"Пък аз се кълнях, че ти никога няма да влезеш в никакви административни структури", ми казва една приятелка, когато обявявам, че отивам на БОСУ.
Няколко секунди я гледам тъпо, докато схвана какво точно има предвид. После си представям какво ще да се крие зад тази абревиатура според нея.
"Българско общество за столична управа"?
"Благотворителна организация за социално управление"? Ха-ха, глупости!
Всъщност БОСУ (BOSU) е един доста интересен начин да си стегнеш омекотеното от зимата тяло.
Забелязах го случайно в списъка с активности на един спортен център и в търсене на идеалния спорт за една жена като мен (припомням - над 40, нито спортна натура, нито съвсем обездвижена, с афинитет към храната и виното и постоянно на диета) реших да го изпробвам.
И ето какво се случи.
Първото изненадващо нещо е, че на БОСУ ходят доста хора. Залата се пълни, нищо че е петък и е девет сутринта. Идват и мъже и жени, всеки концентрирано и оттренирано отива да си вземе постелка и босу-то.
То пък представлява нещо като половин сфера, срязана наполовина швейцарска фитнес топка върху стабилна пластмасова платформа, която почти залепва на земята.
Диаметърът на това нещо, което прилича на летяща чиния, е около пловин метър - според стандартите е точно 63 см. Височината на гумения купол пък е 30 см.
Противно на очакванията, това нещо не трябва да е напомпано до спукване. Лично аз, като наистина начинаеща, реших, че съм попаднала на спукан уред и старателно опипах две-три, за да разбера, че босу-то всъщност трябва да е меко. В процеса на тренировката установих и че колкото по-меко е то, толкова по-трудно се изпълняват упражненията върху него и повече енергия се изразходва.
Босу се казва така, защото е съкращение от английското му обяснения Both Side Use (използване на двете страни).
Всъщност обаче се използва повече горната му страна, върху която се балансира, докато се правят различни иначе познати упражнения.
В началото си мислех, че става дума за поредната американска маркетингова стратегия за привличане на повече хора в тренинг залата, защото наистина не виждах смисъла да правя почти същите неща като в степ аеробиката, обаче върху нещо като спукана голяма топка. Тренировката обаче се оказа съвсем различна.
Всичко започва с леко разгряване, както обикновено.
След това се редуват цели комплекси за различни групи мускули, като във всеки един от тях участва босу-то. Ту стъпваш върху него, ту балансираш, ту поставяш тялото си като везна върху мекия купол. Всичко това кара цялата ти мускулатура да е ангажирана, защото каквото и да правиш с ръцете например, краката ти работят, за да те държат върху поклащащата се полусфера.
Така неусетно толкова силно товариш краката, кормните мускули и седалищните части, че в края на тренировката имаш чувството, че някой ти е развил болтовете.
Самата тренировка се води от инструктор на фона на обичайнта динамична музика, а народът наоколо е толкова фокусиран да си изпълни комплексите от упражнения, че ти е неудобно да се пльоснеш като последната мекица и да се откажеш.
Натоварване има и за сърцето, което трябва да бие в определен диапазон, в който горенето на калории е най-активно.
За по-голямо натоварване в някои от упражненията се включват и гирички. Моя милост се хвърли още на първата тренировка на две гирички по два килограма, което след третата серия от комплекса беше равносилно на това да нося сама трапезарна маса по стълбите до осмия етаж.
Оказа се, че синдромът на отличничката ме друсна и този път - в следващите дни и носенето на чиния със салата ми се стори усилие.
Що се отнася до ефективността на самия уред, то тя е изпитана първо от професионални спортисти, тъй като с босу тренирали волейболистите и хокеистите на Щатите.
След тях върху полутопките се усъвършенствали физически и сноубордистите и скиорите на Америка, които скоро след това видимо подобрили резултатите си.
Човекът, измислил босу-то, се казва Дейвид Уек. Той заимствал идеята от дъската, която имитира движенията на ски бегачите и онези забавни платформи, които се мърдат във всички посоки, за да те предизвикат да пазиш баланс върху тях. Нещо като панаирджийския бик, върху чийто гръб трябва да се задържиш колкото е възможно по-дълго.
За разлика от тренировката на степ, където се наторават най-вече краката, при босу усилията принуждават мускулите около гръбначния стълб и корема също да се активират.
Това, което може да ви докара травма, ако не внимавате, са глезените.
Затова не бързайте да рипвате върху босу-то, за да сте в ритъм с групата - първо добре си установете баланса и чак тогава продължете да следвате инструктора. Що се отнася до екипировката, босу може да тренирате с всякакви удобни за спорт дрехи.
Казват, че можете да сте боси или с маратонки, но аз не бих стъпила с боси крачета върху гумената топка. Задължително си подсигурете хавлиена кърпа и вода, защото изпотяването е сериозно.
Освен това редуцирането на килограми е гарантирано, при това без ефекта "драпирана кожа"...
Хубавото е, че босу може да се тренира от хора във всяка възраст и не изисква особена подготовка преди това. Взимаш си екипчето, влизаш в залата, позиционираш си постелката и босу-то и си готов.
За мен лично единственият проблем е как сега да го вместя и него между спининга и народните танци...
