Играта може и да се променя, но не е задължително и ти да се променяш с нея. Спортът е жесток, но ти може да не си. И шампионите ще бъдат помнени не само заради броя спечелени титли, но и заради характера си.
Въпреки известността и славата на момиче от кориците на списания, Ана винаги е била много срамежлива.
Понякога дори изглеждаше, че й е много по-удобно да се разхожда в библиотеката, търсейки следващото си четиво, вместо да играе пред хиляди зрители на централния корт.
Тенисът загуби едно от винаги усмихнатите си лица, когато в сряда вечер 29-годишната Иванович обяви оттеглянето си от спорта чрез Facebook видео.
Ана Иванович беше работохолик, никога не пропускаше тренировка.
Снимка: Getty Images
Оптимизмът й беше тестван всеки път, когато се изправеше пред медиите, и никога не секна, а след всяка пресконференция, на която бе обстрелвана с въпроси, винаги си тръгваше с „благодаря” на устата.
Иванович стана професионалист през август 2003-а, преди да спечели и първата си титла от турнир на WTA – в Канбера, когато бе едва 16-годишна.
Стана първата жена, представляваща Сърбия, която печели турнир от Големия шлем и излезе начело в ранглистата, когато през 2008-а триумфира на Ролан Гарос и се изкачи до №1.
Иванович си призна, че не била готова за начина, по който се е променил животът й, след като стана №1 само на 20 години.
Отне й време да приеме новата си роля, да свикне с обстановката около себе си и да заглуши всички странични шумове.
Точно като Ким Клайстерс, Иванович бе една от добрите. И тенисът бе по-добър, благодарение на нея.
Не е лошо за малко момиче от Сърбия, нали?
Това лято се ожени за легендарния германски полузащитник Бастиан Швайнщайгер и няколко месеца по-късно обяви оттеглянето си от тениса.
