Тя е тънка, но тестото не е нито прекалено хрупкаво, нито твърде меко. Меси се на стайна температура, като втасва между 12 и 24 часа. При него най-важно е равновесието между сол и мая. Понякога се слага парче "старо тесто", което да спомогне за втасването на новото. Количеството вода варира между 57 и 63-65%.
Втората по известност италианска пица след неаполитанската е римската. Тя се отличава с хрупкавото си тесто. Отново пицата е тънка, но най-характерна е хрупкавата коричка по краищата. Тя се получава вследствие на зехтина, който се слага в тестото.
Това е италианския вариант на пица на парче. Дебелината на тестото варира. След като излезе от фурната, пицата се нарязва на квадратни парчета. Този вид пица е измислен през 90-те години в Рим. Влажността е между 75% до 90%. Почти винаги тестото се прави с машини.
Тя се продава предимно във фурните, сервира се на хартия. Най-честите варианти са бяла пица (само тесто), червена пица (с доматен сос) или с моцарела. Класическият вариант е бялата пица, която е хубава и в самостоятелен вариант, но с тънко нарязана мортадела е невероятна.
При пицата на лопатка - тестото се слага директно във фурната с дълги лопати, като често е дълго близо метър. Използва се зехтин, свинска мас или и двете.