Откъде-накъде футболен Казахстан рита в УЕФА?

Мисията „Победа в Астана” за испанския Виляреал почна един час преди полунощ във вторник срещу сряда. Футболистите на младия треньор Хавиер Калеха трябваше да пропътуват точно 6681 км по въздух до Казахстан, където тази вечер излизат срещу водения от Мъри Стоилов отбор на Астана в двубой от турнира Лига Европа. Мачът е много важен и за двата отбора, те се сражават за първото място в групата си.

Но за да стигнат до Казахстан, испанците трябваше да летят със самолет повече от девет часа. Това е една от най-далечните възможни дестинации за пътуване в турнирите на УЕФА. За експедицията клубът нае истински летящ хотел Airbus 340 VIP, чиито огромни сто седалки са пригодени да се разпъват като легла. Със същото чудо на авиацията Виляреал е пътувал това лято до аржентинската столица Буенос Айрес. Но сега мачът е от европейските клубни турнири, макар и Казахстан съвсем да не се пада в Европа.

Как и защо отборите от Казахстан играят всъщност в турнирите на УЕФА?

Същите претенции биха могли да имат съседите им от Узбекистан и Туркменистан. Че даже и Сирия, чиято столица Дамаск по въздух е с около 1700 км по-близо до централата на УЕФА в швейцарския град Нион, отколкото Астана. От къде накъде Казахстан, от чиято територия една съвсем незначителна част се пада на географската граница между Европа и Азия, има привилегията да бъде член на голямото европейско футболно семейство, вместо да рита с азиатските си побратими?

Допреди разпада на СССР футболът в Казахстан беше известен най-вече с храбрия отбор на Кайрат от тогавашната столица Алма Ата. Чест участник в елитната съветска футболна класа, Кайрат водеше люти дербита с узбекските комшии от Пахтакор (Ташкент), а стадион „Центральний” съвсем не беше безопасно място дори за грандове като Спартак (Москва) и Динамо (Киев). А няколко години преди Съюза да прекрати съществуването си, Кайрат спечели Купата на футболната федерация на СССР с бляскава победа над азерите от Нефтчи (Баку) от 4:1 на финала в молдовската столица Кишинеу. Но след това Съветите се разпаднаха и майсторите на спорта от Казахстан изведнъж изчезнаха от футболната карта.

Какво всъщност се случва, след като Михаил Горбачов слага край на комунизма?

Както останалите независими бивши съветски републики, първата работа на Казахстан във футбола е да влезе във ФИФА и в континенталната футболна конфедерация на Азия. Едва 2500 смели запалянковци идват на премиерата на националния тим на Казахстан в горещия следобед на 1 юли 1992 г., когато нападателят Владимир Нидерхаус стопля сърцата на сънародниците си по трибуните с късен гол за победата с 1:0 срещу съседен Туркменистан.

Най-неочаквано обаче към края на ХХ век футболът в Казахстан бележи огромен прогрес. Младежкият национален отбор до 20 г. напълно изненадващо дори за самия себе си се класира да играе на световно първенство. А Иртиш (Павлодар) завършва четвърти в азиатските клубни турнири.

Точно тогава спортните съветници на местния диктатор Нурсултан Назърбаев, който управлява Казахстан от 1991 г. до днес, предлагат на вожда страната им да мине към УЕФА. На Назърбаев идеята му допада, тъй като вижда в това някакъв процес на европеизация. А и без това републиката му вече е поела курс към сближаване със Запада.

Какво по-хубаво, ако Казахстан влезе във футболна Европа?

Акцията е планирана много внимателно в президентския дворец на Назърбаев. Първоначално Рахат Алиев, проверен партиен другар и началник на футболната федерация, дава серия интервюта, в които разяснява за намерението на Казахстан да се отцепи във футбола от Азия и да мине към Европа. Сред аргументите му е и този, че царят на спортовете всъщност е пристигнал в страната именно от европейската част на света. Какво по-естествено от това казахстанският футбол да се върне при изконните си корени?

Разбира се, няма как да мине без лобиране по най-високите етажи в УЕФА. С мисията са ангажирани ред влиятелни личности, начело с генералния секретар на централата Герхард Айгнер. Германецът публично обявява, че приветства желанията на Казахстан, и че няма никакви проблеми азиатската страна да стъпи във футболното поле на Европа. Така на конгреса в Стокхолм през 2002 г. Казахстан става 52-рата страна членка на УЕФА.

Озовали се там, казахстанците не си губят времето. Първо, се възползват от доста по-високите финансови субсидии, както и от постъпленията от тв-правата, за да стигнат до 3,8 млн. евро за 2015 г. А флиртът на Назърбаев с УЕФА стига дотам, че по същото време конгресът на централата се провежда в условията на най-големи салтанати в казахстанската столица Астана. Водка, черен хайвер, и тея три неща… Както си му е редът, за да останат доволни господата.

Е, няма как да се мине и без безумия като това отпреди две години, когато изборът за треньор на националния отбор се води сред запалянковците по интернет чрез гласуване, макар и в крайна сметка вотът да не е зачетен, тъй като не достига фиксирания кворум от 50 000 души.

Пътуването до Казахстан може и да е дълго, но поне е удобно

Но като цяло във футболът в Казахстан е тръгнал по добър път. И това се вижда от представянето на предвождания от българския треньор Станимир Стоилов тим на Астана. Перманентният футболен първенец на републиката, който се ползва от симпатиите на Назърбаев, вече се класира веднъж в групите на Шампионската лига, а през последните два сезона играе в Лига Европа. Това си е сертификат за висш пилотаж. Преди това в групите на втория турнир гастролира и Шахтьор (Караганди). А за националния стадион „Астана Арена” няма какво друго да кажем, освен изтърканото от употреба клише „истинско бижу”.

Ето как Казахстан използва шанса си да бъде приет ва голямото семейство на футболна Европа. Нищо, че на онези от Виляреал сега им се налага да хвърчат девет часа дотам. А и нищо чудно да паднат, както се случи на ред други отбори срещу Астана. Давай, Мъри!