В последните години свикнахме да говорим за българския спорт като за огромна черна дупка. Тя само поглъща - усилията, труда и здравето на не многото на брой ентусиасти, решили все пак да се занимават със спорт, както и парите на държавата и данъкоплатците. А резултатите като цяло са преди всичко отрицателни. Доказва го и статистиката, която отчита все по-малки български делегации на големите форуми като зимни и летни олимпийски игри, все по-малко медали, по-рядко класиране на националните ни футболисти на големи първенства и провал на клубните ни отбори още в предверието на същинските европейски клубни турнири.
И въпреки всичко отрицателно, въпреки лощите и неремонтирани бази, все по-малкото треньори и не винаги добре разпределените финансови средства надежда за българския спорт все още има.
Доказа го през тази седмица Цветана Пиронкова. Пловдивчанката, към която в Бълтария се отнасят леко пренебрежително заради непостоянните изяви на корта, изненада приятно всички с играта си на „Уимбълдън". Дори да спре до осминафиналите, Пиронкова вече направи достатъчно. Тя привлече вниманието върху България и напомни, че страната ни има и традиции, а защо не и бъдеще в тениса. А в комбинация с добрите изяви на Григор Димитров, макар и на доста по-слаб турнир, дава повод за оптимизъм. За този спорт, където очевидно продължават макар и с неистови усилия да подържат пламъчето.
По традиция от четири години насам всяко лято волейболните национали също показват, че има светлинка в тунела. И през този юни момчетата на Силвано Пранди не изневериха на себе си. Дотук победите са четири поредни. През този уикенд вероятно ще станат шест. Пак напук на малките и неуютни зали, слабото първенство, нежеланието на ръководителите да осигурят средства за участие в европейските клубни турнири.
Преди десетина дни и боксьорите показаха, че още са отвъд черната дупка. От европейското първенство тимът ни се завърна с два медала. Да, без титла, но при условията на работа и подготовка среброто и бронзът са безкрайно ценни.
Примерите обаче не могат да продължат до безкрай. И за да не стават все по-малко трябва да се вземат спещни мерки от страна на държавата. В противен случай скоро и малкото останала надежда ще си отиде.
