително доскоро автомобилите със задвижване на четирите колела бяха известни като по-тежки, по-бавни и "с по-широки пръсти". Тези минуси обаче потънаха в миналото и както става ясно по-натам, дори X6-цата, която не изглежда точно като икономичен автомобил, всъщност може да се похвали с чудесни показатели.
Какво й е интелигентното?
Основната цел на xDrive е да осигурява сигурност на шофьора при лед, сняг, мокра настилка, пясък и красивите, но хлъзгави нападали листа през есента.
Това я прави безценна придобивка във всички сезони. При равномерно движение xDrive подава 40 % от мощността към предната ос и 60 % - към задната. При промяна на движението вследствие на различни фактори, посредством сензори, системата насочва мощността към онази ос, която има по-добро сцепление с пътната настилка.
В превод това означава, че ако се намирате по пътя между хижа Бъндерица и хижа Вихрен през януари, може да потеглите от стръмната, заледена отсечка дори едната ос на автомобила да е изцяло върху лед. В такива случаи към оста със сцепление може да бъде подадена до 100 % от мощността.
Другата интелигентна способност на xDrive е да контролира колата, когато при висока скорост се появи опасност от недозавиване или презавиване.
Както всички шофьори знаят, това може да се случи и в ярък летен летен на безукорно суха настилка. При недостатъчно завиване още преди автомобилът да излезе от траекторията на завоя, по-голям процент от мощността се предава към задните гуми, което предпазва от потенциална катастрофа. А при т.нар. презавиване (прекалено висок задвижващ момент към задните колела), системата насочва мощността напред за някакви части от секундата и изтегля автомобила, отново преотвратявайки вероятен инцидент.
Накратко казано: xDrive се явява нещо като невидим пазител на шофьорите и пътниците, като осигурява максимум сцепление и съответно максимум стабилност, независимо от ситуацията и в същото време работи с всички системи в автомобила.
Да не забравяме и двигателите, които неслучайно преди десетилетия родиха шегата, че пред немските банки е забранено спирането на BMW. Тази пъргавост, бързина и инвестиция в конски сили все още е характерна за бранда. Заради което го уважаваме.
И това не е всичко...
Сигурността е абсолютно значима за всеки автомобил, но тя не изчерпва всичко, което по-претенциозните шофьори изискват от него.
Когато на ден втори от тест-драйва на xDrive слънцето се протяга над връх Вихрен, а Банско още дреме мързеливо в сутрешното си безхаберие, десетина лъснати от дъжда BMW-та в различни цветове потеглят в стройна колона в посока Добринище.
Жалко за чистотата и лъскавината им. Автомобилът-водач свива встрани от асфалта и се понася по безпощадно разкалян черен път, от чиито две страни са се излегнали позапуснати картофени ниви.
Колоната разбунва духовете сред няколко овчарски кучета и продължава да се вие нагоре по все по-стръмни пътеки, между борове и хълмове.
Стигаме до една поляна, която изглежда като извадена от "Пътят" на Кормак Маккарти и пришита върху декор с алпийските върхове на Пирин и се приготвяме да тестваме Hill Descent Control-a (HDC).
Тази система, която позволява офроуд преживявания, работи индивидуално на всяко едно колело и при скорост над 60км/ч се деактивира автоматично.
Това, което отличава X-сериите на BMW от голяма част от автомобилите, които не са предвидени за офроуд, но стават и за това, е възможността за пълно изключване на системата за стабилност - опция, която всек, който искрено се наслаждава на офроуда, ще оцени подобаващо. Както се шегува Влади Кулев, "не можеш да изключиш DSC системата само на i3". Автомобилна шегичка.
Офроуд програмата за деня включва две препятствия: изкачване и слизане от хълм и спускане по не-знам-колко-но-много-градусов наклон.
Като човек, който смело се е нахендрял на всевъзможни атракциони по увеселителни паркове, не изпитвам някакъв страх от контролираната офроуд демонстрация и все пак, когато заставам в X5 на ръба на някаква мини кална планина с нулева видимост към пътя, една, две екстрасистоли се завъртат в гръдния ми кош...
...абсолютно излишно.
HDC спуска автомобила по наклона с 5км/ч докато аз просто стоя на шофьорското място с кръстосани крака и леко направлявам посоката с волана. Чак е обидно. За момент се чувствам като 6-годишно хлапе, което гордо крещи, че кара велосипеда си само, без да забелязва, че баща му го придържа отзад.
И все пак, по-добре някой да те придържа, отколкото самоуверено да се спуснеш на своя глава и да се пребиеш.
Пътят обратно към София се ниже през две измерения.
Едното минава през Юндола, откъдето човек може да си купи неистово вкусно прясно сирене и лепкав, златен мед от борови шишарки. Другото минава през разбирането, че автомобилът отдавна не е метод за пристигане от точка А до точка Б, а жив организъм, с когото можеш да контактуваш.
Снимки от теста може да видите в галерията.
