Koe e онова нещо, което кара децата да се чувстват възрастни, а възрастните - глупаво? Отговорът е донякъде "хейтърски", но не е съвсем безсмислен:
Facebook.
Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че Facebook е платформа, предназначена основно за игра и забавление.
Като такава, тя използва начините за привличане на внимание, които могат да впечатлят дете или подрастващ, но са доста смущаващи за който и да е малко или много поулегнал човек.
Съвесем в началото, свръх-популярното в България изобретение, което тази година навършва 10 години и което направи от създателя си Марк Зъкърбъг милиардер - имаше една единствена, но не можем да не признаем, еволюционна по характера си цел - да приучи огромна маса от хора към интернет общуването, да ги накара да използват мрежата, като по този начин улесни в глобален мащаб стъпката към дигиталното бъдеще.
Заместител на телевизията?
Тази цел очевидно вече е постигната, като се има предвид количеството "абонати" в света с профил във Facebook.
Е, компанията-гигант вече върви с огромни стъпки към превръщането на платформата в медия, заместител на телевизията - погледнете само клиповете, които вече сами се "пускат", абсолютно не по желание на потребителя.
В този смисъл мнението на "децата", каквито сме всички ние пред компютрите, става все по-маловажно, а гласът ни - на всички участници в това експериментално шоу - става все по-тих и нечут.
А може би Facebook се превръща в "телевизионен" тип медия, поради тоталния си провал да изпълни една доста по-интересна задача: да се превърне в лидер в интернет комуникацията.
В началото важен беше ти
Защото в началото седеше именно напълно революционното твърдение, че гласът на потребителя, неговите данни, неговите снимки, неговите статуси са най-важното, че неговото мнение има значение.
Голямата експериментална база данни дълго време създаваше усещането, че е единствената и жизнено необходима информационна система, която ще ни вкара "в час" със света на нашите "приятели".
Нещо повече - на нейна страна дори седеше силата на реалната психологическа абстиненция, която се поражда у хората, поради зависимостта от контактите им.
Е, като краен резултат ставаме свидетели на нещо крайно дразнещо.
А именно на разрушителни социални странични ефекти, на точно обратния процес, който вече се изразява в отказ на хората да дават мнение, заради задължителната конфликтност, която техния глас предизвиква, както и тенденцията на анонимността да се гледа вече като на нещо положително.
Напоследък, в безсилието си да си възвърне интимното влияние, което имаше преди години, Facebook доби страховит лексиконен вид, който с някаква натрапчива непринуденост подтиква хората да пишат статуси, докато по стената им се движат клипчета на хора, които правят невъобразими глупости.
Заклевам се, толкова глупави клипове съм виждала само в детството си по телевизията през 90-те години, когато разцъфтяваха предаванията за любителско видео.
На фона на цялата тази тенденция към изпростяване, мнението, което изказваме във Facebook девалвира до най-ниската си социална стойност.
Безсилен за социални промени
В България, наред с много други държави, имаме челния опит, че макар и високо надцяняван, Facebook се оказа безилен да предизвика дори една оставка на недолюбвани и некомпетентни политици.
Неговата сила за политически промени е равна на нула, колкото и да спомага за бързото разпространение на информация. Потушените демонстрации по света пък доказаха, че мрежата е безсилна и пред цензурата на диктаторските режими.
Тези продажни "лайкове"
И още: търговията и лесното "закупуване" на "лайкове", което е политика на Facebook, напълно разруши възприемането насериозно на този тип социална мрежа.
Само за пример: онзи ден мой познат алармира, че името ми, заедно с имената на почти всичките ми "приятели", е сред "харесалите" съсем не по свое желание страница на политическа партия, участник на престоящите парламентарни избори.
Страницата на партията имаше 250 000 "лайка", дадени от нищо неподозиращи за пристрастията си към нейната платформа граждани.
Да, страницата във Facebook може да се "докладва", да, човек може да отпише името си оттам, но само фактът на съществуването на подобен феномен е достатъчно доказателство за девалвираната роля на социалната мрежа и за относителната й лекота като обществен инструмент.
10 книги, които...
Що се отнася до игровата и лексиконната роля на социалната мрежа - то не знам дали и вас застигна, подобно на огромна вълна, модата всеки да класира на стената си публично 10-те книги, които са "променили живота му" или които са най-важни за него.
Естествено, съвременните деца може би не са толкова запознати с факта, че преди дигиталната епоха имахме лексикони - тефтери, в които с цветни флумастери се отговаряше на въпроси точно от този вид: "Коя е любимата ти книга" или "Любим филм?"
В порив, причинен от желанието за отговор на този толкова привидно интересен за всичките ми 400 приятели въпрос и аз посегнах към клавиатурата (вече се казва така: вместо посегнах към листа) и се опитах да напиша списък със своите 10 книги.
Моят списък така и не видя бял свят под формата на публикация, защото по пътя на създаването му, внезапно бях поразена от ужасяващата безсмисленост на тази "игра".
След като попаднах на поне 10 списъка с любимите книги на свои познати, в един момент си казах: "Ние възрастни хора ли сме или деца по време на лятна ваканция, за да пишем списък с книги, които сме прочели?"
И се запитах какъв смисъл има в това да занимавам хора, за които знам, че нямат време да четат книги, с факта, че чета? 10 книги, 10 филми, 10 стихотворения - нищо вече няма смисъл в този вид социална мрежа.
Носталгия за времето, когато се пишеше и четеше
Защо ли, увлечени в новия процес по дигитализация, всички започваме да ставаме толкова инфантилни?
А после ми стана носталгично по не толкова отдавна отминалото време, когато Йосиф Бродски (един достатъчно ерудиран човек без профил във Facebook ) създава своя списък с книги на пишеща машина.
И ми се прииска по-често да попадаме на списък със 100-те книги на един добре познат и заслужил уважение автор, отколкото с 10-те книги на 10 души, които бегло познаваме.
Разликата е качествена, но качество не може да се случи под шапката на която и да е "социална" мрежа.
Последни опити за защита на Facebook
Сега чувам последни възражения в опит да се защити социалната мрежа: "Проблемът не е във Facebook, проблемът е в хората". Или "Подбирай си "приятелите". И още: "Глупави сататуси пишат само глупави хора".
Но защо ми се струва, че проблемът не е в хората, проблемът е в самата система, която принуждава потребителите да участват, за да "съществуват".
Пак пример: тази година изключих от стената си функцията за съобщаване на рожденния ми ден и съобтветно не получих нито една честитка от "приятелите" си. Предишните години, когато функцията беше пусната, получавах между 60 и 100 поздравления.
Колкото до статусите: естествено, е че огромната част от тях са "глупави", защото ние самите като хора съвсем не сме чак толкова глупави, че да разкриваме истинските си мисли, усещания и намерения на стотиците хора, които сме добавили като "приятели".
Естествено е, особено сега, когато Facebook е преди всичко медия, да пазим най-интересните и полезни неща, които имаме да кажем, за себе си и близките си. Кой рискува да няма нито един "лайк" за нещо, което действително мисли?
Не ме разбирайте погрешно: нямам нищо против играта. Но не и когато е поднасяна под толкова привидно сериозна форма, каквато са "социалните" мрежи.
