Ако през 17-ти или 18-ти век сте се нуждаели от животоспасяващо лечение, то най-вероятно са щели да ви подложат на тютюнева клизма.
Това е метод, при който чрез специален апарат се вкарва тютюнев дим в тялото на пациента. Вярвало се е, че топлият пушек може да стопли почти загинало тяло и да стимулира вдишването и издишването, както и други жизнени фукнции.
Първоначално методът се е прилагал на пациенти, жертви на удавяне, но постепенно този „лек“ се е наложил и при третирането на настинки, главоболие, херния, холера и други. Причината? – никотинът в тютюна стимулирал производството на адреналин (хормонът епинефрин), като това има смисъл при третирането на симптомите – освен фактът, че няма никакви лечебни свойства.
Първият китайски император – Куин Шу Хуан е погребан в гробница, обградена от канали с течащ живак по тях. Това е малко иронично, като се има предвид, че императорът е умрял, след инжектиране именно с тежкия метал, воден от убеждението, че така ще живее вечно.
Живакът е използван дълго време като антисептик и при лечението на кожни болести. Станал е дотолкова популярен, че е използван и в козметични разтвори и продукти, а преди 1940-та година е основен лек за полово предавани болести.
Днес е ясно, че живакът е силно токсичен, медицинската му ефективност - почти нулева, а страничните ефекти варират от загуба на зъби до смърт.
В началото на 19-ти век въртящите се столове са приемани за изключителен напредък в хуманно отношение на методите за лечение на ментални болести. Дотогава лекът е бил затварянето на психично болните в тъмни килии като назидание, както и ледени душове, разхлабителни и дори лоботомия.
Въртящият се стол като лечебно средство е изглеждал точно така, както звучи – стол, приспособен с пружина и лост, който се освобождава и предизвиква въртящо се движение. Упражнението се е повтаряло, докато пациентите не припаднат.
Лекарите по това време са вярвали, че по този начин се лекуват успешно шизофренни състояния, а обяснението – разклащането на мозъка би предизвикало „пренареждане“ на обърканите зони.
Ранният 19-ти век е бил интересно време за медицината. По това време с изключителна популярност сред медиците се е ползвала радиоактивната вода. В медицинските среди се е смятало, че тя лекувала душевни заболявания и дори, че предпазва от стареене. Обяснението – ефектът върху клетките, който имала този тип „обогатена“ вода. В САЩ медиците са използвали този тип „лечение“ за симптомите на остра диария и дори малария.
Радият, който бил основното средство за „обогатяване“ на водата, започнал да се появява в шоколадови десерти, контрацептиви и дори пасти за зъби. Любителите на минералните бани пък били привличани в „минерални извори с радий“, които, както се смятало, указвало благотворен ефект върху кожата и тялото.
Днес се знае, че радият е изключително токсичен и въпреки способността на човешкото тяло да преработва около 80% от токсичния радий, то останалите 20 % се натрупват в костите и меките тъкани, причинявайки онкологични заболявания.
Днес урината е сред основните „източници“ за питейна и битова вода на обитателите на Международната космическа станция. Това става посредством специална система, филтрираща течността.
Имало е времена обаче, в които се е смятало, че една от основните съставки на урината – уреата, съдържа специални антибактериални и антигъбични свойства. Въпреки тези си свойства, няма абсолютно никакви доказателства, че пиенето на урина има благотворен ефект върху здравето.
Дълго време урината се е възприемала от лекарите като средство за третиране на състояния от акне и астма до мигрена и дори рак. Все още има доста хора, които смятат, че пиенето й избелва зъбите.
Изследвания доказват с категоричност, че дори да не е опасна употребата в малки количества, то пиенето на урина по никакъв начин няма да спомогне за лечението на каквото и да било (дори и ужилване от медуза).
Имало е времена, в които всички са смятали, че жените не могат да получат оргазъм. И са спрели да се опитват.
Странно защо, но тогава се появила нова диагноза, под която попадали огромна част от жените – психиатрично разтройство, което било наречено „женска истерия“. След доста изследвания било установено, че най-добрият лек за това било специална физическа процедура, извършвана от медицинско лице, която била наричана „хистеричен пароксизъм“.
С днешни думи – получаване на оргазъм.
В края на 19-ти век е било установено, че 75 % от американските жени страдат от истерия. „Лечението“ имало такъв успех, че лекарите изобретили специален уред, който да замести извършването на процедурата с ръце – първообразът на днешния вибратор. Първият електрически вибратор бил изобретен още преди прахосмукачката. Нововъведението намалило времетраенето на процедурата – от близо час до десет минути, а в началото на 20-ти век тази медицинска процедура станала ненужна, след като вибраторите били пуснати свободно в продажба.
Преди няколко века бръснарите, особено в Англия и Франция, са изпълнявали основна социална функция. Освен подстригване и бръснене, те са лекували и състояния от гниещ зъб, до хрема и счупени крайници. Тези бръснари са използвали специална процедура, известна като кръвопускане, целта на която била да изтече „лошата кръв“.
От древни времена пускането на кръв е имало ритуално значение – смятало се е, че освобождава тялото от зли духове. С течение на времето тази процедура е запазила популярността си, но сменяйки предназначението на лечебните й функции.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век, във Викторианска Англия пиявиците се налагат като лек за различни състояния – запушени и разширени вени, гангрени, кожни инфекции и други, а днес се използват за лечение на натравяне с желязо и прочистване при определени кожни болести.
Извлеченият от опиум морфин, кръстен на древногръцкият бог на съня (Морфей), някога е бил лекарство за абсолютно всичко. През ранния 19-ти и началото на 20-ти век морфинът, наред с течния кокаин, опиума и лаудаума (течна смес от морфин и алкохол) са използвани за лечение на настинка, мигрена, инсомния, менструални болки и всичко друго, свързано с неразположение на тялото.
Морфинът дори се е продавал напълно свободно и като лекарство за домашна употреба не само в аптеките. Инжекции от кокаин и морфин са продавани в аптеките, а бебета с болки от израстващи зъби са „успокоявани“ с малки дози опиумни елексири. Един от тях се е казвал „Успокояващият сироп на госпожа Уинслоу“, предназначен за малки деца.
Днес морфинът, който е първообраз на хероина, е силно пристрастяващ и се използва само за облекчаване на болките на пациенти с летални болести. Или за терапия на наркозависими.
Една от първите хирургически интервенции (има сведения за нея от 10 000 г. пр. Хр.), познати на човечеството, е трепанацията – пробиване на черепа без анестезия.
Тази процедура започва преди всичко със спиритуално предназначение, отколкото научно такова, като е била извършвана за освобождаване от зли духове.
С течение на времето и развиването на медицината, извършването на процедурата е ставало с цел лекуване на трамви на главата и епилепсия, както и разместване на кости и високо кръвно налягане.
Колкото и варварско да звучи, има доказателства, че мнозина пациенти са преживявали процедурата. Археологически данни свидетелстват за описания на лице, извършващо операцията, което съветва „ да не се натиска много, защото пациентите загубват всякаква емоция и стават безчувствени и неподвижни“.
Днешната медицина познава методите за лекуване на тялото чрез друго тяло – трансплантации и кръводаряване например.
Имало е обаче времена, в които труповете са се използвали за медицински цели. Древните египтяни например са използвали прах от мумия за главобол и мигрена.
Мускулни болки? Третиране с човешка мазнина дълго време се е смятало за подходящо лечение. Римляните към са смятали, че пиенето на кръв на загинал гладиатор е неопровержимо ефикасно средство за лечение на епилепсия.
Има сведения, според които до 18-ти век лечители са предписвали ядене на човешки органи за лечение на различни болести. Смятало се е, че освен получаването на енергията и духа на този, който се яде, яденето на определени органи ще подсили и тези на ядящия ги.
