Поканихме Силвестър Силвестров, Драгомир Симеонов и Александър Сано на "разговор по мъжки" с узо Paraliа в градината на Mediterraneo, без да дефинираме какво точно е "по мъжки".
Оказа се, че преди 13 години същият състав вече се беше срещал пред микрофона на Дарик радио, а Драго дори пази в телефона си снимка от този паметен - от дистанцията на времето, ден.
Официалните правила за консумация на узото са - "винаги в компания", а слоганът на узо Paraliа е "Гърците са го измислили". Tова важи както за философията, демокрацията, Олимпийските игри... но най-вече за хубавия живот.
Узото се пие с вода и лед. Ледът му придава правилна температура, а водата характерния млечен вид.
Драго Симеонов: Чак се вълнувам какво ще се случва сега.
Александър Сано към Силвестър Силвестров: Искаш ли да ти сипя една Paralia?
Силвестър: Разбира се, нека да бъде до горе.
Сано към Драго: Драгостине, гледай как се слага сипва това.
Драго към останалите: Ако знаете каква снимка имам! Тук вие ми гостувате през 2004та или 2005та година в Дарик радио.
Силвестър: Значи 13 години по-късно пак се събираме.
Сано към Драго: Ако приемем, че нашата среща преди 13 години е била крайъгълен камък, кажи сега твоят живот как се развива?
Драго: Пак съм си на същото място, от там идвам. Не съм мръднал!
Силвестър към Драго: Някой ми каза, че имаш много готино представление.
Драго: Това по кръчмите? Дето идват 15-20 човека максимум?
Силестър: Да, много смешно било. Казаха ми да го гледам задължително. Много приличало на нашето, което ние правихме...
Сано: Ние правихме едно, но започнаха да идват по 200-300 души и му падна нивото. С 15-20 човека е елитарно.
Силвестър: Е, то, нашето, като го пуснехме, след два часа вече нямаше билети.
Драго: Как се казваше?
Сано: "За вредата от културата, образованието, науката и изкуството".
Драго: Само двамата ли бяхте?
Сано: Не, в оригинален състав на Братя Мангасариян с Кули. Между другото, бяхме си говорили да го разнообразим, да го подновим пак по някое време и да си викаме гости. След тази снимка, Драго, нищо чудно и ти да си един от първите гости.
Силвестър: Има тъпотии, които постоянно напират. А сега като гледам младите артисти, те са леко като кастрирани. Точната дума е, че са "изпълнители" - само изпълняват, няма създаване.
Драго: Много ги е шубе да не обидят някого, ако кажат нещо.
Силвестър: Не, защо? Те обиждат постоянно и са много цинични, а в същото време са кастрирани от всякакво творчество.
Сано: Шубе ги е да експериментират, да видят, аджеба, моята глава може ли нещо да роди.
Драго: Имаш предвид за комедийни неща ли?
Силвестър: Не, за всичко - изпълнители, артисти, певци. Когато излезе едно време "Бай Мангау", то беше най-тегленото парче в интернет, не знам дали знаеш. Няма Азис, няма друго. Просто ударихме големия джакпот. Тогава нямаше стрийминг, дори YouTube нямаше в този вид. Сега гледам как български изпълнител пуска парче и в същото време американски изпълнител пуска парче - след един месец българският изпълнител има 8 млн. гледания, а американският, който е световно известен, едвам крета с 5 млн.
Драго: Напоследък аз много гледам млади ютюбъри, за да видя има ли нещо интересно, задава ли се талант. Tе сами си го снимат, най-много някой да им го монтира. И е много особено - когато нямат редактор, дори и да уцелят някоя смешка, не знаят кога да я свършат, как да я завъртят. Продължават си по 10 минути да забиват едно и също, и едно и също...
Вие спечелихте ли някакви пари от това, че парчето ви е най-тегленото?
Силвестър: Не, от това, не. Но все пак изкарахме, защото ни звъняха по 10 човека на ден да им рекламираме някакви неща. Имахме участие под всяко борче, дере, мутра...
Сано: Ние четири години не работихме нищо друго. Работихме само "Братя Мангасариян" и се издържахме от това.
Драго: А то на шега ли тръгна или го мислехте да е така?
Сано: Не сме го мислили. Тогава искахме да правим телевизионни предавания. Предлагахме няколко гениални проекта с колегата Силвестров, но не ни се отваряше парашута...
Силвестър: ...обикновено ни ги открадваха и ги пускаха нелегално по телевизиите.
Сано: ...съвсем легално си ги пускаха, само че с някакво друго заглавие.
Силвестър: ...И понеже все имаше някой пиниз, който те не знаят, предаването не се получаваше и падаше от ефир.
Сано: Тогава ни дойде идеята да направим музикален проект. Нещо хип-хоп, за да е по-лесно привидно и да дръпнем като популярност. Идеята беше, че така ще ни се навият и много по-лесно ще можем да пуснем телевизионно предаване. Обаче то така дръпна, че ние забравихме за телевизия.
Силвестър: Мислехме да пуснем 2-3 парчета... По това време познавах много хора по радиата, защото съм бачкал там. Други журналисти ни познаваха, защото играем в Народния театър и т.н. Просто разбрахме, че това е хит отвсякъде. Обаче никой не искаше да го пусне, защото то е много брутално. Едни казваха, че е обидно, други - че е расистко.
Сано: То е "Мангауу" с "у" - ние сме впрегнали всички политически некоректни изрази. Само една журналистка, позната на Силви, която много му се кефеше, го пусна в нощния блок на Хоризонт в 2.30 през нощта. И знаеш ли какво направихме? Заснехме клипа за 214 лева - много добре го помня. Иван Христов и Юлиян Вергов отказаха да ни вземат пари дори за бензин за колите.
Направихме невероятен клип с режисьора Лъчезар Аврамов и когато стана готов, решихме да го пуснем по интернет.
Силвестър: Всъщност, Къдравия го пусна, без да знаем.
Сано: Да, най-добрият ми приятел, който е кръстник на дъщеря ми, го пусна без предупреждение в data.bg.
Силвестър: Аз бях на море и се разхождам на плажа, вървеше на Гумените глави "Хубаво е лятото да бъдеш на мориеее" и следващото парче "Бай Мангау". И направо дадох заето.
Как така някъде във Варна върви това парче, при положение, че то евентуално е чуто в 2.30 ч. през нощта по "Хоризонт"? Уж единствените хора, които го имат, бяхме ние и жената от "Хоризонт", която благоволи да го пусне един път...
Сано: А аз отивам в един интернет клуб, за да си проверя пощата - по това време още нямах интернет вкъщи. Влизайки в клуба, гледам, че всички стоят пред един монитор - 15 човека през глава, един върху друг.
Тръгвам към групата, за да питам кой е администраторът, за да си платя за един час интернет, и приближавайки, чувам, че зверски дъни "Бай Мангау". За първи път в живота си не знаех какво да правя. Тотален ступор. Обърнах се, излязох от клуба и бягах, да не би случайно някой да ме разпознае, защото не знам как да реагирам.
След това Силви ми звъни и вика: "Копеле, чух на морето"... Аз му казвам "Не, не, слушай... в един интернет клуб". След 24 часа "Бай Мангау" гърмеше от всички коли на улицата.
Тогава хората все още бяха търсещи. Не се ходеше при DJ-а да му се молиш да ти пусне парчето, а той сам разпознаваше готините неща и ги пускаше. Така след 24 часа ние се събудихме национално известни, без никой да ни знае.
Силвестър: Давали сме 14 интервюта за един ден. Това ни е е рекордът. От сутринта до вечерта.
Сано: След това ни се обадиха от телевизия, която вече не съществува - "Веселина". Те го въртяха между 36-40 пъти на денонощие. Бяха ни дали една извадка.
Драго: Но те само ви информират, не ви плащат?
Сано: Не, не, никой не ни плаща.
Силвестър: А кои са първите продуценти, които ни звъннаха, според теб? "Пайнер"! Първо Наско Янкулов, а след това "Пайнер".
Драго: Ако се бяхте съгласили, щеше да е велико.
Силвестър: Щяхме да тръгнем по гайдата.
Драго: Но вие стояхте много добре в образа си, дори и в радио интервю бяхте първите и единствени хора, които идват с образа си, дори бяхте облечени като Мангасариян.
Сано: Ние никога не пускахме кокала, за нищо на света.
Силвестър: Всичко уж изглеждаше на майтап, но всъщност си беше много обмислено - мустаците ги мислехме.
Сано: Кули почти си избождаше очите с неговите, тип Салвадор Дали.
Силвестър: Обикаляхме Илиянци, търсехме пръстени...
Сано: Първите ни бижута бяха от Женския пазар.
Силвестър: Да, те с Кули дойдоха с една торба пръстени и ланци.
Сано: Един път се разхождахме около НДК с Юли Вергов, тогава вървеше сериалът "Тя и Той", а Юлката беше национално популярен. Млад, красив и бута в количката дъщеря му Али. Край, смърт! През 5 метра хората го спират, нещо му говорят. Като минахме един тегел от 100 метра за 6 часа и половина, той се обърна и каза: "Знаеш ли как ви завиждам! И вие сте известни, но тук на никого не му мина през акъла, че ти си един от Братя Мангасариян".
Те не ни разпознаваха. Отиваш да си купиш хляб, можеш да се качиш в трамвая, никой 5 пари не дава за теб. И нещата се обръщат, когато излезеш на сцената.
Драго: Най-ценно е да те разпознават в държавната администрация. При данъчните - най-добре. Ходих да си вадя нов паспорт, а там всички служителки са "Тази молба не е попълнена!". При което идва моят ред, и жената отсреща ме вижда, гледа ме внимателно, но не знае откъде ме познава и няма шанс да се сети как се казвам...
Наскоро разказвах във Facebook една подобна случка: заставам на опашка в супера и гледам, че през трима души от мен стои Иван Манчев - готвачът. Наредил се пред касата и ще плаща. Аз му викам "Иване, Иване" - не реагира. "Манчев, Манчев!" - хората виждат, че му говоря и го бутат.
Обръща се човекът и аз му казвам: "ЗДРАСТИ!", а той "здрасти" и пак никакво внимание. Аз си мисля "Опа, не ме позна" и продължавам "Иване, ИВАНЕ, аз съм, бе, Драго от Дарик радио. Не ме ли позна?". И той: "Познах те, да, да". И в тоя момент виждам, че човекът не е Иван Манчев, а просто адски прилича на него.
Та си мисля - не е ли готино, да ходим и да се представяме на хората "Здравейте, аз съм еди-кой си и да си им кажа директно".
Силвестър: Между другото, няма нищо по-ценно от това човек да е анонимен и да не го разпознават.
Сано: Но ние сме приключили с този момент.
Един от каскадьорите, с когото снимах сега в сериала на Димитър Митовски "Ускорение", дойде и ми каза: "Искам да те помоля нещо". Реших, че сигурно ще иска да си направим селфи в Instagram. А той ми вика: "Можеш ли да ми запишеш един диск с всичко на Братята, супер фен съм от дете".
И аз седя и го гледам: той е на двайсет и няколко години, прави невероятни неща с мотор. Когато ние пробихме, той е бил на 7-8 години. Буквално е израснал с това. Тогава имаше ММ телевизия и освен нашето недоразумение, там можеше да видиш Ъпсурт, Спенс, Д2, Остава, PIF, Антибиотика. Имаше различни неща. Можеше да си избереш.
Не искам да говоря срещу сегашните деца-артисти, които са много популярни. Пожелавам им дълъг път, да израснат, а не да тъпчат на едно място. Но сега имам чувството, че слушам едно и също парче, което 10 души изпълняват с различен текст. А понякога и текстът не е много различен, и ми става малко тъжно. За потребителя ми е тъжно.
Драго: Мислиш ли, че му пука на потребителя? Аз си мисля, че няма истински фенове вече.
Сано: За протокола: неканен гост се приближава и ни яде от тиквичките.
Неканеният гост (Сибина Григорова): Вие това лято бяхте ли в Гърция? Почивахте ли? Или само работите?
Сано: Това лято откраднах 6 дни. Първите 3 дни винаги са превала - стоиш на плажа и нещо не ти е наред. После изведнъж разбираш, че животът има други измерения.
Сибина към Силвестър: Ти какво правиш сега?
Силвестър: С Кули от братя Мангасариян и с Ники Мутафчиев (режисьор на "Сървайвър") снимаме реклами. Заснехме два филма и ни предстоят още четири. Единият филм е изцяло наш - казва се "Още една мечта" (2012). Другият е "Радостта и страданието на тялото" на режисьора Андреас Пантис, българо-кипърска продукция. Пантис е номиниран за "Оскар", има и един гръцки актьор, носител на "Оскар".
Предстои да направим анимационен пълнометражен филм - "Копче за сън", както и един много интересен филм, който се казва "Платформата" - за хора, които си правят самостоятелна държава.
Работим и по много интересен сценарий по действителен случай за човек, чийто баща е бил в Белене. Заглавието е "Рая на Данте" - игра на думи с "Ад" на Данте Алигиери и с имената на главната героиня - Рая, и главния герой, който е Данте.
Сано: В съвременното кино, вместо някой сценарист да се труди и да поема риска да измисли нещо много гениално, по-добре да се разтърси да намери истинска история. Има толкова невероятни истории, че като ги видиш после на кино, си казваш "Е, това само на филм може да се случи".
Драго: Да ви кажа, аз отскоро водя сватби и съм много горд с това. Преди не бях готов, винаги отклонявах такива предложения. Аз не съм във веселата част, там си има DJ - той пуска тъпи парчета и аз съм във война с него. Сега е модерно да се правят фалшиви церемонии, на които ти ги жениш младоженците.
Силвестър: О, и аз съм правил поне 20 такива фалшиви церемонии, явно е много модерно.
Драго: Аз мога и поп да изиграя, но те не искат. Затова - правя това, което върши жената в съвета, но на някакво красиво място - нещо Spa, RIU - тук сложи някой рекламодател. Има арки с цветя, огледала, всички тренират.
Сано: А ти казваш ли "Събрали сме се.."
Драго: Да, казвам го с и изнесен глас, но не прекалено. Давам топлото и го прибирам навътре: "С дадената си власт обявявам теб, Христина, и теб, Николай, за съпруг (пауза) и съпруга"
Сибина: Как си облечен?
Драго: С костюм. Един път бях с папийонка, но съжалих, защото всички келнери бяха с папийонки и стана малко неудобно. Имаше една българка в Австралия, която се жени за австралиец - с нея си говорехме по Скайп преди 2 години ноември месец. Тя не знае български, просто корените й са такива, тук има баби и дядо, с които се запознах. Така че - ако се зажените, да знаете.
Силвестър: Водих една брутална сватба на голф-игрището в Равно поле. Двойката бяха гаджета от 15 години и аз попитах "Има ли някой, който иска да разкаже интересна случка?". И едно момче излиза и казва: "Владо, така както баща ти ме е бил, никой не е ме е бил! Баща ти ни биеше по особено садистичен начин".
Разказа такива подробности за садистичните изпълнения на бащата, че провали цялата сватба. След това бащата дойде и каза "Намалете музиката!". DJ-ят му отговаря: "Ами ние сме я намалили до минимум, ще трябва да я спрем", а бащата продължава: "Ако не намалите музиката, ще ви разкатая фамилията на всички... "
Цялата сватба се обърна с краката нагоре. Накрая бащата и майката се изнесоха на някъде, и музиката - до дупка...
Сано към Силвестър: Виждам, че си преполовил. Да ти сипя.
Силвестър: А, ще си сипя.
Драго: Хайде, наздраве! (звук от чаши). Като бях малък, в училище ни даваха да четем "Мъртви души" като задължителна литература. Какво четох - какво не четох, не знам, но от романа съм запомнил Нездрьов, който използваше израза "най-субтилно суперфлю", което било най-доброто нещо.
Ей това узо Паралия е най-субтилно суперфлю. И можеш да го използваш за всичко.
Сано: По мъжки се събрахме, за да говорим за най-субтилно суперфлю. Ей, това дано да го запомня, ако не - ще си го извадя от интернет.
