Първите стъпки към славата

Всичко започна в спящия Сантпедор. Този малък град в най-дълбоката каталунска провинция всъщност даде началото на най-добрия отбор на Барселона в историята. Защото в него преди 41 години се е родил Хосеп Гуардиола.

18 януари 1971 г. вероятно изглежда като незначителна дата в историята на градчето, известно повече със средновековната си архитектура и металодобивна промишленост, отколкото с футбола си. Но Барселона направи страхотна сделка със Сантпедора, както и навсякъде другаде в Каталуня. Сега децата в града раснат с мечтата един ден да облекат известната синьо-червена фланелка. Мечта осъществена от Хосеп Гуардиола.

„Той риташе топката по цял ден на площада, където живееше”, спомня си 41-годишната Хенис Кос Рубио, връстничка на треньора на каталунците. лаура вилагра понс„Често се случваше да счупи някой прозорец или да скъса кабел. По онова време доста хора бяха ядосани и раздразнени, но сега всички те са щастливи”.

Малкият площад, за който стана дума е на „Плаца де Генералитат” и всъщност е доста далеч от сградата на правителството на Барселона, носеща същото име. Там на №15 живее Гуардиола като дете. Родният му дом е малък, в него живеят родителите му Валенти и Долорес, брат му Пере и сестрите Олга и Франческа.

„Никой не мислеше, че той ще стигне толкова далеч”, разказва Хенис. „Играеше добре и се присъедини към местния клуб Манреса, а след това се премести в Ла Масия. Беше вълнуващо и хората говореха много за това, но никой не предполагаше, че ще стигне и до първия тим на Барселона”.

Две десетилетия по-късно Пеп ще застане на балкона на „Пласа де ла Генералитат” в Барселона с европейската купа в ръцете си. Връщайки се на малкия площад в Сантпедор той се превръща в истинска знаменитост.

„Не го помня като дете, защото е малко по-голям от мен, но помня завръщанията му като тийнейджър”, разказва кмета на Сантпедор Лаура Вилагра Понс. „Имаше приятелка тук и се прибираше, въпреки че играеше в Манреса. Правеше това и когато отиде в Ла Масия. Хората пък се интересуваха как се справя, как се развиват нещата”.

В последствие родителите на Пеп се местят в нова къща в края на Сантпедор. Новият им дом е стилна и същевременно съвсем обикновена постройка, към която интерес проявяват множество фенове от целия свят, които искат да разберат къде е израснал Гуардиола.

„Има много туристи, които идват да видят къщата. Последният месец например имаше голяма група от треньори. Правят снимки, задават въпроси, всички искат да видят мястото където е живял Пеп”, разказва Халид Абид. Той е от Мароко и живее в къщата, която е пред тази на семейството на Гуардиола.

„Живеем тук от седем-осем години. Когато дойдохме тук, не знаехме кой е Гуардиола, но хората бързо ни осведомиха”, допълва той. „Наистина е специално да знаеш, че живееш на място като това, място, което хората искат да видят и запомнят”.

Но има и такива, които са били по-малко ентусиазирани от факта, че Пеп постига такива успехи с първия тим на Барселона. За това разказва президента на местния клуб на привържениците на Гуардиола Тони Валверде, самият той дългогодишен приятел на треньора на каталунците.

„Има твърде много завист. Някои хора са щастливи заради Пеп, но други завиждат за успеха, който постигна”, обяснява Валверде. „Беше трудно да си представя, че ще стигне там където е в момента, но няма как да отрека, че имаше талант. Беше по-малък, но заедно прекарвахме доста часове, ритайки топката край училище”, допълва той.

„Имаше едно момче, което отиде да играе в юношеските отбори на Еспаньол и друго, което игра в трета дивизия с Тераса. Но Пеп се открояваше”.

Гуардиола е само на 13 когато напуска родния си град. При постъпването си в Ла Масия той телефонира на родителите си, за да им каже, че може да види „Ноу Камп” от прозореца на спалнята си. Гуардиола никога не поглежда назад.

След престоя в най-добрата футболна академия в света обучението на Пеп продължава в първия тим на Барселона, при престоя му в Италия, Катар, Мексико и разбира се в испанския национален отбор. След това той се превръща в един ултра успял треньор.

Тези дни той рядко може да бъде видян в Сантпедор.

„Идва понякога и когато това стане може да го видите в църквата, заедно с родителите му”, разказва свещеника на Сантпедор Хуан Аколимана, който всъщност е от Руанда.

„Връща се, но обикновено, за да види семейството си. Опитва се да избегне цялото внимание, което го обгражда, но когато е тук това винаги се превръща в събитие”, категоричен е Валверде.

Годините, които Пеп е прекарал в градчето, разположено на 75 км от Барселона, обаче са оставили своя отпечатък върху човека, който през миналата седмица бе избран за треньор №1 на годината и който е може би най-добрият в тази област със спечелени 13 от 16 възможни отличия в последните три години.

„Трябва да знаете от къде сте тръгнали”, обяснява Валверде. „Пеп произхожда от работническо семейство, точно както и всички ние. Ходехме в католическо училище и въпреки че по-късно той се промени си мисля, че някои от нещата, които тогава научихме са останали: любезността, морала, етиката. Той просто е запазил всичко това”.

Кметът на града Вилагра също вярва, че основните ценности на местния начин на живот са помогнали на Пеп да е това, което е днес. „Той е обикновен и честен. Израснал е в малък град и знае как да живее с малко неща”.

„Освен това е имал тежки времена като играч и е трябвало да работи упорито. Той е скромен, точно като Шави и Иниеста, които също са израснали в малки градчета. И освен това е истински каталунец. Докато някои разчитат на съдбата, каталунската етика залага на упоритата работа заедно, в един колектив, като мравките. Той разбира това и можете да го видите в работата му”

Тези две философии вървят ръка за ръка и това се видя и в снощното Ел Класико. Подкрепят от гордите си съграждани от Сантпедор Пеп получи прекрасен подарък. Треньорът на Барселона обаче извървя много дълъг път преди да постигне всичко това.