Ботев направи това, което е чуждо на повечето български отбори: довери се на треньора си. Николай Киров пое тима по случайност и на пожар, той беше назначен като временен вариант след като Николай Митов беше изгонен от феновете, а заради скандала с него си тръгна и босът Румен Чандъров. Киров запретна ръкави, потуши напрежението и тимът живна.
Имаше възходи и спадове, имаше слаби мачове преди отборът да грабне Купата на България, но Киров доказа, че е точният човек за този Ботев. И доверието към него не бива да намалява, въпреки че пътят ще става по-труден. Загубата от ЦСКА-София с 2:6 преди няколко дни беше тежък удар, последван от отпадането от Европа и очакваната продажба на Омар Косоко. Приказният период за Ботев изглежда свърши.
След постигнатия успех със спечелването на Купата на България Ботев запази отбора си и остави възможността да го надгражда. Продаден беше Антонио Вутов, който се върна в Левски, но най-важните единици бяха съхранени. Задържането на звездата Тодор Неделев показа, че Ботев има амбициите да продължи с успехите, а няма да разпродаде отбора след първия фойерверк. Омар Косоко остана за мачовете в Европа и ще си тръгне едва сега, а беше основна фигура при отстраняването на Партизани и Бейтар. Завръщането на опитния Йордан Минев изглежда голям плюс, защото на Минев годините не му личат на терена и той има голямо желание да играе за клуба. От привлечения от Пирин Тони Тасев се очаква повече, но той би трябвало да получава и все повече игрови минути.
Без да вдигат много шум, в Ботев събраха незаслужено подценявани български футболисти като Балтанов и Генев, опитни бойци като Минев и Чворович, и класни чужденци като Косоко, Виана, Бризола. В нападение са футболисти с фантазия и експлозивност, а играчите изглеждат доста сплотени. Разбира се, има и проблеми, особено видни са те в защита, където няма и равностойни резерви. Но важното е Ботев да продължава да надгражда наличния състав и да компенсира загубата на Косоко.
Ботев можеше да си позволи да играе освободено от самото начало. Самото попадане в евротурнирите донякъде беше изненада, а всяка победа в Лига Европа беше добре дошъл бонус. Още в първия мач срещу Партизани се видя, че "жълто-черните" са по-добри от съперника си, те го затвърдиха с повторна победа и на собствен терен. Мнозина предварително ги отписаха в сблъсъците с Бейтар, но играчите на Николай Киров измъкнаха изгодно 1:1 в гостуването, а на реванша изиграха един от най-паметните европейски мачове в историята си, за да победят с 4:0. Дори само този мач ще се помни години напред.
Ултрасите на Ботев са способни много да помогнат и много на навредят на отбора, а отношенията между тях и ръководството са определящи за ситуацията при "канарчетата". След намесата на феновете в клубните дела и прогонването на Митов още на първата му тренировка, напрежението беше стигнало връхна точка. С Николай Киров обаче дойде спокойствието и разбирателството. Ботев остана във втората осмица на миналия шампионат, но със страхотната подкрепа от трибуните спечели първо място в своята плейофна група. Отново се случваше феновете да буйстват (като в полуфинала за купата срещу Верея), но в момента ръководство, президент и фенове изглеждат обединени и това дава възможност на футболистите да показват най-доброто на терена.
