Човек и добре да живее... решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си "Киносценарият" (изд. Колибри, 2017): "Всеки пише сценарий, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате".
С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?
Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен.
Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица?
Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.
В книгата си "Киносценарият" известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава.
Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем.
"Гражданинът Кейн", "Американски прелести", "Шофьор на такси" и "Ани Хол" са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията.
Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.
Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.
Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви.
Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма "Адаптация" на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането.
С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.
Всъщност "Киносценарият" е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове.
Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции.
В стихията от заглавия най-често се появяват "Властелинът на пръстените", "Ръшмор", "Шофьор на такси" и "Китайски квартал" (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга).
Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий.
Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.
Любопитен е примерът със Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, се е чувствал парализиран като автор на сценарии.
За него големият режисьор Били Уайлдър казва: "Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях"...
Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.
"Киносценарият" е като буквар и граматика в едно.
Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.
