Реално погледнато, на Левски всичко му е наред. Вече 12 години клубът има сериозни спонсори, финансова стабилност, достатъчно титли и купи (като цяло за периода) и изглежда добре организиран. Феновете не протестират (с изключение на една бурна година с плакатите из София „Батков - вън"), стадионът е спретнат, екипировката пристига навреме, а програмата за лагерите се знае с месеци напред.
Всичко е ок на „Герена". Нещо повече - във време на люта криза Левски тръгва да изпреварва останалите с обиколка, правейки нов стадион! На върха в йерархията (не се съмнявайте, на самия връх) седи фигурата на Иво Тонев, който е буквално облечен с власт при настоящата държавна администрация. Сякаш има стабилност на треньорския пост, а и нали с направените подобрения в базата, школата и общежитията Левски отдавна показва европейско лице?
Какво не е наред при цялото това избръснато и гладко лице на един спокоен и нормално работещ клуб?
След идването на Майкъл Чорни и Мтел (разбирай - големите пари) в клуба Левски спечели три поредни титли и установи доминация у нас. През 2002-ра година бе първата криза за купи на отбора през века, а следващият период на властване бе 2006-2007, когато Левски на Стоилов и Сираков спечели 2 титли, влезе в групите на Шампионската лига и стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА. Това са успехи, с които един български тим трябва да се гордее.
Но защо тогава привкусът в устата на левскарите е горчив, сякаш усещащи, че за толкова години финансови водопади и пропуснати възможности, клубът им трябваше да е още по-утвърден на европейския футболен панаир, и да има няколко купи в повече на родната сцена?
В Левски всичко е наред, но само организационно. Добре работят пешките, ако трябва да използваме шахматен език. Сигурно е, че автобусът е в изрядно състояние, игрищата са подготвени, програмата е направена, екипировката е пристигнала навреме, футболистите от пансиона имат какво да обядват, а календарите са отпечатани на луксозна хартия. Какво се губи тук?
Без силни спортно-технически фигури Левски не прогресира като футболен отбор. Провалите в евротурнирите са толкова чести, че вече не са новина. Това лято левскарите се оказаха толкова заети да се радват на срамното отпадане на ЦСКА от Мура, че някак дори махнаха с ръка и не обърнаха внимание на тоталния провал със Сараево. Какво толкова - доста такива отбори биха Левски, на който всичко му е наред пред новия век. Сараево дойде с автобус, а Левски пътува към Босна с правителствения самолет. Разликата е именно там - на „сините" от „Герена" са създадени всички условия да успеят на терена. Най-добрите в България (поне до появата на Лудогорец) условия!
Реално Левски потъва в посредственост на терена от 2007 г. Постоянната въртележка на треньори и директори не помага. Вариантите Велев, Вуцов, Достанич, Гонзо, Илиан... Директорът Гонзо или Боримиров... Нито един от тях не разгърна потенциала, който се обуславя от стабилността и осигурените условия за работа. Вероятно имаше и финансов проблем от страна на собственика, поне така ни намекна самият той. Но нека Батков обясни как изчезнаха близо 7-те милиона евро, спечелени само с евроучастията в УЕФА и Шампионската лига, а и последвалата разпродажба на играчи. А и това оправдание вървеше до идването на Тонев и руснаците от Втб.
В момента Левски отново примижа в маранята на спокойствието - с държавен мъж начело и сигурен гръб, с медиен комфорт, на който ЦСКА може да подсмърча завистливо, с финансова стабилност, в очакване на нов спонсор и стадион... Но с посредствен футболен отбор.
И това влудява един истински левскар. На терена тичат хора като Ромейн Ели, Димитър Везалов, Симеон Райков или Базил де Карвальо. С цялото уважение - хора за местна консумация и не от голяма класа. В същото време Лудогорец привлича като свободни агенти футболисти, с които три пъти поред надиграва Левски по всички показатели. А дори балансът с ЦСКА от катастрофалния за „червените" период с „Титан" е отрицателен, което е вече пагубно за сърцето на левскаря. Да, факт! Левски има 3 победи, 3 ремита и 4 загуби срещу този ЦСКА, който се крепи едва-едва насред турбуленцията около него и в него (статистиката е от 2008 г. насам). Ако шефовете и играчите на „Герена" не знаят: Вечното дерби е вечната гордост на Левски и тогава „сините" трябва да са най-силни. А не „сиви"...
Не е случайно, че домакинствата на Левски се гледат от 1000 човека. Просто в отборите от последните 4 сезона няма много какво да се види. Изключение днес е може би Кристовао Рамос.
За същия период е спечелена 1 титла, а в евротурнирите има едно сравнително успешно участие. През клуба мина и един сериозен футболист - Гара Дембеле, който създаде и страхотни проблеми извън терена, а и бързо изчезна по посока Германия.
Това е болката на левскарското сърце. Стадионът е ок, отборът е спретнат, юношите тренират при добри условия, даже календарите са супер. Левски пусна даже мобилно приложение за телефоните на феновете. Великолепно! Какво ли не биха дали те, за да заменят чудесата на техниката с един силен и властващ на терена отбор. Засега не се получава.
