Прочутият закон на Годуин за интернет споровете гласи, че „колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер". Несъмнено почти всеки, участвал някога във виртуален дебат, може да си спомни точния момент, в който е бил намесен Хитлер.
Фюрерът и неговите нацисти ще изплуват в спора, независимо дали първоначалната му тема е била "за и против кърменето на публични места" или "защо не е толкова страшно да консумираме ГМО-храни".
Адолф Хитлер (1889-1945) закономерно се превърна в олицетворение на злото на XX век след капитулацията на нацистите през Втората световна война и разкритията за геноцида над евреите. В постмодерната, интернет епоха на мета-коментари и вайръл видеа, Хитлер бе призован отново - този път като поп-културна анти-икона.
Фанатичните изказ и изражение, френетичната жестикулация и малкият мустак логично станаха идеален носител за цяла хумористична вселена, вдъхновена и от свръхбогатия историчен материал, оставен от злощастното управление на фюрера.
Нацистката иконография беше свалена от диктаторския пиедестал и впрегната в тъканта на комедията. Заплашителната тоталитарна образност насити културата с шеговити мемове*.
Част от обсесията по Хитлер се дължи и на чистия абсурдизъм на първоначалния му успех. Както Кристофър Хитченс пише в прекрасното си есе Imagining Hitler: "Преди Адолф да вземе властта, никой не е бил в състояние да прозре и разбере немислимото зло в неговата природа. След самоубийството му, не се е намерил човек, способен да обясни напълно задоволително как такъв лишен от талант идиот успява да превърне Европа в костница."
Част от ужасния чар на "случая Хитлер" е ирационалността на неговия възход. От дистанцията на времето малкият ментално болен човек изглежда като чудовищна, креслива карикатура. Такъв го вижда още великият Чарли Чаплин в своя шедьовър "Великият диктатор".
Гаврите с Хитлер са регистрирани като легитимен инструмент за създаването на качествени социални коментари още от излизането на гениалния Чаплинов опус магнум през 1940-а година. Скитникът осмива фюрера и го разобличава като жалкия, но изключително опасен, мегаломан, който е бил.
В празните глави на представителите на срамната, шумна секта на съвременните неонацисти, Хитлер е неразбран герой, мъченик и модел за подражание, а речите му са тълкувани като последното откровение за Вселената, Света и социалния ред.
Квазирелигиозният култ около личността на фюрера е сам по себе си неосъзната пародия.
Разходете се из нацистки и расистки сайтове за Хитлер в мрежата и ще се убедите колко много ценностно объркани хора шестват из планетата.
За нормалните Хитлер е ресурс на хумор. Онзи хумор, който често се оказва единствената човешка защита в лицето на злото. За някои особено чувствителни хора нацистите са табу и изобщо не трябва да присъстват в публичния дискурс. Тъкмо обратното е полезно - осмиването, разобличаването, гаврата с тоталитарната идеология.
Ричард Докинс измисля термина мем като аналогия на ген, за да дефинира единицата за културно унаследяване.
Мемовете се разпространяват и копират от човешките съзнания и някои - по подобие на по-успешните, устойчиви гени в биологичната еволюция - са благоприятствани от естествения културен подбор и се предават през поколенията.
Сатиризирането на Хитлер се разклонява в разнообрази серии от картинки с надписи, гиф-чета, видеа, цитати, колажи. Една от успешните поредици е за хипстъра Хитлер, изобразен с типичните хипстърски очила. "Хипстърът Хитлер - обединява Европа преди да е мейнстрийм", "Хипстърът Хитлер - самоубива се преди да е куул", "Адолф Хипстър - хаштаг #oкупирамполша" и, разбира се - "Хипстър Сталин: защото Хитлер е толкова мейнстрийм".
Меметичната машина за експлоатация на образа на диктатора работи с визуални деформации, игри на думи, исторически алюзии, филмови препратки, музикални референции.
Модерният жаргонен мем за "граматическият нацист", който съблюдава за това интернет споровете да са изчистени от грешки е сред от хилядите разклонения на nazi-хумора.
През последните десет години един от най-благоприятстваните от естествения културен подбор мем е видео пародията "Хитлер реагира", позната още като "Хитлер открива, че..." и "Хитлер разбира, че..." Това е серия от клипчета с една и съща ключова сцена от качествената немска драма "Крахът на Третия Райх" от 2004-а, в която виждаме менталната капитулация на победения фюрер, който току-що е научил от своите генерали, че губи войната.
Нервният срив на Хитлер вдъхновява потребители да създадат най-разнообразни в тематично отношение субтитри и така, за хората, които не знаят немски се създава илюзията, че фюрера действително казва нещата от подменените надписи.
Темите са най-разнообразни - от "Хитлер разбира, че са пуснали новия айфон" през "Хитлер научава, че Обама печели изборите", до бг варианта "Хитлер реагира на новината, че ЦСКА губи лиценза си". Изключителното въздействащото изпълнение на Бруно Ганц в образа на развалината Хитлер през последните десет дни от живота му в бункера, остави трайна следа в колективното киноманско съзнание и създаде предпоставки за избухването на мощен пародиен вайръл.
Най-ранната субтитрирана гавра се появява в YouTube през 2006-а. Надписите са на испански, а темата е за Хитлер, който реагира на демо тест на софтуерен продукт на Майкрософт. Оттогава до днес са създадени повече от хиляда видеа със същата сцена и най-многообразни надписи. Субтитрирани клипове има на английски, испански, японски, китайски.
Поп-културният феномен е глобален. Превръщането на Хитлер в анти-икона на интернет хумора е илюстрация на човешката нужда от сатира и свободно изразяване. Нито една фигура - историческа, религиозна, положителна или отрицателна, не трябва да бъде имунизирана от критика и карикатура. Хуморът е хуманизъм.
*Оналайн шеги, които се разпространяват от човек на човек
Нека не забравяме,че бяха необходими 100 години/между 1800-та и 1900-та година/,за да започне да се промъква обективна информация за Наполеон Бонапарт.Бил е обявен обявен за най-голямото чудовище в световната история,поради една единствена причина.Събира Великия еврейски синедрион/без източно-европейските евреи/ и ги пита в прав текст могат ли/имат ли желание и намерение/да се интегрират в тъканта на националната държава-в случая френската.Осем години преди това Наполеон при завладяването на Египет е прокламирал намерението си за овладяване на Палестина и инициира идеята за създаване/възстановяване/на еврейската държава.След разпускането на Великия синедрион ''нещо''се случва.Наполеон изрича доста пиперливи слова по отношение на евреите и се приемат доста ограничителни закони с анти-еврейска насоченост,но в 1818 година,по време на управлението на Людовик осемнадесети се извършва така наречената пълна еврейска еманципация.От този момент започва и безподобното сатанизиране и оплюване на Наполеон Бонапарт. Как започва политическият път на Хитлер?Съвсем малък брой хора знаят,че едно от трите му основни предизборни обещания е да спомогне всячески за създаване на еврейска държава в Палестина.Започва да функционира германско-ционистки съвет с десетки поделения на територията на Германия,който да спомага всячески емиграцията към Палестина.Този орган действа до 1943 година.Знаменателно е,че до края на ВСВ 82 процента от всички пристигнали евреи в Палестина са германски евреи. Сегашният исторически образ на Хитлер е резултат от небивалата по размерите си кампания за перманентно/постоянно/ дискредитиране в необозрим исторически период.Цяло съзвездие от безплатни телевизионни мрежи и канали продължават да ''ловят''нацисти и да излъчват поне по 5 ''документални''филма седмично за Адолф Хитлер,сякаш не са минали седемдесет години от краха на нацизма.Поддържането на сатанинския облик на Хитлер изисква колосален финансов ресурс,като същевременно блокира автоматично всякакъв опит за обективен исторически поглед на събитията,предшестващи създаването на еврейската държава в Израел. Защото много малко хора си дават сметка,че за да се стигне до този държавно-образуващ момент са загинали над 50 млн.човека.Над 15 милиона германци са принудени да напуснат завинаги Източна Европа/включително и ''закриването''на цяла една държава-Източна Прусия/.Постоянното тръбене за шестте милиона еврейски жертви странно кореспондира с тоталното мълчание за останалите/условно/44 милиона жертви от Втората световна и възниква закономерният въпрос.Тези десетки безмълвни и безименни милиони жертви какви се явяват?Безмълвен миманс на Великата еврейска история или жертвени статисти на вечния ''еврейски въпрос''? Рано или късно истинската история ще започне да дава истински отговори,а дотогава да се посмеем с автора.
"Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер." Гениално! Искате ли друга, също толкова гениална мисъл: Колкото по-кратка е една дискусия, толкова по-малка е вероятността да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер. Нещо като хипотезата за маймуната и пишещата машина.
Мисля си,Кръстанов за по-прозаични неща. Например,откъде и от кога е копирал/и с помощта на кого/ Адолф Хитлер,вцепеняващата нормалният разсъдък расова теория в най-бруталния и вид. Още през 1925 година,в глава XIV на книгата му ''Моята борба''има едно,меко казано,странно заявление,което е изстъргано грижливо от преводите след 1944 година.На всички езици.Хитлер заявява.... ''Ние ще сложим предел на движението на германците на юг и на запад в Европа и ще обърнем своя взор към земите на изток...Самата съдба ни посочва с пръст.Предавайки Русия в ръцете на болшевизма,съдбата лиши руският народ от тази интелигенция,на която до този момент се държеше нейното държавно съществувание и която единствена служеше като залог за известна независимост на тази държава.Не държавническите умения на славянството дадоха сила и крепкост на руската държава.За всичко това Русия е задължена на германските елементи,действащи вътре-в по-низка раса.В течение на столетия Русия живееше именно,благодарение на германското ядро,съсредоточено в нейните висши социални слоеве.Сега това ядро е изтребено напълно и до край.Местото на германците заеха евреи.Но както руснаците не могат със собствени сили да свалят от власт узурпиралите ги евреи,също така и евреите не могат да държат в подчинение дълго време тази огромна държава,поради простата причина,че самите евреи не се явяват организационен елемент,а по-скоро дезорганизиращ фермент....'' Въпросът,Кръстанов,е?Защо идеята на Хитлер ''за освобождение на славяните от еврейско иго'' се трансформира в откровена расова битка,целяща тяхното пълно унищожение?Кой са ''учителите''на Адолф Хитлер,заредили фюрера с най-изтребителния и варварски вариант на расовата теория?Аз се сещам за двама.Единият е екстрасенсът Ерик Ян Ханусен/Хершман-Хаим Штайншнайдер/,а другият е Алистър Кроули-известен сатанист,финансиран от известната банкерска къща Рафалович. И последно,Кръстанов.Ако си допуснал,дори за секунда,че съм седнал да ''бия''клавиатурата в защита на Хитлер,си в дълбока грешка.Това,което ме интересува е от къде/от кой/взема на ''въоръжение'' Хитлер ''Расовата теория''?Имам някои ''обосновани предположения'',които черпя от горния цитат,от ''Моята борба''на Адолф Алойзович и се досещам защо не попада в преводите и новите издания.
За Човека върнал Добруджа в границите на Родината и предал Македония и Одринска Тракия на българско администриране - поклон или мълчание!
Подкрепям Бобо. Ние като български граждани трябва да обърнем внимание на това какво Хитлер прави за нас, а не как на англо-саксоните,галите и русите им отърва историята.
Единственото смешно и крайно иронично, тук е, че в "Моята борба", е описана и слугинската роля на "свободните" медии да бълват именно статии като настоящата такава. А за това самообосноваване наистина заслужава да се посмеем.
Лебо се смее на Хитлер, защото Хитлер изгуби войната. Ако Хитлер беше спечелил, сега Лебо щеше да се смее на съюзниците. Все пак е конформист.
Мда...Конспиратор и Алелуйщинс са в час!!! Другите да си научат домашното