Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април - за Месец на смеха. През тези трийсет дни ще ви срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.
Чудех се коя е най-точната дума, която може да побере Марта Вачкова. Колебаех се между „вулкан", „стихия" и „фурия", но това е като да избереш дали да дефинираш Брад Пит като „красив", „секси" или „талантлив". Естествено, че е и трите. И естествено, че Марта е и вулкан, и стихия, и фурия накуп. А ако трябва да сме честни, някои от качествата на Брад Пит също й пасват доста точно. Може би като изключим влечението към кльощави актриси с месиански комплекс.
Вулканичната й енергия се вижда и на екрана, и на сцената, но за разлика от много актьори и актриси, които са впечатляващо дащни в изпълненията си, но сдържани и обрани на живо, Марта преобръща нагоре с краката всичко около себе си и в реалния живот и инжектира с бурен, шумен, неприличен смях всяка атмосфера.
Не зная с какво най-вече я свързвате: дали с пълнокръвната й роля на сестра Жекова в нашумелия сериал по Нова телевизия „Откраднат живот", или с годините й в „Ку-ку" и „Каналето". А може би сте любители на театъра и сте се задушавали от смях на постановката „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена", „Слуга на двама господари" или някоя от другите пиеси с нейно участие.
Във всички случаи, Марта е едно от любимите лица, които ни разсмиват от сцената и от екрана и срещата с нея е като гръм от ясно небе. Нашата такава се случва в Happy Bar&Grill на "Раковски" и, както казва Марта, нямаме търпение да отметнем работата, за да започнем да ядем.
Марта ни вкарва във водовъртеж от невъзпитано хилене още с първата история, която изстрелва, докато смучем домашните си лимонади с ягоди със сладко очакване:
Идвам, значи, млада актриса в Сатиричния театър. Моята учителка, при която съм завършила, Маргарита Младенова, любима жена, ме кани да играем „Приказка за стълбата" по Христо Смирненски, за дявола, нали я знаете? Стана наистина чудесно представление.
И цветопродавачката я играе една млада актриса, Диляна Хаджиянкова, която се среща със злия богаташ, който иска да я похити. Та Пламен Сираков, който играе лошия, приклещва момичето, почти го изнасилва. Трябва да знаете обаче, че Сатиричният е един от малкото театри, които имат оркестрина. На тази пиеса оркестър долу няма, но дупката си седи. И като тръгна Пламен да похищава жертвата, и като падна в оркестрината, там долу щимове за музиканти, столове, как остана жив, не знам. А това момиченце, дето е насилвано горе, вместо да търти да бяга, както подобава на някой, който ще го изнасилват, се загрижи и отива да го види как е. А той ни жив, ни умрял, се надига едва едва и вика „Чакай, момиченце, чакай, ида" и се мъчи да изпълзи отдолу, та да я изнасили, а тя си чака горе, милата. Ние в публиката, естествено, се напикаваме от смях.
Кой е най-смешният образ, който си играла?
Царкиня Китя от пиесата..внимание! „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена" по текст на Никола Русев. Тия нещастни хора мъчат да оженят дъщеря си и какво ли не правят, само за да се отърват от тоя дзвер, много смешна пиеса, играх я в Сатиричния театър, после в Русенския, в Благоевградския също.
На какво се смеем ние, българите?
Ние много обичаме да се подиграваме, не толкова да се смеем. „Виж я тая каква е дебела, виж я каква е плешива", много е българско. А колко по-смешно е аз да кажа „Виж каква свиня съм, сега пак ще ям".
Докато демонстрира как пак ще яде, Марта се пресяга и хапва пържен картоф с такова удоволствие, че се изкривяваме от завист към насладата, с която тя подхожда към храната.
"Яденето не е да се нагнетяш с една картофена яхния или да се напукаш с едно свинско със зеле. То е и социална дейност, и преживяване, и удоволствие."
Та да се върнем на българския хумор. Автохуморът и автоиронията, хора, това е най-великото. Ако можеш да се смееш на себе си, можеш да се смееш и на другите, иначе нямаш право. Ние обичаме да се кикотим, а откритият смях с отворена уста ни притеснява, чували сте майките как говорят на децата си: „Не, недей, маме, не си отваряй устата, не е възпитано и красиво". Че защо да си криеш устата като се смееш?
Следва ултра смешна възстановка на различните видове смях, които Марта изиграва пред нас. Смях против бръчки, смях от учтивост, възпитан смях и смях по „мартенски" - с отворена уста и сливици на показ.
Най-тежко да ви е, усмихвайте се, смейте се, само с надсмиване трябва да живеем, да се надсмиване над проблемите си. Над всичко можеш да се надсмееш. Като гледам такива вечно сериозни, намусени хора, все си мисля: Как пък ти се живее като си нацупен, бе, и ако не ти се живее, за какво мъчиш хората да те гледат? Проблемите човек преживява сам, а като сме навън, на всички трябва да ни е радостно ,светло, весело.
Кажи някой виц
Аааа, обичам вицове, ама моите са мръсни, да знаете.
Ето един, пък вие ще си прецените...
Катеричката изчезнала в гората, няма я втори, трети ден, животните се съсипват от тревога, катеричката се задава, кожухчето й изпокъсано, опашчицата й спаружена, кръвчица й се стича от устата, едно уше скъсано. Питат я животните: „Катеричке какво става миличка, къде си?"
„Мани, мани, хванаха ме едни разбойници и секс, секс, секс и така седем дена."
„Е как седем дена, бе, катеричке? Теб само от три те няма."
„Ааа, аз идвам да ви се обадя само и се връщам."
Моите са мръсни, съжалявам.
Кога те грабна театърът?
Бях на 5-6 години и идваме с майка ми да вземем баща ми*, на сцената са всички, сцена с жива музика и веселба, Калоянчев ме зърва, че съм зад кулисите, грабва ме за ръка и ме води на сцената. И баща ми както играе, изведнъж вижда как дъщеря му невъзмутимо прекосява сцената, кой знае какво си е помислил. Пък аз си глътнах езика, защото за първи път видях какво виждаш от сцената надолу, едни прожектори те осветяват, не виждаш публиката, а само една светлина...Мечтаех да видя какво е да си на сцената и разбрах , че това е егати шубето.
От малка ли разсмиваш хората?
Бях тъжно дете, майка ми беше студентка, оставяше ме на седмичен детски дом, баща ми все зает, не бях много весела. Но когато вече поотраснах и започнах да разбирам, че имам дарба да разсмивам хора, от само себе си започнах да ставам винаги душа на компанията.
А като усетих, че мога да владея аудитория, реших, че ще стана актриса, но бях много срамежлива. Толкова се притеснявах, че не можех да изляза на сцената. И докато колегите във ВИТИЗ излизаха да пушат, аз се качвах уж нещо да си взема, само и само за да стъпя на сцената.
Как преодоля това притеснение?
Още в първи курс имахме да правим етюди с въображаеми предмети, без реч, и всички момичета правеха разни сценки как се гримират, как се обличат, такива неща. Пък аз направих етюд как доя една крава, и тя ме риташе, и ми буташе менчето, и аз се ядосвах, и ме удряше с опашката. И така някак, с тая крава, се отприщих.
Оууу, много интересно, слушайте сега. И за един друг етюд трябва да ви разкажа. С Владо Пенев сме гаджета и играем заедно в етюд, в който сме на среща, той закъснява и аз трябва да му ударя шамар. Играем го на изпита, залата е пълна, професори, учители, всички седят и ни гледат. И идва Владо и аз „Шляп! Един шамар!". И го гледам нещо се държи за устата и си викам: „Абе тоя човек що така преиграва, бе" и не стига, че се държи, ами си и бърка в устата и вади нещо си викам: „Абе защо толкова лошо играе тоя човек, бе, какво му става, дъвка ли плюе" и гледам какво? Счупила съм му зъба. То от притеснение такава свръхенергия ми е дошла, че не съм си усетила силата...Но ето, счупих му зъба и пак ме обича. Това е то любовта, момичета.
Марта Вачкова показва как Владо Пенев си гледа зъба.
Владо Пенев ли ти е най-добрият приятел - актьор?
Той ми е най-добрият приятел изобщо, най-близкият човек.
А теб какво те разсмива?
Аз много обичам черен хумор, тренирана съм на него от малка. Отраснала съм сред най-големите комици, това са разкази, истории, откачени случки...Може да се каже, че съм закърмена с хумор, а хубавото е, че май съм го предала и на дъщеря ми.
Може ли да се научи човек на хумор?
Може да го култивираш, да го развиваш. Големите комици в живота не са смешни хора, баща ми, например, не правеше смешки в живота. Владо Пенев беше налаган като драматичен актьор дълги години, а впоследствие разви страхотен комедиен талант.
Хуморът трябва да се преподава - хората да имат тази гледна точка към живота , това е огромна помощ да минаваш през бедствия, през проблеми. Сещате ли се за филма „Ритни камбаната с финес" с Джак Никълсън и Морган Фрийман? Умиращи хора се надсмиват над себе си. Ето това е.
Хуморът може да е твоят код, за да преминеш през живота щастлив и озарен.
Много хора смятат, че да си весел и смешен, значи да си глупав. Все едно като седиш с драматична физиономия и се мъчиш в интелектуална мъка и трагедия, си много умен.
Театъра или киното?
Задължително комбинацията между двете. Но голямата работа е театърът. Киното иска друго, тотална нормалност, естественост. Докато на сцената, още докато играеш, чуваш смях, въздишка, хлип, имаш връзка с публиката.
*Бащата на Марта е известният и обичан български актьор Григор Вачков
