Предоставените 2000 билета за финалния мач са разпределени по профсъюзните организации в държавните служби и предприятия в Букурещ. Но цедката е жестока. Първото и задължително условие е кандидатът да няма досие в тайните служби „Секуритате”, да бъде истински комунист, верен до гроб на партията и Чаушеску. След това одобряването се извършва с подписите на директора на предприятието, на партийния секретар и на председателя на районния комитет на партията. И най-малкото прегрешение е достатъчно, за да бъде отрязан всеки мераклия да ходи на мача.
По онова време Стяуа има внушителна агитка, като всички останали от 80-те години с шалчетата, знамената, звуковите и визуални ефекти. Но всички тези гръмогласни запалянковци се водят като неблагонадеждни, вражески елементи. Затова за екскурзията до Севиля са одобрени само правоверни комунисти. С политически и морални гаранции, че няма да избягат в чужбина.
Един от щастливците Ангел Гайнуша, майор от армията, свидетелства: „В нашето поделение получихме два билета, а имаше над сто желаещи. Бях единият от щастливците, одобрени за финала!”
Но дори и след крайното одобрение няма гаранция, че всеки ще отиде до Испания. Михай Чирица, завеждащ отдел „Труд и работна сила” в завод „Аверса”, разказва, че преди пътуването са им промили мозъците от идеологическа подготовка как да се държат на испанска земя. Задължават всички да бъдат с костюми и вратовръзки. Накрая им забраняват да носят в себе си пари и ценности.
В 7.30 ч. сутринта в деня на мача за излитане от Букурещ са приготвени самолетите. Буквално от стълбата агентите на „Секуритате” свалят един от директорите на предприятия. „Някой прецени, че за този човек има риск да не се върне обратно в Букурещ”, твърди румънецът. Друг е измъкнат от полета буквално минути преди излитането. Всички си отдъхват чак когато вече са във въздуха. Там следва втори инструктаж: как да подкрепят отбора, да не употребяват алкохол, да не влизат в контакт с чужденци и в никакъв случай да не се отделят от групата.
След кацането в Севиля на всички са раздадени джобни пари – испански песети, с равностойност на 5 долара. С тези пари в Севиля може да се купи някакъв сувенир, запалка и евентуално пощенска картичка. Под конвой от агентите на „Секуритате”, румънските запалянковци са закарани в един от парковете. Всеки си носи сандвичи от Букурещ, но никой вода. Въпросът е решен с една чешмичка, от която всичките 2000 души се изреждат на опашка, да пият. Накрая групата се отправя към стадиона.
Когато влизат на трибуните на „Рамон Санчес Писхуан”, румънците са сюрпризирани от твърде обиден гаф на организаторите. Полковник Николае Гавриля, комендант на един от военните спортни клубове, държи в ръцете си официалната програма за финала. В нея пише, че ще играят Барселона и Стяуа от… Будапеща. Налага се дикторът да поднася извиненията на УЕФА за гостите от Румъния.
Футболистите на Стяуа са още по-огорчени, когато им раздават по една шапка за спомен. На нея името на отбора е извезано като „Steau”, липсва последната буква „а”. „След мача обаче ни бяха научили добре и името, и географията”, отбелязва полковник Гавриля.
В този ден град Севиля е залят от привърженици на Барселона, дошли от 1000 км, напълно убедени, че техният тим за пръв път ще триумфира с Купата на европейските шампиони. При вида на румънските запалянковци те пощуряват, почват да ги дразнят. Показват им с пръсти, че ще Стяуа ще отнесе най-малко пет гола.
Но на терена историята се оказва съвсем друга. Смелчаците на треньора Емерих Йеней се сражават много успешно срещу каталунците на Тери Венебълс. Окуражени, румънците вече реват мощно. Един от тях дори вади голямо знаме и го развява на трибуната. „Това много учуди испанските запалянковци. Ядосани, почнаха да ни замерят с обелки от банани и портокали. Уж имаше охрана, но положението стана доста напечено. А беше само една година след трагедията на „Хейзел” с многото загинали”, разказва очевидец, присъствал на трибуните.
120-минутната битка завършва без гол и реферът Мишел Вотро от Франция нарежда да се пристъпи към изпълнение на дузпи. На жребия се пада да ги бият на вратата точно зад която са румънските запалянковци. Вратарят Дукадам спасява първите три удара на Алесанко, Педраса и Пики Алонсо. От Стяуа отначало пропускат Маджару и Болони, но след тях Лакатуш и Балинт са точни. Дотук и трите несполучливи изпълнения са вдясно от Дукадам. Убеден че този път ще го пробват и отляво, вратарят се мята в тази посока и лови удара на Маркос Пеня. Стяуа е шампион! „Санчес Писхуан” потъва в катедрално мълчание, чуват се само победоносните викове на румънската публика.
За румънските запалянковци не остава много време да празнуват на стадиона, тъй като ги подкарват обратно към летището. Капнали от умора, гладни и жадни, но щастливи от великата победа, екскурзиантите са посрещнати в самолетите с уиски и шампанско. Авиокомпанията черпи за титлата на Стяуа!
Но 35 седалки за връщането в Букурещ остават празни. Въпреки строгите мерки и проверки, въпреки риска за семействата и близките им в Румъния, се намират смелчаци да поискат политическо убежище. 15 от тях въобще не отиват на стадиона, а още с пристигането се свързват с властите в Испания. Други 20 духват след победата. Всички останали се прибират в Букурещ.
Първата работа на екскурзиантите след кацането е да си купят вестници още от летището. На първите страници обаче не пише нищо за подвига от Севиля. Там е изтъпанчен в цял ръст диктаторът Николае Чаушеску. Причината? Точно на 8 май се навършват 65 години от основаването на комунистическата партия в Румъния.
Вместо заглавия за футбол, там се мъдрят девизи в прослава на режима. Чак по-навътре вече става въпрос, че Стяуа е новият европейски шампион… Няколко дни по-късно диктаторът все пак приема играчите и треньора Йеней, за да ги поздрави с най-големия успех в цялата история на футболна Румъния.