Голямото притеснение на експертите в сферата на сигурността е, че след най-рано десетилетие САЩ и Китай ще са изправени пред такава ситуация, че въоръженият конфликт ще е неизбежен. И макар нито една от двете страни да не иска подобен сценарий да стане реалност, и двете се готвят усилено за най-лошото.
И докато американците се опитват да интегрират изключително мощните си релсови оръдия в реална среда, Китай изглежда се опитва да заложи на не по-малко опасен вариант за развитието на въоръжението си - интелигентен рояк от свръхзвукови ракети.
Според сп. Forbes в момента китайски учени работят усилено по изграждането на цялостна система, която би позволила координирани атаки от рояк самонасочващи се, свръхзвукови оръжия.
Ако бъде постигнат успех в тази насока, подобни ракети биха били много по-опасни от всяка една отделна ракета, независимо колко силна е тя, тъй като те ще умножат силата ѝ по няколко пъти.
Свръхзвуковите оръжия са крилати ракети, притежаващи силата да летят в атмосферата със скорост пет пъти по-голяма от тази на звука (която се изчислява на около 1234,8 км/ч). Те се оформят като следващата вълна в иновациите в сферата на оръжията и отбраната.
Въпреки че тяхната скорост е по-ниска от тази на балистичните ракети (около 7 км/с, което е направо главозамайващо), свръхзвуковите ракети летят на сравнително ниско ниво, което означава, че са много по-сложни за улавяне от радари и още по-сложни за прихващане от противоракетни отбранителни системи.
Подобни ракети биха могли да пренасят ядрени бойни глави или да извършат опустошителни изненадващи атаки срещу самолетоносачи или авиобази.
Така че не е особена изненада, че Пекин съсредоточава усилията на оръжейната си индустрия именно в тази посока. За да противодейства на превъзходството на САЩ в други области, Китай има нужда именно от подобно оръжие, което може да нанесе жестоки изненадващи удари.
Ново проучване от Пекинския технологичен институт, озаглавено "Мрежа за свръхзвукови рояци UCAV", се стреми да умножи силата на свръхзвуковите оръжия, като ги накара да работят заедно. UCAV е съкращение от Unmanned Combat Air Vehicle (Безпилотни бойни въздушни носители) - термин, който обикновено се използва за въоръжените безпилотни летателни апарати. В конкретния случай обаче той се прилага, тъй като свръхзвуковото оръжие, по което Китай работи, включва нещо повече от обикновени ракети.
На практика става въпрос за рояк от интелигентни ракети, всяка от които е оборудвана с множество сензори и със средства за комуникация с останалите ракети в рояка.
Това позволява отделни "членове" на групата да се предупреждават едни други за разположението на защитни сили, а също така дава и възможност за едновременно поразяване на една цел от различни посоки. Или на множество цели в определена ограничена зона.
Тази комбинация от свързаност на изкуствени интелекти, захранени с информация от множество сензори дава възможност и да се извършва търсене на иначе неуловими или постоянно движещи се цели.
Роякът може да извършва удари и на няколко вълни, като всяка следваща ще установява кои цели вече са унищожени, както и къде има вече постигнати пробойни във вражеските защити.
Така на практика, веднъж изстрелян, роякът от ракети сам ще взема решение как и от каква посока да атакува поставената цел.
Според доклада на Пекинския технологичен институт способността на рояка от свръхзвукови UCAV да се извършват координирани в реално време поразяващи мисии, при това с пълна ситуационна осведоменост при пълна автономност, би осигурило сериозни преимущества в тактически план.
Кооперативната автономия ще означава, че самият рояк има пълен контрол над атаката, вместо да бъде ръководен от човек.
Нещо, което може да придобие все по-голяма важност и значимост в близкото бъдеще, особено когато става въпрос за въздушна атака, протичаща със скорост пет пъти по-голяма от тази на звука.
Показателно е, че докладът многократно цитира трудовете на американски учени вместо на китайски като вдъхновение за проекта. По този начин се създава и впечатлението, че всъщност Китай просто отговаря на американските проекти, които вече са в ход.
"Американската армия наскоро обяви, че работи за автономни координационни системи. През 2017 г. стартира програмата за развитие на ракетни технологии за многочислени едновременни удари (MSET), която беше предвидена като набор от технологични решения, осигуряващи контролирано автономно терминално ангажиране на множество ракети срещу различни цели и междугрупова комуникация за споделено осъзнаване на ситуацията", се казва в доклада на китайските учени.
В случая обаче те пропускат факта, че MSET е малка тактическа система, а не стратегическо оръжие със свръхзвукови ракети. Китайските изследователи по същество опитват нещо подобно, но в гигантски мащаб. Което, на свой ред, прави нещата далеч по-предизвикателни.
В доклада си китайците признават, че до постигането на този краен резултат те трябва да преодолеят "високата мобилност, динамична топология, голямо географско покритие и враждебна среда" като ключови проблемни фактори.
Тяхното решение е версия на мобилна Ad hoc мрежа или MANET (като тази, използвана в проекта IVAS на американската армия), при която комуникационните възли спонтанно се присъединяват към най-близките си съседи, за да предават данни.
Рамдомизацията и разширяващият спектър ще запазят мрежата сигурна и ще затруднят нейното заглушаване, а усъвършенстваните антени за формиране на лъча осигуряват сигнали с дълги разстояния и плътен лъч. Мрежата вероятно ще изисква технология с много къса дължина на вълната ("милиметрова вълна") в диапазона между 30 и 200 GHz, потенциално припокриваща се с някои 5G системи.
Разбира се, за да сработи всичко това, е необходим и съвсем нов софтуер, който да може да свърже всичките елементи по ефективен начин. В общи линии обаче описаното в доклада не поставя въпроса дали подобни оръжия са възможни въобще, а ги поставя на правата "кога ще бъдат".
Там, логично,по-скоро само се задават въпроси по темата, вместо да се дават ясни отговори, но все пак и става въпрос за достъпен за широката общественост документ, буквално първа стъпка към разработването на свръхзвукови координирани оръжия. Ако беше нещо повече, едва ли щеше да може да се чете просто така.
Подобна система от рояк интелигентни свръхзвукови ракети все още е нещо от бъдещето и ще минат много години, преди Китай да разполага с подобно оръжие. Въпреки това обаче е интересна перспективата, с която Пекин работи в отбранителната си индустрия.
И ни дава представа за това, което китайските военни стратези биха имали предвид за собственото си технологично развитие - изкуствен интелект, който да работи с не толкова мощни, но отлично координирани оръжия.
Пентагонът вече полага изключително много усилия за изграждането на защита срещу свръхзвукови ракети, но докато САЩ работят по казуса, китайците търсят начини да преодолеят техните защити, оставайки поне една крачка напред.
