Когато Франциска усеща, че съпругът й иска да правят секс, тялото к се свива. "Да му дам или не?" се пита тя. Няколко пъти такава ситуация е прераствала в съвсем цялостна паник атака.
"Сексът е най-тежкият проблем във връзката ни", разказва тя пред Deutsche Welle. 37-годишната психоложка е заедно със съпруга си от 20 години. Двойката има две деца и голям проблем: той обича да прави секс често, но нейното желание е почти нулево.
Това е огромно бреме за отношенията им.
"Под постоянно напрежение съм," казва Франциска. Ако нейният съпруг иска да прави секс с нея, тя му угажда, но същевременно постоянно нарушава собствените си граници. Затова понякога му отказва.
"Това не е интуитивно, а рационално решение. Преценявам в зависимост от това колко време е минало от последния път", обяснява тя - ако е минало твърде много време, тя смята, че сексът е нейно задължение. За Франциска и нейния съпруг сексът означава преди всичко стрес и караници.
Секс? Не, мерси!
Това, от което страдат Франциска и нейната връзка, се нарича разстройство на сексуалната възбуда, още известно като хиполибидемия (Hypoactive sexual desire disorder, HSDD).
Хората, които са засегнати от него, нямат сексуални фантазии, или имат пренебрежимо малко такива. Те рядко или никога не реагират на еротична стимулация със сексуално желание.
Като психолог, Франциска осъзнава, че липсата на сексуално желание у нея и реакцията й на определени начини на докосване вероятно произлиза от травматични изживявания в миналото й. Тя обаче не си спомня нищо, което да причини подобна травма. Терапията, през която е преминала, не е успяла да разкрие каквито и да е причини.
Франциска се чувства неадекватна, сякаш не е истинска жена. Тя не може да даде на мъжа, когото обича, това, което той желае въпреки че двамата са опитвали какво ли не - от сексиграчки и порно до медицински средства. Франциска си е правила проверка на хормоналния баланс. И всичко е било в рамките на нормалното.
"Разстройство" ли е това всъщност?
Ако Франциска беше необвързана, не би съществувал проблем. Тя би могла да живее без секс, без това да е драма за нея. Липсата на сексуално желание предимно става проблем и "разстройство", само в рамките на връзката.
Много двойки с подобни проблеми се обръщат към секс-терапевти като Гертруд Волф. Волф не е голям почитател на понятието "сексуално разстройство". Според нея фокусирането върху идеята за разстройство често води до пренебрегването на реалния проблем: проблемът на засегнатото самоуважение.
Тя кара двойките да описват типична ситуация: вечер в леглото, той я докосва. Тя се извръща настрана, като дава сигнал, че не го желае. "Какво е усещането от това?", иска да знае Волф.
Нейните клиенти често описват, че се чувстват неадекватни, под напрежение или необичани, обяснява терапевтът.
"Тези двойки обикновено изобщо нямат сексуален проблем. Никой не казва: "Не знам къде да дяна спермата си". Това, което прави партньорите нещастни, е усещането за липса на любов и отхвърляне", казва тя
Волф не харесва думата "разстройство" и по друга причина: то патологизира отказа на сексуалното сношение и го класифицира като отклонение, докато сексуалната похот се обявява за норма.
"Бих възприемала това като разстройство колкото може по-малко. Подобно нещо е безумно. Това е все едно да обвинявате съседа, че страда от разстройство, защото е твърде тих", коментира още Волф.
"Няма желание? Няма проблем!"
Затова и терапевтката настоятелно съветва хора като Франциска да намаляват причиненото от тях самите напрежение.
"Важното послание е: "Няма нищо лошо в това. Не сме длъжни да правим секс, за да се чувстваме пълноценни." Вместо това тя твърди, че фокусът на терапията би трябвало да бъде върху подобряването на самоуважението на пациента.
Според Волф някои двойки намират много креативни начини за справяне с разминаващите се техни нива на желание. Тя си спомня двойка, която почти не прави секс, защото жената не изпитва желание. Тази жена съответно позволява на партньора си да спи с други жени. Така и двамата задоволяват потребностите си и същевременно от това не страда любовта им един към друг.
След сериозна криза в брака им, Франциска и нейният съпруг са открили нов начин за справяне с въпроса за секса. Оттогава той вече не е най-големият проблем. Неговият физически подход е по-внимателен, а Франциска по-често си позволява да казва "не." И нейният партньор й помага.
"Съпругът ми отделя много повече внимание на езика на тялото ми," казва тя.
И все пак Франциска казва, че ако някой стигне до идеята за тотално изоставяне на секса, тя не би се оплаквала особено.
За пореден път се дава гласност на крайни възгледи или с други думи ни заливат с помия. Прочетете малко класическа психология и запоменете, че на компаса има отбелязани 360 градуса, но от тях само един е верния курс, останалаите 359 са грешни.
Направиха всичко възможно да разделят мъжете и жените. Всички знаем за призивите "Убий белия мъж" разпространявани по интернет. В Испания феми-нацистки групи хвърлят белина между краката на момчета... Обличат момченца в момически дрешки... 8 Март се превърна от празник на жената в акция срещу мъжете. Какъв ти секс!?
"Също, не бъркай клиничния интерес на лаборанта с желание да причинява болка на лабораторните си животни - неговата цел е научното му изследване, плъховете в клетките и техните терзания нямат и няма как да представляват интерес за него сами по себе си." ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ждрольо, не бъркай хората с плъхове. Както и тия така наречени изследователи на "разстройство на сексуалната възбуда'. Що се отнася до горното, което си написал, доктор Менгеле също е имал само и единствено чисто клиничен интерес към медицински открития, без да се интересува от терзанията на "обектите", върху които е правил тези открития. С малката разлика, че "обектите" му са били хора. Да беше само въпросният доктор, с мед да го намажеш, ама не е бил само той. Няма значение дали изследванията са чисто психологически, както в дадения случай, или физически, както при въпросният "лекар"-нацист. Него го давам за пример не за друго, а защото по-голяма простотия, написана от теб в последно време не бях чел. Отдавна не съм писал, но цитираното от мен твое умотворение ме хвърли в музиката направо. Няма и да ти чета обясненията, които ще напишеш след този пост.