Започнете да ги третирате като банки.
Това е основната идея в доклад, изготвен по поръчка на френското правителство, който твърди, че големите компании за социални медии като Facebook, Twitter и YouTube трябва да бъдат регулирани по подобие на финансовия сектор.
Това включва редовни одити и по-голяма прозрачност на вътрешните им процеси за боравене с вредно съдържание и език на омразата.
Изводите в доклада не са обвързващи за властите, но могат да бъдат отразени в законодателство, което в момента се обсъжда във Франция. Самият доклад е плод на няколкомесечен експеримент, по време на който 10 представители на френската администрация са правили проверка на вътрешните процеси на Facebook за управление на съдържанието. Освен това изпълнителният директор на компанията Марк Зукърбърг е разговарял с френския президент Еманюел Макрон в неговия кабинет в Париж.
Шефът на Facebook, чиято компания е изправена пред серия от разследвания от двете страни на океана, включително заплаха за глоба до 5 милиарда долара в САЩ, първоначално е приветствал френската инициатива. Въпреки това неговите преки подчинени впоследствие са оспорвали някои от по-конкретните й детайли.
"Надяваме се тази регулаторна рамка да не бъде само национален модел за Франция, а да бъде разработена като рамка за целия ЕС, след избора на следващия Европейски парламент", коментира Зукърбърг пред малка група журналисти в Париж след срещата си с Макрон.
Предложеният от Франция подход е изложен в 32-страничния доклад, подготвен от Беноа Лутрел - бивш служител на Google, който работи в регулаторния орган, занимаващ се с телекомите на Франция. В подхода се слага акцент върху гъвкавостта и няма призив за глоби за конкретни пропуски в регулирането на съдържание от платформите.
Вместо това се настоява за много по-редовно наблюдение на социалните медии от страна на регулаторните органи, което да се фокусира основно върху процесите и ресурсите, използвани за идентифициране и премахване на езика на омразата.
В този смисъл, френската идея възприема някои мерки за саморегулация на големите платформи — въпреки че докладът настоява, че компаниите за социални медии може да бъдат изправени пред глоби до 4% от глобалните им годишни приходи в случай на сериозни и редовни нарушения на все още предстоящия да бъде гласуван закон за борба с езика на омразата.
"Сегашният подход на саморегулация си заслужава да бъде разгледан, защото той показва, че платформите могат да бъдат част от решението на проблемите", гласят въвеждащите думи на доклада.
Същевременно обаче вътре се посочва, че "липсва убедителност" и "публичната реакция трябва да бъде баланс между репресивна политика, необходима за ефективна борба срещу извършителите на тормоз, и идеята за по-голяма отговорност от страна на платформите за социални медии".
На фронтовата линия
Усилията за начертаване на нова пътна карта за регулация на интернет компаниите са последната офанзива срещу Силициевата долина от страна на Макрон, който дойде на власт с обещанието да направи Франция "стартъп държава", но се прочу повече с кампанията си за обуздаване на големите технологични фирми.
Той стартира експеримента по включване на членове на регулаторите във Facebook през ноември — след първоначална среща със Зукърбърг в Париж миналата година. Тогава френският президент смъмри изпълнителният директор на Facebook наравно с други технологични предприемачи, че не прави достатъчно за благото на обществото.
Като допълнение към законодателството срещу фалшивите новини, Франция активно се бори за "дигитален данък" на европейската сцена и го въведе на национално равнище, след провала на този ход на равнище ЕС. Член на партията на Макрон също така се опитва да прокара закон срещу езика на омразата онлайн, който да застави платформите да премахват открити такива постове в рамките на 24 часа. Tози закон вероятно ще бъде повлиян от новия доклад.
Мениджърите на Facebook реагираха на френския доклад с предпазлив оптимизъм. По време на брифинг в Париж, на който Зукърбърг направи кратко изявление, висши мениджъри се изредиха да хвалят доклада, докато се опитваха да смекчат някои от по-строгите му препоръки.
"В глобален план, френският подход е един от най-напредничавите подходи, които сме виждали", коментира Ричард Алън, главен лобист на Facebook. По думите му други модели до голяма степен се фокусират много повече върху наказване на компаниите за "съдържание, публикувано от частни лица", което според Алън е "доста назадничаво мислене".
Един от спорните въпроси е 4-процентната глоба за сериозни нарушения. Алън казва, че има повече смисъл да се свързва глобата с "национална рамка, вместо с глобална такава" - нещо, което би довело до по-скромни по размер глоби, тъй като ще са базирани на по-малък процент от приходите на компаниите.
По изискванията за прозрачност при регулация и контрол Алън казва, че от Facebook не възразяват "по принцип", но искат да разберат какво точно информация ще искат регулаторите.
Следващата стъпка вероятно ще е Макрон да предложи някаква версия на тези препоръки на равнище групата на индустриализираните държави G7, чиито министри по дигиталните въпроси се събират в Париж.
Макрон и новозеландският премиер Джасинда Ардърн стоят зад така наречения "призив от Крайстчърч" за премахване на терористично съдържание от социалните медии, след като терористичен атентат, при който загинаха повече от 50 мюсюлмани, беше предаван на живо по Facebook.
Въпреки че френската инициатива се фокусира върху езика на омразата, френските власти загатнаха, че тя може да бъде разширена, така че да обхване и други форми на вредно съдържание, включително терористична пропаганда и дезинформация.
Борбата с езика на омразата онлайн е все по-голямо предизвикателство за технологичните компании и правителствата.
Европейската комисия отказваше в последните години да отиде по-далеч от създаването на доброволен етичен кодекс, подписан от основните технологични компании, но Германия вече въведе закон, заставящ платформите да премахват незаконно съдържание в срок до 24 часа.
Как френските препоръки ще взаимодействат с бъдещия френски закон срещу езика на омразата, засега остава неясно. Проектозаконът ще е в дневния ред на френското Народно събрание в идните месеци.
