Ефектът на клавиатурата

Дали писането на клавиатура е опасно за вашето мислене? Наскоро познатите ми започнаха да изпадат в паника на тази тема. Всичко започна преди около месец, когато медиите съобщиха за изследване, според което студентите, които си водят записки на лаптоп, запомнят по-малко от лекцията, отколкото пишещите на ръка.

Старомодното писане на хартия изглежда придава насоченост и концентрация, ако вярваме на учените. Студентите, които пишат на ръка, са по-селективни във воденето на записки; тези с клавиатура трескаво са се опитват да запишат всяка дума, която е изрекъл преподавателят.

"Означава ли това, че трябва да спра да пиша на клавиатура?", запита ме приятел. - "Ставам ли по-глупав с всеки натиснат клавиш?"

После в спора се намеси и New York Times, твърдейки, че наистина писането на ръка превъзхожда писането на клавиатура - особено при децата. Изданието се позова на няколко скорошни експеримента, включително такъв, според който мозъчната активност при децата е по-висока, ако те пишат на ръка.

Друг експеримент установява, че децата в основното училище, които пишат на ръка домашните си, създават по-дълги текстове и имат повече идеи от тези, които работят на компютър. "Децата не само се учат да четат по-бързо, когато първо се научат да пишат на ръка, но и остават по-способни да генерират идеи и да запомнят информация", заявяваше вестникът.

Към този момент приятелите ми вече ги избиваше студена пот. "Писането на компютър ни превръща в идиоти!", заявяваха те. "Отивам да си купя моливи и химикалки!"

Нещата обаче не са толкова прости и еднозначни. Ако разгледате по-подробно научните становища за писането, оказва се, че клавиатурите не са толкова опасни за мозъка - много зависи за какви задачи ги използвате. Когато водите бележки и записки, безспорно писането на ръка е по-добро. То е подходящо за усвояването на нова информация. Но когато се опитвате да създавате нещо - да изграждате и изразявате вашите собствени мисли... тогава на преден план излиза именно писането на компютър.

И по-конкретно, бързото писане на клавиатура

Когато записвате нещо, защото си водите бележки, или защото се опитвате да записвате оригиналните си мисли, имате работа с нещо, което учените определят като "умения за транскрипция": колко бързо и гъвкаво можете да изложите - "транскрибирате" - нещата, които се намират в съзнанието ви. Една от причините, поради които задължително се преподава писане на ръка на малките деца, е, че така се избягва пречка между оформянето на идеи и записването им.

Ако ви затруднява самият акт на оформяне на букви и думи, имате по-малко свободен мозъчен ресурс (работна памет, контрол над текста), с който да работите на по-високо ниво: да обмисляте потока на аргументите си, тезите, които искате да изложите, алтернативното изразяване и т.н.

Десетилетия изследвания на грамотността показват категорично, че децата, които пишат по-умело и по-бързо, се справят по-добре с тестове, изпити и есета. Затова и преподаването на краснопис остава изключително важно. "Ако не може да действате достатъчно бързо, идеята ви може да ви се изплъзне и никога да не се завърне", казва Стив Греъм от университета в Аризона, експерт по въпросите на писмената грамотност.

Въпреки опасенията, че компютрите и клавиатурите превземат образованието на децата, всъщност нещата не стоят точно по този начин. Моливът и хартията все още са най-разпространеният начин, по който учениците пишат в клас, казва Греъм. Хартията е жива, а мишката и тъчпадът далеч не са я изяли. И така трябва да бъде: при децата обучението е дълбоко физическо. Азбуката и думите се възприемат и усвояват от тях донякъде точно защото са свързани с физически движения на ръката.

Проблемът е, че макар училищата да се стараят да научат децата да пишат бързо на ръка, те не правят същото при писането на компютър

Много малко училища всъщност учат децата на десетопръстна система. Не че има подробни данни по въпроса, но изследователите на грамотността са единодушни, че това като цяло е рядкост. Децата се учат да пишат на компютър бавно, с обикаляне с един пръст по цялата клавиатура, и след като това се изгради като навик, то е трудно да бъде извадено от мускулната им памет. Колко бавни ги прави това?

Отново е трудно да посочим конкретни цифри; училищата и университетите не следят такива показатели. Изследване през 2007 г., макар и заложило на малка група от 21 младежи, установява, че средната им скорост на писане е отчайващите 12.2 думи в минута, което вероятно е по-бавно дори и от писането на ръка.

Уменията за транскрибиране са важни и при писането на компютър. Ако се затруднявате да намирате буквите по клавиатурата, докато пишете есе, то влагате твърде много усилия в задачата на обикновеното оформяне на думи. Обратното също е вярно - експериментите с деца показват, че ако те започнат да пишат по-бързо на клавиатура, оценките им в училище като цяло се подобряват - често доста осезаемо.

През 1999 г. образователният експерт Каръл Кристенсен работи с 35 австралийски 13-годишни ученици с "ниски умения за писане на клавиатура", които са в долните 15% в училището си по скорост на писане. Те са разделени на групи - едната група е обучавана по 20 минути ежедневно на писане на клавиатура в продължение на 2 месеца. Контролната група е оставена да пише сама на клавиатура за същото време ежедневно, но без обучение по десетопръстна система.

Накрая е направен анализ на качеството на написаното от учениците преди и след експеримента. И определено - скоростта има значение. Качеството на писане при тези, които са обучавани на десетопръстната система, нараснало доста над нивото на децата, които са оставени да работят с два пръста с клавиатурата. (По скала, в която максимумът е 25, създадената от пишещите по десетопръстната система деца е била на средно ниво 17.81, сравнена с 12.15 при останалите.)

Нека цитираме самата Кристенсен:

"С други думи, улесняването на способността на учениците да пишат букви и думи е увеличило способността им да създават текст, който е креативен и оригинален, по-точен в технически аспект, по-логичен и последователен, по-добре организиран и демонстриращ по-голяма прагматичност и чувствителност към аудиторията... Тези разлики не са несъществени."

В друг експеримент Майкъл Ръсел взема група ученици между 4 и 8 клас и ги кара да пишат есета за два периода по 45 минути - едната група на клавиатура, другата - на ръка. Тези, които са писали есетата на клавиатура, са създавали по-дълги текстове от пишещите на ръка (средно 536 думи, в сравнение с 448 думи при ръкописците), използвали са малко по-добър и сложен език и са развивали тезите си по-изчерпателно. По-интересното е, че Ръсел прави анализ и според скоростта на писане на клавиатура - и наистина, учениците от 8 клас, пишещи най-бързо (32.4 думи в минута или повече) са имали най-високи оценки.

Ръсел дори твърди, че може би има повратна точка - скорост на писане, при достигането на която се стига до нелинейна промяна, квантов скок в качеството на писане и мислене, защото вече не сте ограничени от инструментите, с които разполагате. Според него това би трябвало да е скорост около 20-24 думи в минута.

Така че ако сте родители и четете това - могат ли вашите деца в началото на гимназията да пишат на клавиатура със скорост поне 20 думи в минута? Ако не могат, никога не е било по-лесно да се научат на десетопръстната система. В древната епоха на DOS се налагаше да си купувате специален софтуер за десетопръстно обучение, но сега има безброй безплатни програми за писане на десетопръстната система, някои от тях достъпни и онлайн.

Стига обаче сме говорили за децата - скоростта на писане на клавиатура засяга и възрастните, засяга и вас

Когато пишете бързо, има едно специфично удоволствие в интерактивността на писането. Да речем - започвате да пишете на клавиатурата изречение, осъзнавате по средата, че то не е точно каквото желаете - формулировките или идеите са "неточни", клиширани, плоски, варварски. Така че незабавно изтривате всичко без първите няколко думи и пренаписвате всичко, прескачайки напред-назад и пробвайки различни микроексперименти във формулировките и концепциите. Което е приятно и забавно, но до голяма степен неприложимо, ако не можете да пишете бързо на компютър.

Защитниците на писането на ръка обичат да внасят романтика във физическото усещане от молива и хартията - и донякъде са прави - писането на ръка задейства аспекти на психиката, които са различни от тези при писане на клавиатура. При водене на бележки по време на лекция, бързото писане на компютър, точно както казват учените, ви създава лоши навици. То ви превръща в нещо като стенографи, отчаяно улавящи дословно постъпващите думи, вместо да обмисляте и обобщавате смисъла им.

Всъщност когато творите и създавате авторски неща, относителната бавност на писането на ръка може да е и стимул - особено ако се опитвате да мислите мащабно. Примерно аз, когато структурирам материал, често го правя най-добре точно на лист хартия с молив в ръка. Работата в бавен режим, с диаграми, "това е свързано с онова" ми помага да се издигна високо над конкретните изречения и да видя общата рамка по-ясно.(Дори драскането по листа хартия, както твърди Съни Браун, отваря прозорци пред креативната мисъл.

Реалността е че когнитивните стилове на писането на ръка и писането на клавиатура са важни в еднаква степен

В един идеален свят би трябвало да бъдем умели и в двете, за да превключваме лесно от едното към другото - което всъщност е и начинът, по който работят и мислят повечето интелектуалци и хора, изкарващи прехраната си с умствен труд.

Вярно е също, както казва Стив Греъм, че образователните войни на тема писането на ръка срещу писането на клавиатура са преувеличени. Стига децата - и възрастните - да могат да формулират достатъчно бързо в писмен вид идеите си, те ще се справят достатъчно добре.

Естествено, аз си оставам упорит поддръжник на бързото писане на компютър - и ако зависеше от мен и имах неограничен образователен бюджет, не бих допуснал децата да завършват гимназия, преди да се научат да пишат на клавиатура с поне 70 думи в минута.

Но науката не подкрепя моя ентусиазъм, нито го потвърждава и ежедневният ми опит

Познавам много писатели, учени, университетски преподаватели, бизнесмени и журналисти, които създават обмислени и изчерпателни текстове, обикаляйки с пръст по клавиатурата и докарвайки максимум 15 думи в минута.

В наши дни вече се питам по-скоро как ще повлияят на възприятията ни следващите мащабни промени в технологиите за създаване на текст: възходът на диктуването и подпомаганото от изкуствен интелект автоматично допълване на цели изречения.

И нещо ми подсказва, че това ще е тема за интересни дискусии за в бъдеще.

Новините

Най-четените