В началото на своите 20 Франсис Тиафо вече е милионер. Обикаля целия свят, настанява се в луксозни хотели, трупа слава и още пари и се надява, че ще оправдае прогнозите, че ще стане един от големите асове на американския мъжки тенис през следващите години.
В петък Франсис спечели петсетова битка срещу опитния Андреас Сепи и след Australian Open почти сигурно ще дебютира в топ 30 на световната ранглиста.
За първи път американецът достигна до осминафиналите на турнир от Големия шлем, но се надяваме, че това ще е последната му победа през тази година в Мелбърн.
Не че имаме нещо против Тиафо, но пристрастията ни са ясни, когато в неделя сутринта го видим край мрежата до Григор Димитров преди началото на срещата им от четвъртия кръг.
Зареден с амбиция да продължи възходящия си път срещу бившия №3 в световната ранглиста, Франсис ще бъде окрилен и от факта, че мачът се пада в деня, в който навършва 21 години.
Но разказът ни за него няма да започне от 1998-а - годината на неговото раждане, а от 1996-а.
Именно тогава се усмихва щастието на майка му Алфина, която печели "зелена карта" и шанс да избяга от раздираната от гражданска война и конфликти Сиера Леоне.
Три години по-късно Алфина и съпругът й вече са стъпили на краката си финансово в Щатите и се радват на едногодишните близнаци Франсис и Франклин.
Африканските родители на момчетата нямат никакво намерение те да се занимават с тенис, но съдбата сама решава да тикне тенис ракетите в детските им ръце.
Франсис-старши, баща им, започва като строител в големия тенис комплекс Junior Tennis Champions Centre (JTCC), а когато построяването му е окончателно завършено, е назначен за ръководител по техническата поддръжка в конкуренцията на още 50 желаещи.
Африканецът е толкова отдаден на работа, че често остава да преспива в комплекса.
Алфина работи като медицинска сестра и дава нощни дежурства, а JTCC се превръща във втори дом за близнаците. Подът в офиса на татко им пък - във второто им легло.
"Първите ми съзнателни спомени са как изправени пред стената, баща ни ни държи ръцете, за да можем да ударим топката с едни специални малки ракети. Като поотраснахме, сами играехме на стена в училище, а в комплекса само чакахме да се освободи някой корт и се местехме на него", разказва тенисистът.
Времето минавало, а тенисът все повече се харесвал на Франсис. Но не му харесвало, че нямал фирмена екипировка, а играел срещу връстниците си с фланелки с образа на Пикачу и чорапи на дупки.
Естествено, подигравали му се, а той повдигнал въпроса пред баща си.
На външен вид старши не показал раздразнението си, но решил да даде важен житейски урок на близнаците. Когато били на 8, настоял Алфина да ги взебе със себе си за сватбата на роднина в Сиера Леоне.
"Дори толкова малки, видяхме живота от тотално различна перспектива. Бедността бе неописуема. С брат ми разбрахме, че не сме достатъчно богати да тънем в лукс, но въпреки това сме благословени. Имахме храна на масата си, родители, които ни обичат, телевизор и всички неща, от които се нуждаехме. Визитата на Сиера Леоне ме направи скромен и много по-сериозен", твърди Тиафо.
Започва да тренира още по-усърдно и успехите не закъсняват.
Когато е на 14 "New York Times" го включва в рубриката си "Досие в 1000 думи", а когато е на 16 - "Washington Post" публикува обширен материал за него.
Постепенно започва да се говори за Тиафо като за една от най-ярките американски звезди и през 2015-а, когато е на 17, се влива в редиците на професионалистите.
Започва във веригата около 800-ото място в ранглистата, но само няколко месеца по-късно влиза в топ 200.
Точно преди две години дебютира в първата стотица, а най-паметна за него до момента си остава 2018-а, в която се изкачи до рекордното си 38-о място и спечели дебютната си ATP титла - в Делрей Бийч.
И за да е още по-неповторим споменът му, Франсис вдигна купата след успех над детския си идол Хуан Мартин дел Потро.
"Възхищавам ти се, Хуан, но в нашия спорт няма сантименти", обърна се младият американец към Кулата от Тандил с марковата си усмивка и разсмя феновете по трибуните.
Доста смях с Тиафо имаше и през пролетта на 2017-а, когато на Чалънджъра в Сарасота американецът за минута-две прекъсна мача си с Митчел Крюгер заради... шумни любовници.
Жената крещеше толкова силно, че Франсис бе принуден да забави сервиса си и не пропусна да се пошегува.
"Няма как да е толкова хубаво", провикна се младокът, размишлявайки на глас за любовните децибели.
Коментаторът на двубоя първоначално си помисли, че звуците идват от устройство на фен в залата, който гледа клип или филм за възрастни.
"Цялата ситуация е много странна. Не знам как да го обясня, но някой гледа видео за възрастни на трибуните", обясни журналистът.
Но малко по-късно проумя, че любовните звуци се носят от жилище в близост до корта.
"Не, това не е телефон. Чува се от апартамент от другата страна на езерото. О, Боже", възклинка той.
В неделя подобно нещо няма как да се случи.
Не е Сарасота, а е Мелбърн. Не е Чалънджър, а един от четирите големи. Срещу Франсис няма да Крюгер, а бившият №3 в света Григор Димитров... Едва ли ще видим много усмивки и ще чуем лафчета, когато залогът е четвъртфинал в Шлема.
Но най-важното е да видим онзи Григор, който видяхме срещу Томас Фабиано - концентриран и борбен, с блясък в очите и вярващ в победата.
Тогава 21-вият рожден ден на съперника му няма да е най-щастливият му, но какво пък толкоз - бъдещето е пред него.
