Пази на вратата на Трабзонспор, с който спечели шест пъти титлата в Турция и три пъти Купата на страната по време на 15-годишната си кариера между 1972 и 1987 г. Има и 31 мача с националната фланелка, в пет от които излиза като капитан.
По природа дясно крило, Сержо Консейсао спечели две титли с Порто, преди да премине в Лацио. В Рим португалецът триумфира в Купата и Суперкупата на УЕФА, в Серия А и Купата на Италия. Има 12 гола в 56 мача за националния отбор на Португалия, включително и хеттрик във вратата на Германия на Евро 2000.
Почетино може да се похвали, че е играл рамо до рамо с великия Диего Марадона в петте си години като футболист на Нюелс Олд Бойс. Носи екипите още на Еспаньол, с който спечели Купата на Испания, ПСЖ и Бордо. Има и 20 мача за националния отбор Аржетина.
Пристигна в Ювентус през 1991-ва и впечатли с качествата си като десен защитник, преди да вдигне Купата на УЕФА през 1993 г. След това се преквалифицира в либеро, помагайки на Юве да спечели Шампионската лига през 1996-а, въпреки че не игра във финала. Има само един-единствен мач за „адзурите“. Отказа се на 44 г. като играч на Про Верчели в Серия Ц2.
Започна кариерата си в Партизан на 17 г. и спечели титлата през 1987 г., както и Купата през 1989 и 1992 г. Записа почти 200 мача за Щурм Грац, с който вдигна на два пъти титлата в Австрия и още три пъти Купата. Има 42 мача за националните отбори на Югославия и Словения.
Стартира кариерата си във Фейенорд, преди да премине в Рейнджърс, където спечели требъл в дебютния си сезон. Последва дубъл в Арсенал, а след това и трансфер в Барселона, с който спечели Шампионската лига през 2006 г. Впоследствие се завърна във Фейенорд, а последният мач от кариерата му бе финалът на Мондиал 2010, който Холандия загуби от Испания.
Излезе от академията на Барселона, след което спечели шест титли в Испания, КЕШ, КНК и два пъти Купата на Испания. Игра още за Бреша, Рома, Ал-Ахли и мексиканския Дорадос. В кариерата си има 40 мача и олимпийски златен медал с фланелката на Испания.
Започна кариерата си в родния град Лече, но се превърна в легенда на Ювентус след 13 години с екипа на „старата госпожа“. Спечели пет титли на Серия А, Купата на УЕФА през 1993 г. и Шампионската лига през 1996 г. Има 20 мача за националния отбор на Италия, част от тима на „адзурите“, които спечелиха сребърните медали в САЩ `94 и Евро 2000.
В един момент и играчът с най-много мачове за Аржентина, Симеоне беше безмилостен звяр в средата на терена, всеизвестен заради мачовете си с екипа на Лацио, Интер, Атлетико и Севиля. Спечели Купата на УЕФА с Интер, Суперкупата на УЕФА с Лацио и титлата в Ла лига с „дюшекчиите“.
Един от магьосниците на предишните две десетилетия. Зидан започна да разкрива пълния си талант, след като премина от Бордо в Ювентус. С „бианконерите“ спечели Серия А, но не успя да покори Шампионската лига, където в две поредни години загуби финала. През 2001-ва се превърна в най-скъпия футболист в историята, преминавайки в Реал Мадрид и още в първия си сезон триумфира с дубъл – титлата в Испания и трофея в Шампионската лига. Спечели още Мондиал 1998 и Евро 2000 с родната Франция, но във финала на Световното през 2006-а бе изгонен за удара с глава срещу Марко Матераци, а впоследствие „петлите“ загубиха от Италия.
Известен като Мравката заради работоспособността си по времето си като играч, Валверде вкара 44 гола в 170 мача в шестте си години за Атлетик Билбао. Преди това помогна и на Еспаньол да достигне до финала в Купата на УЕФА, загубен от Байер Леверкузен след изпълнение на дузпи. Нападателят изкара и кратки периоди в Барселона и Майорка.