С мантрата си за стабилност и "народното" си поведение Борисов наподобява онзи Робърт Баратеон, който управлява Седемте кралства преди началото на "Песен за огън и лед". Има кой да му върши същинската работа, както Джон Арин я върши вместо Робърт. Разликата е, че нашият премиер реже лентички, а за гуляи не се чува.
Въпреки че паралелът с червената жрица Мелисандра беше повече от очакван, Корнелия Нинова по-скоро би влязла в ролята на Церсей Ланистър. Остра в изказванията си, с огромна жажда да управлява и не чак толкова способности да го прави наистина. И двете си падат по разчистване на сметки с мъже на средна възраст, макар че Нинова все още нищо не е взривила, за да разчисти властта си на "Позитано 20". И въпреки това и за двете можем да кажем, че определено не успяват да вземат властта чрез личностните си способности си и по мирен начин.
Морският пират с жажда за голямата власт определено съответства на черноморския патриот и вицепремиер по всичко, което става в Слънчев бряг. И двамата са готови на всичко, за да постигнат целите си. Единият убива баща си, другият се коалира с кумеца си, с когото иначе беше в крайно изострени отношения. И двамата командват жадни за сражения мъже, които само си търсят удобен враг, с когото да се разправят. А и двамата не биха се посвенили да бутнат случайна бабичка, ако им се изпречи на пътя.
Пухкав, с умерени ламтежи за власт и със скромен капацитет да я изпълни със значение. Описанието отговаря както за лорда на дом Тирел, така и за лидера на ВМРО. Единият се бореше за влизане в малкия съвет на краля, другият се изненада от третото си място на президентските избори и се усмири, след като получи военното министерство - „детската“ му мечта за целия преход.
Сравнението с белия бродник само излиза на езика, но всички знаем, че има един персонаж, с когото Сидеров си прилича много повече - крал Джофри Баратеон-Ланистър. Винаги под сянката на скандала, с агресивно и нелепо поведение, но и с подвита опашка, когато положението стане сериозно. А и двамата имат що-годе идентичен рейтинг.
Ако изключим определената нежност в героя на Ренли, той винаги ще бъде помнен с неуспешния опит да се превърне в брат си Робърт. Така и Марешки винаги ще се опитва да се превърне в ранния Бойко Борисов, но без да има дори този капацитет за политика.
Тъй като споменахме вече белите бродници, няма как да не посочим и техният водач - Нощният крал - голямото зло, което заплашва Вестерос. Тук паралелът с почетния лидер на ДПС - Ахмед Доган, който все още управлява огромен ресурс в държавата, е по-скоро символичен. С едната разлика, че ако приемем това сравнение, у нас белите бродници отдавна са победили.
Има герои, които дърпат конците на събитията и направляват историята. А мрежата от шпиони на Варис и мрежата от партийни структури в страната на ГЕРБ, контролирана от Цветанов, си приличат определено. Освен това - и на двамата птиченца им говорят разни тайни.
Всички помним онази картинка, в която Цецка Цачева е изобразена като Денерис, майката на драконите. Въпреки претенциите от страна на ГЕРБ обаче, тя така и не успя да стане майка на нацията, камо ли на дракони. С имиджа и способностите си много повече прилича на мъчителката на Церсей - септа Унела. Строга, контролираща (преди Народното събрание, сега вероятно и администрацията в повереното й правосъдно министерство), пазителка на реда и дисциплината, вярна на началниците си. Това много по-добре описва Цецка Цачева, отколкото сравнението с халиси.
Смятан в началото от мнозина за младия вълк, който ще поведе протеста и ще постави началото на едно кралство на правдата и морала, той се провали с гръм и трясък заради грешки в преценките си, не достатъчно проницателност и политически умения. Убит от свои. Важи и за двамата посочени.
Ако гледаме предишното сравнение между Роб Старк и Радан Кънев, Кунева би трябвало да бъде (според различните версии) или Санса, или Уолтър Фрей. Въпросът обаче е, че тя самата много повече напомня на Марджъри Тирел - готова да се обвърже с този, който има сила, за да получи власт. В началото харесвана от народа заради реномето си на еврокомисар, но впоследствие изкарана пред тълпата, за да се покае за греховете си с АЕЦ "Козлодуй". Накрая трагично извадена от голямата политика.
В очите на "демократичната общност" лицето, което поема факлата на протеста от падналия Роб Старк, е Христо Иванов. Така и паралелът с Джон Сноу е факт. И двамата търсят начин да спасят хората от белите бродници, но и двамата имат твърде много път, преди да постигнат каквото и да е. Въпросът по-скоро е в разликите и във факта, че единият стана крал на Севера, а другият хвана нищожните 2-3 процента и сега търси начин да запази борбата си жива.
Във всяка партия има една негласна позиция на "бясно куче", което хапе противниците, влиза в скандали с тях, не се свени да отправя обвинения и т.н. В ДСБ Атанас Атанасов беше този човек.
Повел зад себе си армията си от прости хора, обединени от вярата им в нещо велико, но несъществуващо, Върховният врабец представлява сила, с която трябва да се съобразяваш, ако играеш играта на тронове. По същия начин Слави Трифонов с призивите си, че „няма такава държава“, а трябва да има, с референдума си за изборното законодателство, представян като пенкилер за всички болежки на обществото и държавата, може да се окаже твърде важен фактор в политиката у нас.
Нищо, че не е политик - и той удря, когото шефовете кажат
