Генералът, който се отрови и така наказа съда

Съдебната зала на Международния наказателен трибунал в Хага на 29 ноември се превърна в сцена от филм. Осъденият за престъпления срещу човечеството хърватски генерал Слободан Праляк изигра перфектна роля, като изпи отрова от малко шишенце минути преди да чуе осъдителната си 20-годишна присъда. Той не пропусна да отбележи преди това, че "Слободан Праляк не е военен престъпник и с презрение отхвърлям вашата присъда". След като изпи течността, Праляк добави "Това, което изпих, е отрова".

Неслучайно генералът е бил режисьор, неговият артистичен опит му помогна да изиграе последната роля от живота си блестящо, като за мизансцен използваше съда, чиято присъда не признава.

Праляк почина няколко часа по-късно в болницата и постигна целта си. Вместо престъпленията му и за присъдата, целият свят обсъждаше самоубийството му. Хърватите побързаха да го обявят за мъченик. Според премиера на Загреб Андрей Пленкович "неговото поведение говори за сериозната етническа неправда спрямо шестимата босненски хървати и хърватския народ".

Слободан Праляк е осъден за престъпления срещу човечеството заради преследване, убийства и експулсиране на босненски мюсюлмани от завоюваните територии от босненските хървати, както и за бруталното затваряне на хиляда мюсюлмани.

Това не е първото самоубийство, свързано със съда в Хага - има още два случая на сърби, които се обесват в техните килии. Става дума за Славко Догманович през 1998 година и Милан Бабич през 2006-а година.

След като заявява, че е изпил отрова - предполага се за цианид, Праляк веднага е отведен в близката болница. В съдебната зала настъпва пълен хаос, но съдиите настояват да бъде запазена чашата, от която е пил хърватина. В момента тече разследване по случая.

Разделената Босна

22 години след края на кървавия конфликт в Босна и Херцеговина раните от войната не са затворени, а работата на Международния наказателен трибунал не помогна за постигането на помирение и справедливост. Всяка от засегнатите страни - сърби, хървати и бошняци, има своя истина за войната. За едните хора като Праляк и Ратко Младич, ръководител на босненските сърби, който получи доживотна присъда миналата седмица са военни престъпници, за другите това са национални герои.

При разделянето на Югославия Босна и Херцеговина се оказва най-трудният казус, защото в страната живеят неравномерно разпределени три общности - сърби, хървати и бошняци. Сърбите и хърватите започват въоръжен конфликт за отделянето на територии и съответното им присъединяване към Белград и Загреб. В началото на войната бошняците са на страната на хърватите, но в края на 1992 година двете страни започват да се бият помежду си. В тази борба стремежът е да се постигнат етнически чисти територии, затова се извършват масови прочиствания и престъпления.

Конфликтът завършва с Дейтънското споразумение през 1995 година. Днес страната продължава да е разделена, сърбите живеят на територията на Република Сръбска в източната част на страната, а бошняци и хървати са в западната част от федерацията Босна и Херцеговина. Въпреки че общото държавно управление би трябвало да е с участието на представители на всички етноси, етническата сегрегация и разделението в страната продължават. Напоследък хърватите търсят активно правата си с обособяването на чисто хърватски региони, тъй като се считат ощетени от Дейтънското споразумение.

Как Праляк е вкарал отровата?

Моментът, в който Слободан Праляк гълта отровата, изглежда като част от сюреалистичен спектатъл. Не стана ясно, как високопоставен съд на ООН може да допусне Праляк да внесе отрова в съдебна зала. Защо никой не го е претърсил? Кой му е дал отровата? Защо е нямало допълнителна охрана в деня на присъдата и как изобщо е възможно това да се случи.

Друг емблематичен случай бе смъртта на Слободан Милошевич, който почина внезапно в килията си на 11 март 2006 година. Официалната причина, посочена в аутопсията, бе сърдечен удар. Неговата смърт също е покрита с мистерия, според привържениците на Милошевич виновен е Хагският трибунал, който не е осигурил на затворника адекватно лечение.

Реакциите

Хърватският парламент прекъсна заседанието си на 29 ноември, а премиерът Александър Пленкович се завърна от задгранична визита. В южния босненски град Мостар, където босненски хървати и бошняци са се били един срещу друг, а сега живеят заедно трудно, кафенетата бяха затворени, за да се избегнат инцидентите.

Около хиляда босненски хървати се събраха на площада в Мостар и запалиха свещи в памет на Праляк. В католически църкви бяха отслужени заупокойни литургии, а хората носеха хърватски знамена.

"Дойдох тук, за да изразя уважението си към генерал Праляк, който не можа да понесе несправедливостта и сам си произнесе присъдата. Гордеем се с него, той е наш герой - казва Дарко Дрмач, босненски хърватин, ветеран от войната.

Фикрет Куртич, мюсюлманин от Мостар, задържан в затворен център от хърватите по време на войната, мисли, че присъдата не може да промени миналото, но може да послужи като пример за други в тази разделена страна, че престъпленията не могат да останат ненаказани".

Компрометираният съд

Международният наказателен съд в Хага приключва работата си в края на 2017-а и това трябваше да е последната му присъда. Но самоубийството на Праляк нанесе невероятен удар върху реномето на съда, най-вероятно това е била целта на 72-годишния генерал, която той постигна успешно.

По време на своята дейност от 1993 година насам, трибуналът изправи пред правосъдието 161 обвиняеми от Босна, Хърватия, Сърбия, Черна Гора и Косово заради зверствата и етническите войни през 90-те години в бивша Югославия. Осъдени са 83-ма, като 60 от тях са сърби.

Ратко Младич, ръководителят на босненските сърби, когото Международния съд осъди на доживотен затвор

Това е и една от основните критики към съда, че той намира за виновни главно сърбите. Тя идва от Белград, разбира се, и бе повторена от сръбските власти след присъдата на Ратко Младич. Сръбският генерал също не изслуша решението на съда, защитниците му твърдяха, че той е болен, а обвиняемият започна да крещи и да псува съда, след което бе изведен от залата.

Говори се, че Младич винаги е ходел с оръжие, за да не се остави да бъде заловен жив. 18 години след като започна международното му издирване, той бе арестуван от сръбската полиция и предаден на Международния наказателен трибунал.

Хърватите - недоволни

Както при присъдата на Младич, когато съдът постанови, че е имало държавна политика от страна на Сърбия в босненската война, и при Праляк съдиите твърдят, че Хърватия, под лидерството на президента Франьо Туджман е участвала във военни престъпления заедно с лидерите на Херцег-Босна (областта на хърватите по време на войната). До момента винаги Хърватия е заявявала, че не е участвала толкова активно във войната в Босна и не носи отговорност за военните престъпления.

Тук е и парадоксът на Хагския трибунал. Докато преследва отделни индивиди заради техните престъпления, съдът изгуби своята мисия. Тъй като на местно ниво не бе възможно да се намери справедливост - кой хърватски съд ще осъди хърватин или сърбите ще осъдят сърбин, всички надежди бяха съсредоточени върху Международния наказателен съд. Той трябваше да направи историческа равносметка за престъпленията, да осъди виновните и да въздаде макар и частична справедливост.

Международният наказателен трибунал бе най-видимият, макар и несъвършен механизъм за постигане на справедливост в региона. За жертвите и оживелите всяко негово решение бе съдбоносно и изключително важно.Отказът да се признае вината и да се понесе отговорността за военните престъпления на Балканите и липсата на справедливост за жертвите и техните близки са сериозен проблем. В Босна хиляди хора така и не се завръщат по домовете си, а близо 1500 случаи на зверства изобщо не са стигнали до съда.

Национализмът отново вее своите знамена в региона, а процесът на помирение изглежда далечен. Хърватския премиер Пленковеч говори за "дълбока морална неправда", сръбския президент Вучич "не иска да гледа в миналото", а междувременно сръбският генерал Владимир Лазаревич, осъден от Хага за военни престъпления преподава в Сръбската военна академия.

Войната свърши преди двадесет години, но следите остават, а Хагския трибунал завърши мандата си с фиаско.